Определение № 238 от 29.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3576/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратура на РБ, срещу решение № 10256/ 19.03.21г., постановено по гр.д. 5469/19г. на САС, с което ПРБ е осъдена на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да плати на А. Ж. М. 10000лв. за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. За да се произнесе по искането, съдът трябва да вземе предвид обема и характера на правния спор между страните, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания и наличието или липсата на предпоставките за допускане на касационно обжалване, според поддържаното основание в изложението. С искова молба, подадена от А. Ж. М., е поискано да бъде осъдена ПРБ на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да плати 50000лв. неимуществени вреди. Посочени са следните правопораждащи факти: на 12.01.2015г. ищецът е привлечен като обвиняем по следствено дело №88/14г. по описа на СО- СГП за престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл. 194, ал.1 НК, за това, че на 17.11.13г., около 23,00ч., в [населено място],[жк]на [улица], пред блок 221, от л.а. „Нисан- Терано-2“ с ДК [рег.номер на МПС] отнел чужди движими вещи- два броя автоматични хъбове, всеки на стойност 279,60лв.; на 19.05.2016г. ищецът е признат за невиновен с влязло в сила решение на СГС; заедно с това ищецът твърди, че е служител в ДАНС повече от 21години и е претърпял редица унижения и страдания от незаконния наказателен процес, тъй като служебно самият той се занимавал с разследване на престъпления. В срока за отговор ПРБ е възразила срещу размера на претенцията, тъй като производството приключило в разумен срок, срещу ищеца не е била взета мярка за процесуална принуда, ищецът не е бил освободен от работа. Въззивният съд е приел за установени фактите, посочени по- горе в исковата молба и отговора срещу нея, и на основание чл. 52 ЗЗД е присъдил обезщетение в размер на 10000лв.. В касационната жалба на ПРБ са изложени следните основания: неправилно е определен размерът на обезщетението, тъй като липсват мотиви за причинно – следствената връзка между приетите за установени обстоятелства по делото и причинените вреди, и не е посочено значението на всяко от обстоятелствата за размера на обезщетението. Според касатора, съдът не е взел предвид липсата на трайни вредни последици за психическото и физическо здраве на ищеца, и за професионалното му развитие, че наказателното производство не е станало причина за установените му заболявания и за раздялата с фактическата му съпруга, наказателното производство и обвинението не са били публично разгласени, и не е отчетена и възрастта на ищеца и обществено- икономическите условия. Неправилна правна оценка е била дадена на липсата на мярка за неотклонение и на разумния срок на наказателното производство. Касатоърт се позовава на съдебна практика, според която в обичайния случай съдът присъжда обезщетение в рамките на 1000лв. годишно за продължителността на производство. В изложението към жалбата се поставя въпрос относно начина по който се определя обезщетението по чл. 52 ЗЗД, и се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ЗОДОВ. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС (решение №267/14г. на ІV ГО), според която съдът определя по- висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, когато незаконно обвиненият е заемал публична длъжност, за изпълнението на която обществото поставя завишени изисквания за притежание на нравствени качества, поради което незаконното обвинение засяга, в по- голям обем и с по- голяма интензивност, неимуществената сфера на пострадалия. В този случай не се касае за обичайни вреди и присъждане на среден размер на обезщетението съгласно практиката. Въззивният съд е обсъдил двете групи обстоятелства, първата от които води до увеличаване размера на обезщетението и втората, която обуславя по- ниско обезщетение, но решаващо за въззивния съд е било заеманата от ищеца публична длъжност, свързана със сигурността на страната. В обобщение: Настоящият състав на ВКС счита, че липсват предпоставките от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ЗОДОВ, защото поставеният въпрос, съдържащ се в изложението, не обуславя изхода на делото и освен това, въззивният съд е тълкувал и прилагал закона в съответствие с практиката на ВКС. С оглед изхода на спора, в полза на адв. П., пълномощник на ищеца, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., на основание чл. 38, ал.2 ЗА, своевременно поискано с отговора на касационната жалба, и доказано по основание чрез представения договор за предоставяне на безплатна правна помощ. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО