Определение № 482 от 13.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1933/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

С касационна жалба от страна на пълномощника на „Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД [населено място] ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 66 от 06.03.2024 г. по в.т.д. № 641 /23 на Апелативен съд-В., с което е потвърдено първоинстанционното решение №354/15.08.2023г., поправено с решение по чл.247 ГПК от 08.03.2024 г., постановени по т.дело №653/2022г. на ВОС, ТО, в обжалваните части, в които застрахователят ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК[ЕИК], София е бил осъден да заплати на ищците Т. С. Й., Б. Я. Й., В. Я. Б. и С. Я. Й. обезщетения за неимуществени вреди, търпени от всеки от тях в резултат от смъртта на техния родственик -съпруг и баща Я. В. Й., настъпила на 20.06.2021г. на път I – 2, км.159 в землището на [населено място], при ПТП между л.а.Сеат И., управляван от А. Т. и л.а.Пежо 206, управляван от Я. Т., съответно до размера от 180 000 лева за първата ищца и по 130 000 лева за всеки от останалите ищци – низходящи на пострадалия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 12.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В КЖ се излагат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон.

Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5000 лева/ делото е гражданско по своя характер-чл.113 предл. второ ГПК / ЗИД ДВ, бр.100/2019/ намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил в мотивите на обжалвания акт следните свои съображения:

С оглед влязлата в сила присъда по НОХД №912/2022г. на ВОС, на основание чл.300 ГПК, съдът е приел, че е обвързан от постановеното относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо, според съда, не можело да бъде преразглеждан оспорения механизъм на произшествието на 20.06.2021г.и вината на водача на „Сеат И., -А. Т. за вредоносното деяние и това, че послесдният го е предизвикал. Не е било спорно и относно легитимацията на ищците като наследници на починалия Я. Й., съответно съпруга на пострадалия и негови низходящи. Съгласно постановките на ППВС 4/1961г, според съда, за установяване материалната легитимация на ищците е достатъчно доказана степента на родство с починалия. За основателността на предявените искове по чл.432 КЗ, предявени в условията на субективно съединяване от наследниците на починалия при ПТП водач на л.а. Пежо 206 следва да се преценят търпените от ищците болки и страдания на ищците от смъртта му, съотв. понесените неимуществени вреди и тяхното обезщетяване съобразно чл.52 ЗЗД.

От страна на на застрахователя са били своевременно наведени възраженията както за приноса на пострадалия при ПТП, така и такива за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника поради недействителност на полицата или прекратяване на действието й към датата на ПТП, съотв. липса на основания за ангажиране пряката отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач.

Съставът на въззивния съд е приел, че преди да пристъпи към преценка относно размера на претенцията, следва да отговори на възражението на застрахователя, поддържано и с жалбата му, основано на твърдения за прекратяване регистрацията на процесния автомобил, съотв. прекратяване на действащия застрахователен договор по право. Като довод, от страна на ответното застрахователно дружество, е била разпоредбата на чл.483 КЗ, предвиждаща задължително застраховане на регистрираните в РБ автомобили, които не са спрени от движение. Във връзка с възражението, според сада, релевантните преюдициални обстоятелства, въведени като основания за прекратяване действието на застрахователната полица, са установени по задължителен за съда начин в постановената присъда по НОХД №912/22г. на ВОС. Съгласно същата, водачът Т. е бил признат за виновен както за извършеното ПТП на 20.06.21г. при квалифициран състав – след употреба на високорискови наркотични вещества и бягство от местопроизшествието, така и за ползването на МПС – л.а.Сеат И. с регистрационни табели ДК [рег.номер на МПС], издадени за друг л.а.БМВ 316И /с друг номер на рамата/, съответно ползване на МПС, което не е регистрирано по надлежния и с наложена ПАМ.

За съда, обаче, по делото е установено наличието на валидна застраховка ГО към датата на деликта съгласно справка от информационната електронна система по чл.575 КЗ на Гаранционен фонд. /л.11/ На л.118 по делото е представено и заверено от застрахователя копие от полица №BG/22/121001479704, със срок на действие от 26.05.21г. до 26.05.22г., относно процесния автомобил Сеат И., с посочен номер на рама, съвпадащ с този на автомобила, причинил ПТП. Съгласно Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 01.06.2021г. на ОД на МВР –М. /на л.120-121/, на водача Т. е било наложено наказание с изземване на 2 бр. регистрационни табели с №344М725. Въз основа на този акт е издадена Заповед за налагане на ПАМ от същата дата по реда на чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП от началника на ОД на МВР -М.. Водачът е подписал без възражения АУАН като е отказал да даде кръвна проба. Приложената ПАМ е прекратяване регистрацията на ППС л.а.Сеат И. с рег.№344М725 за срок от 1 година поради висока обществена опасност на деянието. Съдът е приел, че към датата на настъпване на ПТП на 20.06.2021г., по отношение на деликвента са налице описаните по-горе ограничителни мерки.

Съобразно констатираното по-горе, съдът е счел направеното от ответника правоизключващо възражение за неоснователно. Съгласно чл.483 КЗ, договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1.притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор; 2.управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Не се спори, че процесното МПС, с което е причинено ПТП на 20.06.2021г., е имало валидна застраховка по риска ГО на автомобилистите и това следва пряко както от приложената полица, така и от извършената справка ,представена по делото от Информационната система на Гаранционен фонд съгласно чл.519, т.4, чл.571, чл.572, чл.574, ал.6, ал.10 и ал.12 от КЗ и арг.от чл.490,ал.4 КЗ. Следователно, обстоятелството, че застрахователят е обявил в създадения по горния ред информационен център към Гаранционния фонд процесната застраховка като действаща за периода, включващ и датата на ПТП /до 26.05.2022г./, сочи, че той не би могъл успешно да противопостави на третите увредени лица твърдение за обратното - че застрахователният договор е прекратил действието си по право към предходен момент, в периода между сключване на застраховката на 26.05.2021г. и ПТП на 20.06.2021г. Също така, според въззивния съд, обективираното в полицата начало и край на застрахователно покритие – част от задължителното съдържание на имуществената застраховка "Гражданска отговорност", е изявление на застрахователя, имащо характер на признание, че в този период се обезпечава деликтната отговорност на водача на увреждащото МПС. /позовал се е на Решение № 55 от 24.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1842/2019 г., II т. о., ТК/ Създаденото ограничение от наложената ПАМ, сроред съда, действа само спрямо деликвента и не може да послужи като основание за освобождаване от отговорност на застрахователя спрямо увредените трети лица именно с оглед целта на задължителната застраховка. Съобразно разпоредбата на чл.432, ал.3 КЗ, по задължителната застраховка ГО застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил умишлено. В тези случаи застрахователят има на разположение регресен иск спрямо застрахования. Няма спор, че по отношение на л.а.Сеат И. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.б от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от една година. Наложената спрямо л.а.Сеат И. по т.2а - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство мярка имала за цел временно да ограничи движението на МПС. В случая към датата на ПТП периодът на действие на мярката е бил изтекъл и са могли да бъдат предприети действия по възстановяване регистрацията на автомобила. Няма данни по делото било третото лице- помагач/собственик/, било служебно да се били предприети действия за възстановяване на регистрацията /и регистрационните табели/ по реда на чл.18б и чл.21, ал.3 и ал.4 вр.чл.18, т.2 от Наредба I- 45/24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях.

