Определение № 494 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2203/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С. Н. Т., Н. И. Д. и Т. И. К., чрез пълномощника си адв. М. М., са обжалвали въззивното решение на Разградския окръжен съд № 21 от 11.02.2020 г. по въззивно гражданско дело № 348/2019 г., с което: 1. е прието за установено на основание чл. 21 СК ( отм.), вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на К. И. К., С. И. П., Н. И. Д.. и Т. И. К., че 6725/12456 ид.ч. от апартамент с идентификатор № ....., с адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] вх. „ ....“, ет. ...., ап. ....., със застроена площ 62,51 кв.м., заедно с прилежащите му избено помещение и идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, е индивидуална собственост на С. Н. Т., като искът е отхвърлен за останалите 5731/12456 ид.ч., и е допуснато извършването на съдебна делба на имота при следните квоти: 10164/12456 ид.ч. за С. Н. Т. и по 573/12456 ид.ч. за К. И. К., С. И. П., Н. И. Д. и Т. И. К.. 2. е отхвърлен искът по чл. 21 СК ( отм.), по отношение на апартамент с идентификатор № ....., заедно с прилежащите му избено помещение и 1/2 ид.ч. от тавана, съответни ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, и гараж с идентификатор № ....., със застроена площ 26,70 кв.м, с адрес в [населено място], [улица] е допусната делба на този апартамент и гараж при права: 6/10 ид.ч. за С. Н. Т. и по 1/10 ид.ч. за К. И. К., С. И. П., Н. И. Д. и Т. И. К.. В касационната жалба се сочат всички основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява пълна трансформация на лично имущество?; 2. Как следа да се прилага критерият „незначителност“ на придобитото с лични средства имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК (отм.)?; 3. При извършен строеж от съпрузи по време на брака им, без учредено право на строеж, в поземлен имот, съсобствен между единия съпруг и трето лице, придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност частта от построеното, съответстваща на правата на съпруга от съсобствеността върху терена? Твърди се още, че решението е очевидно неправилно. В срока за отговор К. И. К. и С. И. П., чрез адв. Ж. Ч., възразяват срещу допускането на касационно обжалване и излагат съображения за неоснователност на жалбата по същество. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че И. К. Т. и С. Н. Т. са сключили граждански брак на 27.12.1986 г., И. К. Т. е починал на 03.05.2018 г. и е оставил наследници преживялата си съпруга и децата си К. И. К., С. И. П., Надежда И. Д. и Т. И. К.. На 16.06.1991 г. И. и С. Т. са закупили от Общински народен съвет - [населено място] по реда на Наредбата за държавните имоти (отм.) апартамент № ..... в[жк]бл. ..... вх. ....., [населено място], като цената 12456 лв. била заплатена със средства от жилищен влог на С. Т. и нейната майка. По личния влог на С. Н. С., до сключването на брака й с общия на страните наследодател е набрана сумата 3724,33лв., които са лични средства на ответницата Т., а останалата сума от 8731,67лв., допълваща продажната цена, е събрана след сключването на брака. Въз основа на представената по делото вносна бележка и свидетелските показания на свидетелката Т. Н. е прието, че внесената от нея на 03.06.1991 г. сума от 3000 лв. е била дарение за нейната дъщеря. При тези данни е прието, че искът на С. Т. по чл. 21 СК (отм.) по отношение на апартамента в[жк]е основателен до размера 6725/12456 ид.ч., представляващи нейна индивидуална собственост и делбата за този имот е допусната при квоти 10164/12456 ид.ч. за С. Н. Т. (6725/12456 ид.ч. лична собственост, 2866/12456 ид.ч. - 1/2 ид.ч. от прекратената със смъртта на И. Т. съпружеската имуществена общност, и 573/12456 ид.ч. по наследство от съпруга ѝ) и по 573/12456 ид.ч. за всяко от децата. По установителния иск за преобразуване на лично имущество по отношение на апартамента и гаража, в сградата на [улица] [населено място], съдът е констатирал че с нотариален акт № ....., т. 1, рег. № 906, дело ...../2016 г. от 15.02. ..... г. на нотариус с район на действие РС – [населено място], И. К. Т. и С. Н. Т. са признати за собственици в условията на съпружеска имуществена общност на посочените имоти в резултат на осъществено по реда на З. (отм.) строителство и извършена делба на намиращите се в сграда с идентификатор № ..... имоти като строителството е осъществено с материали от стари сгради и частично нови. Материалите са закупувани и строителството е извършено от бащата на С. Т. за семействата на нея и сестра й, от което следва, че дарението е за двамата съпрузи и не изключва съпружеската имуществена общност. Съдът е посочил, че сградата е построена за семействата на С. Т. и нейната сестра, които са извършили строежа; че използваните материали са закупувани от събаряни сгради и малка част са били нови, като основната част са купувани общо, а средствата за голяма част от тях са дадени от бащата на С.