Определение № 42 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3401/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Й. К., чрез адвокат Н. Х., срещу решение № 260099 от 20.05.2021 г. по в.гр.д.№ 1005/2020 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260349 от 22.10.2020 г. по гр.д.№ 310/2020 г. на Плевенски районен съд, с което е уважен предявения от В. Ц. Х. против Б. Й. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателката-ответник по иска, поради необоснованост на фактическите изводи, както и поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 109 ЗС. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с поставен процесуалноправен въпрос. От страна на ищеца В. Ц. Х. не е подаден писмен отговор на касационната жалба. Не се претендират разноски за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на районен съд, с което е уважен предявен от В. Ц. Х. против Б. Й. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като Б. Й. К. е осъдена, на осн. чл. 109 ЗС, да премахне поставената от нея допълнителна метална входна врата на собственото й жилище, нанесено като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ............в одобрената КККР на [населено място] от 2008 г., с предназначение жилище, апартамент, който обект се намира в североизточната част на полусутеренен етаж в сграда с идентификатор ............, построена в поземлен имот ..............по кадастралната карта, съставляващ УПИ .........., в кв. ...па регулационния план на града, с площ от 360 кв.м., с адрес [населено място], [улица], както и да възстанови демонтирания от нея елекрически ключ за външно осветление, който е бил разположен на южния зид на пристройката към етаж първи на двуетажната жилищна сграда, съставляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор ............ За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че представените документи за собственост легитимират ищеца В. Ц. Х. като съсобственик, заедно с Б. Ц. Х. и Р. Ц. Х., на самостоятелен жилищен обект – апартамент с идентификатор ..........по кадастралната карта на [населено място], находящ се на първия партерен етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с 1/2 идеална част от дворното място (констативен нотариален акт за признаване на право на собственост върху недвижими имоти № .../9. 12. 2014 г., том ..., рег. №...., дело № .../2014 г., поправен с н.а. № .../11. 12. 2014 г. по описа на нотариус Г. Б.). Ответницата е собственик на самостоятелен жилищен обект – апартамент, находящ се в североизточната част на полусутеренния етаж от същата жилищна сграда с идентификатор .............., с площ от 45 кв.м. по документи, който е придобила по силата на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № ..../31. 08. 2018 г., с Х. И. И..Същата не притежава идеална част от правото на собственост върху дворното място. Прието е за безспорно обстоятелството, че през 2019 г., при строително-ремонтни дейности извършени от ответницата, е монтирана външна метална врата на жилището на ответницата, чието отваряне е навън - към входната площадка, и е премахнат ключ за осветление, разположен на южния зид на пристройката-антре към жилището на първия партерен етаж на жилищната сграда. Въз основа на заключението на вещото лице С. С. и показанията на свидетелите И. И. и Б. Х. е прието за установено, че жилището на ответницата с идентификатор ...........е с площ от 45 кв.м. по документи, а на място измерената площ е 39, 45 кв.м., състои се от две стаи, кухненски бокс, коридор и санитарен възел, и граничи: на североизток и югозапад с имот с идентификатор ..........., а на северозапад с обект .........., а над обекта – с жилищен обект ..............на ищеца. С поставената от ответницата метална врата е заградена площ от 0.5 кв. м. от дворното място – съсобствено само между собствениците на етаж първи (1/2 ид.ч.) и етаж втори (1/2 ид.ч.). При отваряне на металната врата се създава затруднение за спокойното отваряне на съседната входна врата към жилището на първия партерен етаж, собственост на ищеца и още две лица, и се възпрепятства напълно достъпът на ищеца до неговия жилищен имот. Процесният електрически ключ е бил поставен на южния зид на пристройката към етаж първи, който зид не е обща част на сградата, тъй като не представлява ограждащ зид на жилищната сграда, а е изграден допълнително за обособяване на входно антре към жилището на първия партерен етаж. П. ключ е бил единствената възможност да се включи осветлението както за входната врата, така и за две съседни помещения. След премахването му, в тъмната част на денонощието, особено през зимния сезон, за собствениците на първия етаж се създават значителни затруднения за отключване на вратите на жилището си, като същите са принудени да ползват фенерче, телефон или други подръчни средства. Пред въззивната инстанция е дадена възможност на ответницата да представи доказателства за резултатите от извършена от Община-П., по искане на ответницата, проверка за установяване на статута на процесното антре. Представено е и прието писмо от общината до ответницата, с което общината уведомява ответницата, че не може да предприеме съответните процедури по установяване законността на строежа до приключване на настоящото дело. От правна страна въззивният съд е приел, че с оглед установените факти и при съобразяване със задължителните указания, дадени с ТР № 4/6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, в случая са налице всички кумулативно предвидени в чл. 109 ЗС предпоставки за уважаване на негаторния иск. Действията на ответницата, изразяващи се в поставяне на процесната метална врата и премахване на електрическия ключ са противоправни и създават пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост върху собственото му жилище и върху 1/2 ид.ч. от дворното място. Металната врата създава пречки, като загражда площ от 0.5 кв. м. от дворното място, собственост на собствениците на първи и втори етаж, а при отварянето й създава затруднение за ищеца за спокойно и безпрепятствено отваряне на съседната входна врата на жилището на партерния етаж и за безпрепятствен достъп и изход от това жилище, когато металната врата на ищцата е в отворено положение. Извършеният от ответницата демонтаж на електрическия ключ за осветление също представлява неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109 от ЗС, което препятства ищеца да упражнява спокойно правото си на собственост върху дворното място и жилището в тъмната част на денонощието, особено през зимата, тъй като затруднява придвижването, отключването на вратата към жилището и изисква ползване на подръчни средства за осветяване – фенерче, телефон и др. Прието е, че при преценка основателността на иска е без значение дали коментираното увреждащо състояние се проявява непрекъснато или ежедневно. Достатъчно е наличието на потенциална опасност за смущаване ползването на собствения на ищеца имот. Обстоятелството, че ищецът живее в друго населено място и създаденото вследствие действията на ответницата фактическо положение смущава ползването на собствения му имот само в периодите на пребиваването му в [населено място], не е основание да се отрече правният му интерес от предявяване на иска за преустановяване на тези увреждащи действия и за възстановяване на предишното състояние. Направените възражения от ответницата за статута на изграденото антре и дали същото представлява незаконен строеж, са намерени за недоказани. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: „допустимо ли е съдът да се произнесе за търпимостта на даден строеж без да има такова искане и при противоречиви твърдения и доказателства от страна на предполагаемия собственик, че строежът е незаконен“. Твърди се, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по същия няма изрична правна уредба, което налага тълкуване на закона. Въпросът не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, нито е обуславящ изхода на делото, поради което не може да обоснове допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд не е изследвал съответствието на строежа с изискванията на ЗУТ за такъв вид постройки, нито е формирал извод, че изградената пристройка (антре) представлява търпим строеж по смисъла на § 16 ПР ЗУТ (такива мотиви се съдържат в първоинстанционното, а не във въззивното решение). На следващо място, в настоящия случай дали пристройката към първи партерен етаж има статут на търпим строеж няма пряко отношение към въпроса за основателността на иска по чл.109 ЗС. Тази пристройка е изградена върху дворно място, собственост на ищеца и останалите собственици на първи и втори жилищни етажи, а не на ответницата, и по силата на чл.97 ЗС образува едно цяло с главната вещ (жилището на първия партерен жилищен етаж). Ответницата е суперфициарен собственик на друг обект в жилищната сграда в дворното място, който обект е придобила с оглед правното и фактическо състояние на вещта, като съществуващите ограничения в ползването, произтичащи от начина на построяване на сградата, включително и касаещи отстоянията и разположението на съществуващите в имота обекти, не представляват скрит недостатък на вещта. Предявеният негаторен иск има за предмет преустановяване на неоснователни действия и премахване на последиците от такива, които препятстват ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост върху първия партерен етаж и дворното място. Трайната съдебна практика на ВКС приема за неоснователни тези действия, които са неправомерни, противоправни. Характеристиката на действията като такива зависи от това дали съответстват на установените правни норми, а не от това дали и другата страна извършва същите или подобни действия. Реторсията е неприложима в гражданското право. Ако ответницата твърди, че ищецът създава пречки за упражняване на правото й на собственост, вкл. относно обема и начина на ползване на дворното място в качеството й на суперфициар, защитата й е по исков ред, а не чрез приемане, че отпада неправомерността и противоправността на неоснователните действия. В този смисъл е определение № 370 от 9. 07. 2019 г. по гр. д. № 242/2019 г. на ВКС, 1 г.о. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски за настоящата инстанция, нито има данни такива да са направени. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,