Определение № 666 от 19.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1529/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЧАСТНА ПРОИЗВОДСТВЕНА ТЪРГОВСКА КООПЕРАЦИЯ “ЗОРА”, ЕИК[ЕИК], против решение от 26.05.2023 г. по в.гр.д. № 176/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 1661/10.11.2022 г. по гр.д. № 2251/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен в обжалваната част, с която на основание чл. 58 ЗК е отменено решение по т. 7 от дневния ред на общото събрание на кооперацията, проведено на 09.04.2022 г., с което са избрани ръководни органи - Председател на кооперацията, Управителен съвет и Контролен съвет.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК. Поддържа се, че окръжният съд не е съобразил приложението на разпоредбите на чл. 16, ал. 2, чл. 18 и чл. 9, ал. 3 ЗК вр. с чл. 20 вр. с чл. 21 от устава на кооперацията. Сочи се, че в устава е предвидено, че общото събрание може да взема решения и по въпроси, невписани в поканата, ако в него участват всички членове (пълномощници) и те са съгласни с това. Аргументира се, че това се отнася и до определяне броя на кандидатурите за председател, за членове на управителния и контролния съвет, като гласуването е явно. Изтъква се, че тайно (с бюлетина) е само гласуването за ръководни органи на кооперацията, поради което неправилно е прието от решаващия състав наличие на порок на проведеното такова. Оспорва се като неправилен изводът на въззивната инстанция, че съгласно закона и устава на кооперацията не може да се определя брой на предлаганите кандидатури за членове на УС, КС и за председател. Излагат се доводи, че при достигане до това заключение решаващият състав не е преценил всички установени по делото обстоятелства. Релевира се, че в обжалваното решение липсват мотиви защо са кредитирани показанията на някои от разпитаните свидетели, а на други – не. Акцентира се, че въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетеля И. П., който казва, че е предложил регламент за избор на кандидатите за членове на ръководните органи. Обобщава се, че въззивният съд е следвало да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните факти, в това число и на свидетелските показания. Прави се оплакване, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като с нея не е уточнен правният интерес на П. С. да иска отмяна на решението на общото събрание на УС и КС, доколкото той може да претендира от съда отмяна на решението, отнасящо се само до неговия избор за кандидат за председател, но не и до избора на останалите член-кооператори като кандидати за членове на съветите. Обосновава се, че това произтича от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, че никой не може да предявява пред съд чужди права извън изрично предвидените в закона хипотези на процесуална субституция, сред които конкретният случай не попада.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

“1. Следва ли второинстанционният съд, с оглед задължението си по чл. 12 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ЧПТК “Зора” и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решението си, въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора?

2. Спорен въпрос в производството е съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗК и чл. 16 ЗК и чл. 18 ЗК и устава на кооперацията Общото събрание на ЧПТК “Зора” може ли да вземе решение за броя на кандидатурите за избор на членове на УС, КС и Председател?

3. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът длъжен ли е да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване? Съдът длъжен ли е да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, от които произтича спорното право, както и да ги обсъди?

4. Спорен въпрос в производството е взетите решения в чл. 7 от дневния ред на общото събрание валидно ли са взети, както за броя на предложените кандидатури за членове на УС, КС и Председател, така и за избора на членове на УС, КС и Председател?”.

Искането за допускане на касационно обжалване се основава и на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касация П. С. С. възразява по основателността на искането за достъп до касационно обжалване и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, след извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, е констатирал, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част. Приел е, че общото събрание на кооперацията, насрочено за 09.04.2022 г., е редовно свикано. Видно от представения протокол, на тази дата е проведено събранието, на което е прието оспореното решение за избор на Председател, както и членове на Управителния съвет и на Контролния съвет. Споделил е изводите на първата инстанция, че решенията на общото събрание по отношение на избора на нови органи на управление е незаконосъобразен, доколкото ограничаването на предложенията за кандидати за тези органи по целесъобразност е в пряко противоречие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗК. Посочил е, че законът предвижда изрично правото на член-кооператора да бъде избиран в органите на кооперацията, като това право изрично е уредено и в устава на кооперацията. Добавил е, че независимо колко на брой са предложените кандидати, същите следва да бъде подложени на гласуване, като изборът им се извърши по предвидения в устава ред, с необходимото мнозинство. Акцентирал е, че ограничаване на това право, без значение поради какво основание или причина, съставлява нарушение на закона и устава, съответно води до незаконосъобразност на взетите решения. Даден е отговор, че в случая е прието именно такова решение под формата на регламент за избор на органи на кооперацията, като броят на предлаганите кандидати е ограничен до двама за председател, избиран с мнозинство от 50%+1 от гласувалите, за членове на УС - шестима кандидати, като тези с най-малко гласове отпадат, а за членове на КС – четирима кандидата, като този с най-малко гласове не се избира. Аргументирано е, че така приетият регламент ограничава правото на член-кооператорите да предлагат и да бъдат предлагани. Същият противоречи и на разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от устава, които уреждат мнозинството за вземане на решения от общото събрание и правилата за избор на председател, предвиждащи, че ако никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, се провежда нов избор между двамата кандидати с най-много гласове и за избран се счита този, който е получил повече гласове. Въззивният съд е преценил, че решението на общото събрание от 09.04.2022 г. за тайно гласуване на органите е в нарушение на чл. 21, ал. 4 от устава, според който гласуването на събранието е явно, освен ако ЗК и устава не предвижда тайно такова. Съобразил е, че от протокола се установява, че със запълване на бройките са спрени предложенията за кандидати за нови членове на УС и КС, независимо че сред присъстващите член-кооператори е имало възражения и са правени предложения за ново решение в тази насока. При така изложеното, въззивният съд е стигнал до крайния извод, че взетото решение от общото събрание за избор на нов председател на кооперацията, управителен и контролен съвет е в противоречие със закона и устава и се явява незаконосъобразно, поради което искът за неговата отмяна е доказан и основателен. Намерил е, че решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК е препратил и към изложените в него мотиви.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира директен достъп до касационно обжалване поради “очевидна неправилност” на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция, която е предвидена в производството по чл. 290, ал. 2 ГПК. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логика. Такива конкретни основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на въззивното решение. В останалите случаи, каквото е изразеното несъгласие на касатора с изводите на въззивния съд относно ограничаване на броя на кандидатите за председател и членове на съветите на кооперацията, не обосновават наличието на очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба. Тези оплаквания биха могли да бъдат преценени едва при произнасяне по същество по реда на чл. 290 ГПК, а не в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Поради горното не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените от касатора първи и трети въпрос са процесуалноправни и са относими към задължението на въззивния съд като втора инстанция по същество да обсъди доводите на страните, които имат отношение към предмет на спора, да извърши собствена преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност. Същите са релевантни и отговарят на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. От касатора не са изложени конкретни доводи за противоречие на въззивното решение с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, поради което не може да се обоснове наличие на соченото от него допълнително основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Относно правомощията на въззивния съд е налице задължителна практика на ВКС в Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и константна практика на ВКС, обективирана в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. № 1245/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., решение № 63/17.07.2015 г. по т.д. № 674/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т.д. № 3734/2013 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., решение № 180/11.01.2016 г. по т.д. № 1618/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 142/30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50026/26.06.2023 г. по т.д. № 2705/2021 г. по описа на ВКС, ТК, ІI т.о., и други). Приема се, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Наличието на трайна съдебна практика на ВКС по поставените първи и трети въпрос, по отношение на която не се аргументира от касатора нужда от осъвременяване, изключва приложението на поддържания допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация.

В разглеждания случай въззивният съд, в съответствие с константната практика на ВКС и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, е приел, че постановеният от първата инстанция съдебен акт е валиден и допустим в обжалваната част. Обсъдил е фактите, доказателствата и доводите на страните, приети за относими към предмета на спора, изложил е подробни съображения относно незаконосъобразността на процесното решение по т. 7 от дневния ред на общото събрание на кооперацията за избор на ръководни органи и е намерил за основателен иска по чл. 58 ЗК за отмяна на същото. На основание чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на първата инстанция. Доводите на касатора, изразяващи несъгласието му с изводите на окръжния съд, изискват конкретна преценка на правилността на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да бъдат разглеждани в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, тъй като излизат извън предметния обхват на същото. Поради горното така формулираните два въпроса покриват и хипотезата на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставените от касатора втори и четвърти въпрос нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 т. на ОСГТК на ВКС. Същите предпоставят конкретна преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, както и на правилността на въззивното решение. Това не може да бъде извършено в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Поради горното така формулираните въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касация. Липсата на обосноваването й изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и съответно т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Плевен.

По разноските:

Поради недопускане на въззивното решение до касационен контрол ответникът по касация има право на разноски. Същият претендира такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева, което е посочено в договора за правна защита и съдействие като платено в брой и това следва да се приеме за достатъчно доказателство за плащането му, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени претендираните разноски.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,