Следователно за съда, сключеният договор за застраховане на ГО на собственика на л.а. Сеат И. не е недействителен по смисъла на чл.349 КЗ /поради липса на интерес/ или нищожен /поради липса на предмет/. Съгласно чл.477 КЗ, обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Съгласно чл.493 КЗ, в застрахователното покритие влизат и вредите, причинени на трети лица, в това число пешеходци и други участници в движението по пътищата, причинени от превозното средство по време на движение или престой. Застрахователят покрива вредите на третите лица, причинени дори умишлено от застрахования както и в случаите на неточно/невярно обявени обстоятелства – арг.чл.485 КЗ. Сключването на застраховката е задължително съгласно чл.483 и чл.486 КЗ. Не е предвидено преустановяване действието на договора, гарантиращ правата на трети лица, претърпели вреди от чуждо противоправно поведение, това на застрахования. Поради изложеното, по отношение на автомобил, за който са приложени ПАМ, не отпада действието на сключена преди налагане на административната мярка, застрахователна полица. Аргумент за това, според изложеното от съда, е и обстоятелството, че ГО покрива и риска от вреди, нанесени на трети лица, вкл. неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, произтекли от моторното превозно средство като вещ по смисъла на чл.50 ЗЗД /чл.483 и чл.493 КЗ/, съответно от притежаването или ползването на вещта. Въз основа на така изложеното съдът е приел, че възражението за липса на застрахователно покритие по процесното събитие както и липса на легитимация на ответника поради недействителност/прекратяване на застрахователния договор, за неоснователно.

При наличие на останалите предпоставки по прекия иск, обхванати от силата на пресъдено нещо по присъдата съгласно чл.300 ГПК, съдът е изложил, че дължи преценка на размера на обезщетенията съгласно чл.52 ЗЗД. Отчел е, че ищците са в кръга на лицата, визирани от ППВС 4/1961г., които имат право да бъдат обезщетение за понесени от тях неимуществени вреди от смъртта на трето лице. Съгласно Постановление №4/25.05.1961г. на ПВС, неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Обезщетението за имуществени вреди, предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. С т.III на ППВС №4/1961г. е прието, че обезщетение за неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за присъждане на обезщетението е създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща морални болки и страдания и установяването й в процеса, съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В конкретния случай ищците са съпруга и деца на починалия. Първата ищца Т. Й. е съжителствала с починалото лице в продължение на повече от 30 години като имат три деца. Всеки от низходящите към датата на смъртта е бил пълнолетен и самостоятелен. Единият от синовете се завърнал от чужбина, за да се грижи за своята майка и понастоящем живее с нея. Според вещото лице първата ищца Т. е силно разтърсена от смъртта на съпруга си – след трагичното събитие тя е с тежко депресивно разстройство с панически атаки, преживяла е остра стресова реакция. От този момент до настоящия същата провежда медикаментозно лечение с антидепресанти, но без значително подобрение, което налага продължаване на лечението й. Вещото лице сочи, че ищцата не работи, живее уединено и е стеснила извънредно социалните си контакти. Налице е установена промяна спрямо предишния й социален статус, когато имала добра социална адаптация. Според вещото лице останалите трима ищци са в стабилно състояние и спрямо тях не се налага провеждане на лечение и терапия. Според СПсхЕ, съпругата на пострадалия е все още фиксирана върху травмата – преживява себе си като непълноценен човек, безинициативна, неуверена, с намалена волева активност, без социална реализация. Налице е разстройство в адаптацията, посттравматично стресово разстройство с ясни клинични прояви и към момента на заключението, макар две години след ПТП. Има проблеми със съня, сърцебиене, събужда се уморена, има натрапчиви мисли със спомени от миналото. Състоянието на ищцата дава отражение върху качеството й на живот. При ищеца Б. Й. вещото лице не констатира актуална психиатрична симптоматика. Същият е тревожен и силно емоционален при възстановяване на трагичното събитие, тъй като именно той е намерил баща си непосредствено след ПТП. Данни за психични разстройства не са установени и при останалите двама ищци – В. Б. и С. Й.. Първата претърпяла остра стресова реакция, свързана със смъртта на баща й като все още емоционално преживява случилото се, тъй като са били изключително близки. Найголемият син на починалото лице, танислав Й. също болезнено преживява трагедията; върнал се от Германия, за да се грижи за майка си и домакинството, променил е начина си на живот. Всички деца са споделили пред психолога, че цял живот са разчитали на моралната подкрепа на баща си както и на неговите съвети, поддържали са непрекъснат контакт и са търсили неговата опора, С оглед всички възприети от съда критерии за справедливост при определяне на обезщетенията за претърпените конкретни неимущесдтвени вреди, съдът се е солидаризирал с изводите на първоинстанционния съд за дължимост на обезщететия до следните размери за всеки от ищците Т. С. Й., Б. Я. Й., В. Я. Б. и С. Я. Й.: 180 000 лева за първата ищца и по 130 000 лева за всеки от останалите ищци – низходящи на пострадалия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 12.07.2021г. до окончателното плащане.

Относно поддържаното с въззивната жалба на застрахователя възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от пострадалия, изразяващи се в навлизане в насрещната лента от този водач и липсата на предпазен колан, то по отношение на първия довод съдът е приел, че от установения безспорно механизъм на произшествието не може да се направи извод за какъвто и да е принос на пострадалия за настъпване на ПТП. Съгласно изслушаната КСАТМЕ, причина за настъпилото ПТП е внезапно навлизане на л.а.Сеат И. в насрещната лента за движение поради загуба на контрол върху управлението. Не е установена техническа причина за това. Пострадалият водач на л.а.Пежо не е имал техническа възможност да избегне ПТП. Поради изложеното, не се установява водачът на л.а.Пежо да е извършил погрешни маневри, с които да е допринесъл за настъпване на произшествието.

В заключението сочи, че автомобилът на пострадалия е бил оборудван с предпазен колан на предна лява седалка, намерен скъсан в основата си след ПТП. /т.5 от САТЕ/ Няма категорични данни за ползване на колана, тъй като не се диференцират увреждания, които да сочат категорично на въздействието на предпазния колан върху тялото на водача. Същевременно, вещото лице е посочил, че автомобилът е бил силно деформиран, поради което възпиращото действие на колана /към седалката/ е вероятно без полезен ефект., че е допустимо предпазният колан да се е скъсал в резултат от действието на механичните сили и огромната деформация на л.а.Пежо 206. Експертите разпознават травми, характерни при т.н.коланна травма – получени директни удари върху гръдна кост и двустранно на ребра множество фрактури, които пряко са свързани с леталния изход за пострадалия. Изразено е становище, че при такива деформации на автомобила предпазният колан не би могъл да е абсолютно предпазно средство, тъй като не може да предотврати притискане на тялото от деформираните части на автомобила. Според съда, гореизложеното позволява да бъде обобщено, че в случая не е била налице причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпване на вредоносния резултат, поради което е приел, че предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД (т.7 ППВС №17/63г.) са недоказани и отсъства основание за редуциране на определените от съда обезщетение за обезвреда на неимуществените му вреди.

Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1, т.1 и т.3 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до:

1.Налице ли е валиден договор за застраховка на „ГО“ при ползване на МПС с поставени регистрационни табели на друг л.а и не по предвидения в закона начин;

Подобен въпрос не е обусловил произнасянето на въззивния съд, тъй като правораздавателния орган е възприел идентичността на застрахования по риск ГО на водача на конкретния автомобил с този на виновния участник в ПТП по другите индивидуализиращи белези-номер на рама, а относно смяната на ДКН не по предвидения в закона ред виновният водач е бил осъден по НОХД.

2. Наложената ПАМ „Спиране на МПС от движение“ прекратява ли действието на сключената вече застраховка „ГО и от кой момент следва да се счита договорът за прекратен;

Отговорът на този въпрос не се явява обуславящ изхода по спора,доколкото от отговора му не би последвал друг резултат. От данните по делото, обсъдени в съдебното решение става ясно, че самият застраховател не е давал информация, че договорът за застраховка е бил предсрочно прекратен: напротив- процесното МПС, с което е причинено ПТП на 20.06.2021г., е имало валидна застраховка по риска ГО на автомобилистите и това следва пряко както от приложената полица, така и от извършената справка ,представена по делото от Информационната система на Гаранционен фонд съгласно чл.519, т.4, чл.571, чл.572, чл.574, ал.6, ал.10 и ал.12 от КЗ и арг.от чл.490,ал.4 КЗ.

От изложеното следва, че жалбоподателят не е не е обосновал основание за допускане до касация.

По отношение на разноските:

Разноски в полза на ответника по КЖ не се дължат, поради липса доказването на направата на такива, както и на отправено до съда искане за това и приложен списък на същите. С оглед изложеното, съдът