Определение № 2511 от 31.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 973/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

М. И. М. обжалва Решение № 17/19.01.2026 г. по в.т.д. № 483/2025 г. на АС-Варна в частта, с която след отмяна на Решение № 54/26.06.2025 г. по т.д. № 150/2023 г. на ОС-Добрич са отхвърлени исковете му за осъждане на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ възнаграждения по договори за аренда от 15.12.2000 г., 12..09.2005 г., 03.10.2008 г., 08.09.2011 г. и 13.11.2013 г., дължими за стопански години 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., и обезщетения за забавеното им плащане. Наред с това касаторът обжалва и решението в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД против осъдителното първоинстанционно решение, постановено срещу „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД за същите вземания.

Касаторът навежда касационни основания за отмяна. Поддържа, че въззивният съд е тълкувал волята на страните в разрез с правилото на чл. 20 ЗЗД и погрешно е приел, че „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД е заместено в спорните правоотношения от „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД – дружество, което според касатора само е встъпило в договорите и чието встъпване е одобрено от кредитора. В тази връзка сочи, че липсва изрична уговорка за освобождаване на досегашния длъжник „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, който поради това и на основание чл. 101, изр. 3 ЗЗД и чл. 304 ТЗ е останал съзадължен с встъпилото дружество. Допълва, че солидарната отговорност на двамата ответници произтича и от уговорения механизъм за определяне на размера на арендните плащания и от начина на погасяването им (част от площите са засети с енергийни култури, които се преработват в биомаса и се влагат от „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД в производство на електроенергия, от продажбата на която се заплаща суровината, а от получената сума „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД отчислява арендно възнаграждение), от които следва и тяхната неделимост. Заявява още, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон (чл. 236, ал. 2, чл. 2 и чл. 6 ГПК), тъй като съдът не е обсъдил всички релевантни факти, включително за отговорността на присъединилия се във въззивното производство ответник „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, а и защото неправилно е оставил без разглеждане жалбата на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД в частта по исковете срещу първия ответник. За допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД поддържа, че жалбата е недопустима поради просрочие, а в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната му жалба – поради липса на интерес. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е формулиран правен въпрос, а въззивното решение е съобразено с релевантната практика на ВКС. Изразява становище за неоснователност и по същество.

Касаторът е предявил срещу „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД и „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД парични искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за солидарно заплащане на възнаграждения по договори за аренда от 15.12.2000 г., 12.09.2005 г., 03.10.2008 г., 08.09.2011 г. и 13.11.2013 г., дължими за стопански години 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., и на обезщетения за забава за периода от падежа главните вземания до предявяване на исковете, в размери съгласно уточнителна молба 06.11.2023 г.

Първоинстанционният съд е приел за доказани следните факти: договорите от 15.12.2000 г., 12.09.2005 г., 03.10.2008 г. и 08.09.2011 г. са сключени като срочни между ищеца и „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД; с анекси от 13.11.2013 г. срокът им е продължен до 2024 г. и е уговорено те да се считат сключени с „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД; на същата дата е подписан и последният договор със срок до 2024 г., арендатор по който е „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД; за всички договори е уговорено заплащане на арендно възнаграждение, формирано от няколко компонента – процент от пазарната цена на реализираната от земята продукция, процент от годишната субсидия и процент от нетните приходи от продажба на електроенергия от биомаса, произведена от отглеждани в земите енергийни култури; за процесния период земите са обработвани от „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД. При тези факти съдът е заключил, че двамата ответници дължат претендираните възнаграждения солидарно, като отговорността на първия ответник е обоснована с качеството му на страна по договорите, а на втория – с начина на формиране на арендното възнаграждение: „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД купува от „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД суровина, получена от обработването на земите, преработва я до краен продукт електроенергия, като с част от получената за нея продажна цена заплаща на „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД цената на суровината, а от своя страна последното дружество заплаща на арендодателя съответна част от реализирания от продажбата нетен приход. С изложените съображения и като е установил, че вземанията са изискуеми и забавени, съдът е уважил исковете за главница и лихва, но до размерите, приети за дължими с помощта на счетоводно заключение.

Решението, постановено и срещу двамата ответници, е обжалвано от „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, като във въззивната жалба са наведени оплаквания единствено срещу извода за наличие на солидарност. На основание чл. 265, ал. 1 ГПК към жалбата се е присъединило и „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД.

Въззивният съд е счел, че съществуването на договорите и размерът на задълженията не са оспорени във въззивното производство и че обхватът на въззивната проверка е сведен до отричане на основанието за солидарност. За да отговори на оплакванията, съдът е пристъпил към тълкуване на изразената от страните воля в първите четири договора и анексите към тях. Отчитайки лексикалното противоречие в анексите – от една страна в титулната им част е използван терминът „встъпване“ (за „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД), но от друга в диспозитивната страните са се съгласили договорите да се считат сключени с „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, съдът е заключил, че първоначалният арендатор е заместен от подписалото анекса трето лице. За да формира извод за заместване, съдът е анализирал и последния договор, който, макар да предвижда идентичен (като гореописания и важим за първите четири договора) начин на определяне на арендното възнаграждение, е сключен единствнено с арендатора „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД. Съобразил е още, че само последното дружество има качеството на заявител по чл. 70 ППЗСПЗЗ, както и че според заключението на счетоводната експертиза само то получава субсидии във връзка с обработване на процесните земи и приходи от реализация на произведената при обработката земеделска продукция. Аргументирал е, че разпоредбата на чл. 304 ТЗ води до възникване на идентични по съдържание задължения за две лица, каквито в случая не се установяват, тъй като задължението на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, поето по повод извършваната от него продажба на биогаз на електроразпределително дружество, е към първия ответник, а не към ищеца. Така, въз основа на изявената воля и фактическите отношения, съдът е отрекъл наличието пасивна солидарност у двамата ответници, като е приел, че с анексите страните са искали да заместят първоначалния арендатор, а не да добавят нов длъжник. Поради липса на доказана солидарност въззивният съд е отменил осъдителното решение по отношение на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД и в отменената част е отхвърлил предявените срещу това дружество искове.

Жалбата на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД срещу осъдителното първоинстанционно решение, постановено спрямо обикновения му другар „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, е намерена за недопустима поради липса на правен интерес и е оставена без разглеждане, като в мотивите съдът е посочил, че срещу този ответник решението се счита за влязло в сила с оглед липсата на заявени оплаквания за неговото осъждане.

По допустимостта на касационната жалба:

При тези данни настоящият състав счита, че жалбата срещу решението, с което са отхвърлени исковете на касатора срещу „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, е допустима – подадена е от надлежна страна срещу обжалваем акт (цената на всеки от обуславящите искове е над 10 255,84 евро – общо възнаграждение за всеки аренден договор поотделно), като възражението на ответника за нейното просрочие е неоснователно (въззивното решение е връчено на касатора на 03.02.2026 г., а касационната жалба е подадена на 02.03.2026 г.). Следователно подлежат на разглеждане предпоставките за допускане на касационното й обжалване.

В частта, с която М. М. обжалва оставянето без разглеждане на въззивната жалба на „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД (срещу осъждането на „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД), жалбата има характер на частна и съгласно чл. 62, ал. 3 ГПК е подадена в срок, но при липса на правен интерес у жалбоподателя. Обжалваният акт е част от процесуалното правоотношение на съда с въззивника, чиято жалба е оставена без разглеждане, и поради това само последният има право на защита срещу неговата неправилност. Оставянето без разглеждане на въззивната жалба не накърнява, а даже напротив – ползва касатора, доколкото въззивният съд е счел, че липсва надлежно сезиране за упражняване на инстанционен контрол срещу осъдителното решение спрямо „АТАНАСОВ БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД и че решението срещу него (ползващо касатора) е влязло в сила. Поради това в тази част жалбата на М. М. следва да се остави без разглеждане.

По предпоставките за допускане на касационно обжалване:

Поддържа се очевидна неправилност на решението поради постановяване на „общ диспозитив“ (произнасяне по същество, частичен отказ от разглеждане и констатация за влизане в сила на необжалваната част), с който според касатора съдът „не се е произнесъл изцяло по предметната рамка на въззивно обжалване“. Начинът на формулиране на диспозитива в частта относно индивидуализацията на спорното право е предмет на оскъдна законова регламентация в чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК, но каквато и да е грешката в него, тя може да се окачестви само като фактическа, а не и по правилността на съдебния акт. Непроизнасянето по цялото искане също не може да доведе до неправилност (вкл. очевидна), тъй като в подобен случай би липсвало въобще решение (в непроизнесената част), а липсващият акт не може да страда от пороци. Други нарушения, водещи до очевидна неправилност (нарушение на императивна разпоредба или на логиката, установимо без анализ на данните и доказателствата), не са видими при служебна проверка. Поради това не може да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

За обосноваване на заявените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е необходимо като обща предпоставка да е поставен правен въпрос - такъв, който е включен в предмета на спора, обуславящ е за решаването му, кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и чийто отговор не произтича от събраните по делото доказателства, а може да бъде даден абстрактно.

В случая касаторът е поставил следните питания:

1. Относно пасивната солидарност на длъжниците по арендните договори при приложение на чл. 101, ал. 1 и чл. 121 ЗЗД.

Въпросът не може да се окачестви като правен, тъй като е дотам общ и фактологичен (зависим от конкретиката на делото), че не подлежи на еднозначен отговор. Законът не поставя изискване към формата на участие в арендния договор на двама и повече арендатори, за да се тълкуват нейните правни последици (дали е налице разделност или солидарност), последната зависи от волята на страните, формирана при условията на свобода на договаряне, и каква е тя, е установимо само след анализ на доказателствата. Ето защо питането не удовлетворява общия селективен критерий, но поради изложената причина (зависимост на отговора от изразената от страните воля) подобен въпрос не би могъл да бъде решен в противоречие с друга казуална практика на ВКС (каквато е и цитираната от касатора), ако тя е постановена в хипотеза на прието (в нея) доказано встъпване, а не заместване. Същевременно оплакването на касатора за неправилност на извода, че е налице заместване, не е годно само по себе си да осигури достъп до касационен контрол, тъй като то е мотивирано с анализ и тълкуване на доказателствата, а не с отговор на принципен въпрос.

2. Относно задължението на въззивния съд да даде правилна и точна квалификация на приложимия материален закон, доколкото са налице установени факти, които не са подведени законосъобразно под конкретна правна норма.

Този въпрос също не изпълнява общата предпоставка, защото не почива на данните по делото – съдът не е установил грешка в дадената от първоинстанционния съд квалификация на исковете (за реално изпълнение на договорно задължение и за обезщетение на вредите от забавата, търсени солидарно на основание договора и естеството на задълженията) и не е дал нова такава, а единствено е доразвил анализа на възможните начини за възникване на солидарност при условията на чл. 304 ТЗ – не само като резултат от първоначално поета уговорка, но и като последващо встъпване по чл. 101 ЗЗД. Тези правни доводи не съставляват нова квалификация, нито излагането им обвързва съда да процедира според предписаното в т. 2 от тълкувателното решение по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава касатора. От това пък следва, че дори и разгледан в контекста на допълнителния селективен критерий, въпросът пак не би обосновал допускане на касационно обжалване (същият е обоснован и с разрешението, дадено по т. 3 от тълкувателното решение по тълк.д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, но то няма връзка с процесната хипотеза).

3. Допустимо ли е въззивната инстанция да ограничи предметния обхват на въззивно обжалване при произнасяне по заявения иск?

4. Относно процесуалното качество във въззивното производство и процесуалните права и форми на процесуална защита в контекста на чл. 2 и чл. 6 ГПК на присъединилия се на основание чл. 265 ГПК към подадена въззивна жаба ответник.

Последните два въпроса са поставени в контекста на касацинонен довод, който касаторът няма правен интерес да поддържа, защото засяга непреразглеждането на ползващи го факти (относно основанието и размера на дълга) и обхвата на въззивния контрол по чужда въззивна жалба (на първия осъден ответник). Поради това и тези питания не удовлетворяват общата селективна предпоставка.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,