Определение № 200 от 19.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 433/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. С. срещу определение №4775/ 13.11.2013 г. на Окръжен съд-Варна по ч.т.д. №1912/2013 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено определение №9037 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 7003/12 по описа на Варненски районен съд за прекратяване като недопустимо на производството по иска на частния жалбоподател срещу Технически университет-гр. В. предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.410 ГПК, поради обезсилване с определение от 20.07.2012 г. по ч.гр.д. № 4618/12 на В. на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответната страна не изпраща отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че първоинстанционният съд е действал правилно, като след като е констатирал, че с определение от 20.07.2012 г. по ч.гр.д. № 4618/12 на В. издадената в заповедното производство заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е обезсилена е оставил производството по ИМ по установителния иск без движение с указания на ищеца да посочи изрично, дали преминава към осъдителен иск по общия исков ред или поддържа иска си като установителен, предявен по реда на чл.422 ГПК. Разпореждането е било редовно връчено на ищеца на 05.06.2013 г.. С молба от 06.06.2013 г. ищецът е заявил категорично, че поддържа иска си като установителен по реда на чл.422 ГПК, което е мотивирало съда, с обжалваното пред ОС-Варна определение да прекрати производството по този иск като недопустимо, доколкото с обезсилването на издадената заповед за изпълнение отпада предпоставката за воденето на такъв установителен иск. След прекратяването на производството ищецът е подал нова молба за изменение на иска от установителен в осъдителен и е довнесъл държавна такса. Въззивният съд по частна жалба, подадена от ищеца е счел, че подаването на втората молба след постановяване на обжалваното определение за прекратяване не може да рефлектира върху правилността на това определение и го е потвърдил. В изложението на основанията за допускане до касация от страна на касатора не се формулира правен въпрос, който да се отнесе към основанията за допускане до касация, съгласно изискването в чл.280 ал.1 ГПК, което само по себе си е пречка за допускане до касационно обжалване/ т.1 от ТР 1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС/, доколкото е недопустимо ВКС да извлича релевантният и значим за спора правен въпрос от оплакванията в жалбата/ с аргумент на по-силното основание-още по- малко от посочената съдебна практика/. Ето защо, не е налице основание за допускане до касация на определение №4775/ 13.11.2013 г. на Окръжен съд-Варна по ч.т.д. №1912/2013 г по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр. С.. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, ІІ т.о.