Определение № 266 от 09.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК, образувано по частна жалба на Х. Н. К. ,М. Н. Х., К. С. К. и Т. С. З. срещу въззивно определение №80 от 27.01.2014 по ч. гр.д 656/2013г на Окръжен съд - Ловеч, с което е потвърдено прекратяването на производството по иск с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ поради липса на правен интерес, доколкото в законните срокове няма подадено за наследодателя им заявление пред ОбСЗГ, няма образувано и висящо административно производство по възстановяване на собствеността, което да ползва ищците с оглед правния им интерес от провеждане на този иск. В изложение се формулира правния въпрос допустим ли е иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ при наличие на окончателно решение на ОбСЗГ за възстановяване на тези земи на друго лице .Сочи се противоречие на възприетото от въззивния съд разрешение с т.2 от ТР №1 /1997г по т.д. №11/1007г ОСГК ,където се изтъква възможността на чл. 14ал.7 ЗСПЗЗ за изменение на решението на поземлената комисия съобразно новите обстоятелства ,а именно влязлото в сила решение по спора за материално право. В отговор на ответницата Р. С. чрез адв.Кр.Н. като особен представител се оспорват съображенията в изложението. Цитираното Тълкувателно решение на ВКС е приложено от въззивния съд съответно на ясните указания в него. Върховен касационен съд ІІІ г.о намира, че не е налице основание за допускане на частната жалба до касационно разглеждане. Въззивният съд не е постановил обжалваното определение в противоречие, а в съответствие с указанията на ТР №1 /1997г по т.д. №11/1007г ОСГК отчитайки в случая невъзможността съдебното решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ да бъде взето предвид в процеса на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, липсата на образувано и висящо производство по заявление за възстановяване пред административния орган, липсата на възможност то да бъде образувано, както и недопустимостта заместващи този резултат възможности за реституция в полза на ищците да бъдат упражнени,поради изтичането на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ. Обжалваното определение е съобразено с установената практика по поставения правен въпрос, не е в противоречие с нея, поради което основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,