Т., който е помагал при извършване на строителството; че след окончателното завършване на строежа семействата са разделили жилищата помежду си, като на семейството на С. Т. е разпределено жилището на втория етаж. Според показанията на свидетелката Н. строителните материали са дарени от нея и съпруга ѝ на техните деца, като съпругът ѝ ръководел строежа, съпрузите на дъщерите им участвали с труда си. При тези данни за недоказани са приети твърденията, че строителните материали за изграждането на къщата са дарени лично на С. Т. от нейните родители. Напротив, от показанията на свидетелят Ж. (съпруг на сестра ѝ) е установено, че родителите на двете сестри са помагали на семействата им за изграждане на къщата. По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Първият поставен от изложението въпрос / Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява пълна трансформация на лично имущество?/, макар и обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд, не е разрешен в противоречие с установената практика на ВКС /решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 1314/2018 г. на ВКС, II г. о., както и соченото от касатора решение № 279/15.07.2010 г. по гр.д. № 529/2009 г. на ВКС, I г.о./, съгласно която когато единият съпруг се позовава на трансформация на средства, получени по дарение, допустими са всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания. Въпросът се основава оплакванията, че не били отчетени показанията на свидетелката Т. Н., според която всички суми по влога били дарени от нея и бабата на С. Т.. Но видно от мотивите на обжалвания акт, практиката на ВКС е съобразена, въззивният съд не е приел, че гласните доказателства са недопустимо, а съпоставката с писмените доказателства е направена единствено при преценка на достоверността на свидетелските показания. Вторият въпрос относно приложението на критерия „незначителност“ на придобитото с лични средства имущество не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, тъй като въз основа на доказателствата е прието, че вложените в строежа материали от родителите на ответницата Т. са били дарение за семействата на двете им дъщери. Не е разглеждан въпросът за съотношението между всички използвани материали и тези, закупени от нейния баща и от съпруга на сестра ѝ. Необуславящ е и третият въпрос, основаващ се на въведените от С. Т. пред въззивната инстанция твърдения, че сградата на [улица] изградена в поземлен имот, съсобствен на нея и сестра ѝ, без учредено право на строеж. Съобразявайки правилото на чл. 342 ГПК, въззивният съд е приел това възражение за преклудирано, предвид обстоятелството, че в хода на първоинстанционното производство съделителката С. Т. е оспорила правото на делба на останалите съделители по отношение на жилището и гаража, въвеждайки като основание за оспорването пълна трансформация на лично имущество. Няма основание за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на обжалваното решение. Според практиката на ВКС тази неправилност е налице, когато от мотивите на решението се установява грубо нарушение на материалния или процесуалния закон или нарушение на основни принципи на правото, без да е необходимо запознаване с доказателствата по делото. В случая такива пороци на обжалвания съдебен акт не се констатират. Следва за пълнота да се посочи, че в изложението не са формулирани правни въпроси, относими към правата на съделителите Н. И. Д. и Т. И. К.. Те нямат правен интерес да обжалват решението в частта по отхвърлените инцидентни установителни искове на майка им С. Т., а само по уважената част, която засяга техните лични права. По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. Разноски на ответниците не следва да се присъждат, тъй като не са поискани. Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение