Определение № 1160 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4634/2013 г.
ВКСIII гражданско отделение20.11.2013 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.04.2013г., постановено по в.гр.д.№88/2013г. на Габровски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от А. Ц. А. от [населено място], С..община, чрез процесуален представител адв.М.В., срещу решение от 24.04.2013г., постановено по в.гр.д.№88/2013г. на Габровски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 06.02.2013г. по гр.д.№477/2012г. на Районен съд - Севлиево за отхвърляне на предявения от А. Ц. А. срещу П. В. В. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба П. В. В. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от А. Ц. А. срещу П. В. В. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на движими вещи за периода от 31.05.2004г. до предявяване на иска в размер на 7040лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът сочи, че: по въпроса за приложението на чл.31, ал.2 ЗС въззивното решение е в противоречие с ТР №7 от 02.11.2012г. по тълк.д.№7/2912г., ОСГК на ВКС. С въззивното решение е прието, че искът е неоснователен, тъй като не е отправена писмена покана от страна на ищеца към ответницата по чл.31, ал.2 ЗС. Това разрешение не е в противоречие, а е в съответствие с ТР №7 от 02.11.2012г. по тълк.д.№7/2912г., ОСГК на ВКС, на което се позовава молителят и в мотивите на което е прието, че задължението за заплащане от страна на ползващия собственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение