Определение № 883 от 19.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 384/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по съвместна частна касационна жалба на М. Г. В. и Б. С. К., чрез процесуален представител, срещу Определение № 271/19.12.2024г. по ч.т.д. № 228/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено протоколно определение от 17.10.2024г. за спиране на производството по т.д. № 24/2024г. по описа на Окръжен съд – Ловеч на основание чл.229, ал.1,т.5 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по ДП ЗМ № 260/2023г. на ОДМВР-Плевен.

Частните касационни жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Изразено е несъгласие с обусловилия потвърждаването на определението за спиране извод на въззивния съд, че фактът на престъплението е от значение за гражданския спор и исковото производство следва да бъде спряно за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда или споразумение с делинквента. Поддържа се, че престъплението не е въведено като елемент от фактическия състав на деликта, поради което не е необходимо изследването на въпросите относно съставомерността на деянието. Сочи се допуснато от апелативния съд процесуално нарушение поради неизлагане на мотиви защо приема, че деликтът не може да бъде установен със способите на гражданския процес. Излагат се и доводи, че в случая спирането на производството поради висящност на досъдебно производство ще попречи на жалбоподателите да получат обезщетение в рамките на разумен срок, гарантирано от правото на ЕС. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са поставени следните процесуалноправни въпроси, основани на чл.280, ал.1,т.1 ГПК:

1.“Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?“;

2. „Основание за спиране на гражданското производство по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ ли е образуваното наказателно дело срещу водача, чиято отговорност е застрахована, в досъдебна фаза?“;

3.“Винаги ли при предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ и наказателно производство в досъдебна фаза срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, гражданското дело следва да бъде спряно или само ако бъдат установени престъпни обстоятелства, които не е възможно да бъдат установени със средставата на ГПК?“;

4.“Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл.229,т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза?“;

5. „Необходимо ли е за уважаване на иска по чл.432, ал.1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес?“

Допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по отношение на всички въпроси е обосновано с практика на ВКС – Решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г., на ІІ т.о.; Определение № 450 от 06.11.2020г. по ч.т.д. № 1446/2020г. на ІІ т.о. и Определение № 733 от 11.11.2013г. по ч.гр.д. № 6790/2013г. на ІV г.о., на които се сочи, че обжалваният акт противоречи.

Ответникът по частната касационна жалба – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД не депозира становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.

За да потвърди определението на първостепенния съд, с което е спряно производството по предявения пряк иск по чл.432,ал.1 КЗ срещу застрахователното дружество, въззивният съд след преценка на материалите по приложената преписка по ДП ЗМ № 260/2023г. на ОДМВР-Плевен, е приел, че наказателното преследване е насочено срещу Г. Г. за деянието, описано в исковата молба, т.е. срещу визирания в гражданското производство делинквент, като е налице тъждество между твърдяното противоправно деяние, от което е настъпил вредоносният резултат, и деянието, разследвано като престъпление. Установяването на престъпни обстоятелства от значение за едно гражданско правоотношение от гражданския съд, според въззивния съд, е допустимо само в предвидените от закона случаи – чл.124, ал.5 ГПК, каквито хипотези в случая не са налице. В мотивите към определението въззивната инстанция допълнително се е позовала на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006г. по тълк.д. № 5/2005г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Вторият и третият въпрос от изложението отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обсъждани от въззивния съд и разрешаването им е обусловило извода на съда за наличие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ до приключване с влязъл в сила акт на образуваното по повод на увреждащото ПТП наказателно производство (в досъдебна фаза) с привличане на посочения в исковата молба делинквент като обвиняем за извършено престъпление по НК. Касационно обжалване на въззивното определение по тези въпроси не може да се допусне, независимо от обстоятелството, че при разрешаването им въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочената в изложението практика на ВКС, и по конкретно на Определение № 450 от 06.11.2020г. по ч.т.д. № 1446/2020г. на ІІ т.о. С това определение, постановено в производство по чл.274, ал.3 ГПК, позовавайки се на практика на ВКС от 2012г. и 2013г., съответно цитирана, съставът на ВКС е изложил, че за да се приложи нормата на чл.229, ал.1,т.5 ГПК е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото гражданско производство. Доколкото нямало разкрити обстоятелства от гражданския съд, който да е преценил, че има данни за извършено престъпление, съставът на ВКС е приел, че е нарушено изискването на чл. 229, т. 5 от ГПК с оглед даденото в практиката тълкуване на посочената норма и като краен резултат е отменил определението за спиране на производството на обсъжданото основание. Според настоящият състав на ВКС, практиката на която се позовават частните касатори е изоставена с оглед постановената актуалната такава, обективирана в множество служебно известни на съдебния състав актове на ВКС (определение № 290/01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на І т.о., определение № 134/02.04. 2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на І т. о., определение № 60274/ 21.07.2021 г. по ч.т.д. № 836/2021 г. на І т.о., определение № 150/29.03.2021г. по ч.т.д. № 461/ 2021г. на І т.о., определение № 857/08.04.2024г. по ч.т.д. № 450/2024г., определение № 185/28.04.2022г. по ч.т.д. № 745/2022г. на ІІ т.о.; определение № 592/25 07.23 г. по ч.т.д. № 1137/23г. на ІІ т.о.; определение № 604/28.07.2023г. по ч.т.д. № 713/2023г. на І т.о.; определение№ 171/25.01. 2024г. по ч.т.д. № 1097/23г. на І т.о.; определение № 320/14.02.24г. по ч.т.д. № 2157/23г. на ІІ т.о.; определение № 569/11.03.2024г. по ч.т.д. № 349/24г. на І т.о.; определение № 2115/25.07.24г. по ч.т.д. № 1440/24г. на І т.о.; определение № 2194/07.08.24г. по ч.т.д № 1522/24г. на ІІ т.о.; определение № 514/18.02.2025г. по ч.т.д. № 1682/ 24г. на ІІ т.о. и мн. др.,), с които е прието, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал увреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца - чл.300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ; С оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК - когато наказателното производство е в досъдебна фаза, или на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК - когато наказателното производство е в съдебна фаза; Извън хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това в случай, че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. В актовете на ВКС е разяснено, че фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), респ. чл.432, ал.1 КЗ. Относимо към поставените в изложението въпроси е и разрешението, дадено от ОСГК и ОСТК на ВКС в т.2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005г., че до приключване на наказателното производство срещу делинквента гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182, б.”д” ГПК (отм.) - разпоредба, аналогична на чл.229, ал.1, т.5 от действащия ГПК от 2007 г.

С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, след като е приел, че изходът на образуваното по повод на инцидента досъдебно наказателно производство, по което посоченият в исковата молба делинквент е привлечен като обвиняем, ще е от значение за изхода на производството по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ поради наличието на пълно тъждество между деянието, неговата противоправност и личността на дееца - от една страна, и последиците по чл.300 ГПК за гражданския съд в случай на евентуална присъда срещу делинквента - от друга. Произнасяйки се в този смисъл, въззивният съд е постановил определението си в съответствие с актуалната и еднопосочна практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Последните два въпроса №№ 4 и 5 са общи и не кореспондират с конкретен решаващ извод на въззивния съд, което е достатъчно да се отрече характеристиката им на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.

Процесуалноправният първи въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните принципно е значим за решаването на всеки спор. Въпросът в случая е предпоставен от пропуск на въззивния съд да се произнесе по доводи и възражения на жалбоподателите в частната въззивна жалба, съответно посочени. При решаващ извод, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1,т.5 ГПК за спиране на гражданското производство с оглед задължителната сила на евентуална присъда срещу делинквента по чл.300 ГПК за гражданския съд, произнасянето на съда за невъзможността престъпните обстоятелства да бъдат установени със средства на гражданския процес в конкретния случай и че съставомерността не е факт, подлежащ на доказване, а правна квалификация, е без значение за изхода на спора, поради което пропускът на въззивния съд да обсъди възражения в този смисъл е несъществен.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение