Определение № 576 от 18.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 962/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД обжалва решение № 256 от 30.11.2017 г. по т.д. 461/17 г. по описа на Апелативен съд – [населено място], с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо ищеца на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 109 том Х, рег. № 4315 дело 1838 от 2016 г. на Агенция по вписванията, [населено място], с продавач „Месна компания Елтекс“ ООД и купувач С. И. Р. и е обезсилил решение № 93 от 16.5.2017 г. по т.д. 139/16 г. на ДОС, с което е отхвърлен установителният иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК и вместо него е прекратено производството по делото.

Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно изцяло.

Излага съображения, че според него исковете срещу ответниците са такива с правно основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на цялата поредица от сделки. Приетото от първоинстанционния съд, че исковете против втория и третия ответник са установителни с правно основание чл.124, ал. 4 от ГПК било неправилно. Излага съображения, че има обстоятелства исковете да се приемат като такива с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Излага подробни съображения за основателността на предявения иск във връзка с насочване на иска срещу имущество, прехвърлено от длъжника, с което е целял увреждане, както и съображения за знанието на втория ответник С. Р. за увреждането и недобросъвестността на третия ответник. Анализира подробно косвените доказателства и счита, че с оглед на техния анализ можело да се направи обоснован извод, че лицата Г. Г., С. Р., адв. К., Ив. К., Б. М. и адв. С. били обединили усилия с цел увреждане на ищеца „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД като били организирали прехвърлянето на процесните имоти за цена 55 пъти под пазарната без плащане на същата и без обезпечение.

Моли да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане с указания или да бъде обявен за относително недействителен договорът между „Месна компания Елтекс“ ООД и С. И. Р. и договорът за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 185 том Х, вх. Рег. 4475 от 30.5.2016 г.

Ответникът „Месна компания елтекс“ ООД оспрова касационната жалба. Счита, че няма основания за допускане на касационно обжалване. Излага съображения по всички поставени от касатора въпроси.

Ответникът С. И. Р. оспорва касационната жаба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Подробно анализира поставените от касатора въпроси.

Ответникът „Кунд инвест“ ЕООД оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения ,че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Производството по настоящето дело е спряно с определение № 37 от 14.02.2019 г., на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК до приключване на тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав установи, че е постановено Тълкувателно решение 2/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, че е прието посоченото Тълкувателно решение, до постановяване на което е спряно производството по нашето дело, настоящият съдебен състав намира ,че е налице основание за възобновяване на производството по делото и същото следва да се възобнови, на основание чл. 230 от ГПК.

С въззивното решение Апелативен съд – [населено място] е потвърдил решението в частта за отхвърляне на предявения от „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД иск срещу „Месна компания Елтекс“ ООД и С. И. Р. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД и е обезсилил решението в частта по иска, предявен от „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД срещу „Кунд инвест“ ЕООД с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Последният иск е възприет от първоинстанционния съд като иск за признаване на установено, че „Кунд инвест“ ЕООД няма права върху имота, който му е прехвърлен. Въззивният съд е възприел този иск като иск за установяване на факт – липса на добросъвестност у последващия приобритател „Кунд инвест“ ООД, поради което и непротивопоставимост на неговите права, придобити по договора за продажба по отношение на кредитора. Поради това, че такъв иск не бил въздигнат в предмет на установителен иск е приел, че такъв иск е недопустим.

По отношение на иска на „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД срещу „Месна компания Елтекс“ ООД и С. И. Р. въззивният съд е приел, че за да се уважи основателността на иска е необходимо да се установи освен наличието на задължение и прехвърляне на имота, при възмездното прехвърляне и знание на третото лице за увреждане на кредитора. Анализирайки доказателствата в конкретния случай е приел, че не е установено, че третото лице С. Р. е съзнавало увреждането.

По отношение на иска на „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД срещу „Месна компания Елтекс“ ООД и „Кунд инвест“ ООД въззивният съд е приел, че редът на защита на кредитора при последващи разпоредителни сделки, след първоначалната, извършена от длъжника, е с иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД относно цялата поредица от сделки. Но едновременно с това е приел, че искът, който е предявен срещу този ответник е иск за установяване на факт – недобросъвестността на ответника при сключване на последващия договор за продажба.

Настоящият съдебен състав констатира, че ищецът е въвел обстоятелства с исковата молба относно увреждащия характер на двата договора за продажба, като по отношение на първия е предявил искане за обявяване на относителна недействителност спрямо него на този договор, а по отношение на втората прехвърлителна сделка е формулиран петитум за установяване на липса на права. Предвид неточното установяване на вида на търсената защита от ищеца срещу ответниците, настоящият съдебен състав намира, че е налице вероятност въззивното решение да е постановено по недопустим иск в тази част и постановено при нередовна искова молба. Това налага допускане на въззивното решение до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.2 пр. 2 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК касаторът е посочил следните въпроси:

1. Задължен ли е съдът служебно да извърши проверка на редовността на исковата молба като в случай на констатирани нередовности на същата, предприеме действия по отстраняването им за привеждането на молбата в съответствие със законовите изисквания, както и по въпросите за това дали може да се обяви за относително недействителна по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, последваща сделка с имуществото на длъжника, без да обяви по този ред за относително недействителна първоначалната увреждаща сделка ?

2. Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си? Представлява ли предявяването и уважаването на иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на първоначалната увреждаща сделка условие за допустимост на иска за обявяване на относителна недействителност на последващата сделка или е предпоставка за основателността му, и с оглед на връзката между двете оспорвания трябвали същите да бъдат разгледани в едно производство или е допустимо това да стане в отделни производства?

3. Знанието на приобритателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, следва ли да се отнася и до знанието относно вземането на кредитора?

4. Щом увреждане на кредитор има при всяко разпореждане на имущество, независимо дали длъжникът разполага с друго, то означава ли, че и трето лице знае за увреждането на кредитора на своя праводател, щом знае за последния има дългове?

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 – касационният жалбоподател да е посочил материално правен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това сочените от касатора въпроси следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, а именно въпросът да: 1. е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. да е решен в противоречие с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз; 3. Въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК независимо от предпоставките по ал. 1, чл. 280 от ГПК Върховният касационен съд допуска касационно обжалване, при вероятна нищожност или недопустимост както и при очевидна неправилност. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС при вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо следва винаги да се допусне до касационно обжалване. Проверката за валидност и допустимост на решението ще бъде направена с решението по съществото на касационната жалба.

Предвид установеното основание в разглеждания случай – а именно необходимостта от проверка дали решението е недопустимо, съгласно чл. 280, ал. 2 пр. 2 от ГПК ще следва въззивното решение да се допусне до касационно обжалване.

Върховният касационен съд на Р България, Търговска колегия