Определение № 324 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1440/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. Т., [населено място], срещу определение от 21.01.2015г. по в.ч.гр.д. № 9/2015г. на Окръжен съд - Монтана, в частта, с която след отмяна на определение на Районен съд – Монтана, постановено на 11.12.2014г. по гр.д. № 70260/2014г., е оставена без уважение молбата на Н. Д. К. за освобождаване от внасяне на депозит по назначена от първоинстанционния съд съдебно - икономическа експертиза в частта над 150 лева до 300 лева. Срещу същия съдебен акт е подадената частна касационна жалба от Н. Д. К., която е върната, като просрочена, с разпореждане от 29.04.2015г. на Окръжен съд – Монтана, което не е обжалвано. В касационната частна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, поради което се иска отмяната му и уважаване изцяло на молбата за освобождаване на Н. К. от внасяне на разноски за експертизата. Ответникът, [фирма], поддържа, че жалбата е недопустима на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и от лице, по отношение на което не е налице правен интерес от обжалване. С разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК са изключени от обхвата на касационния контрол определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а именно постановените от въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. С оглед предмета на спора - вземания, произтичащи от сключен между страните кредит - абсолютна търговска сделка по чл.286, ал.2 ТЗ вр. чл.1, ал.1 ТЗ, определящ търговския характер на делото, и цените на всеки от предявените обективно съединени искове / 2715,13 евро - главница, 800,84 евро – договорна лихва и 151,61 евро - наказателна лихва/, всяка от които не надхвърля 10 000 лева, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2 ГПК, атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол. Недопустимостта на частната жалба произтича и от липсата на правен интерес от обжалване от частния жалбоподател, Д. Т. на отказ да се освободи изцяло друга страна в процеса от задължението за внасяне на разноски. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.274, ал.4 ГПК вр. чл. 280, ал. 2 ГПК,