Определение № 455 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. против въззивно решение № 60 от 10.06.2011 г. по гр. дело № 471/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2090 от 12.01.2011 г. по гр. дело № 1367/2010 г. на Бургаски районен съд, с което на основание чл. 422 ГПК е прието за установено, че Н. И. В. дължи на Теменуга Г. К. сумата 21 000 лв. представляваща неизплатени вноски по договор за заем от 14.06.2008 г., както следва: 1000 лв. представляваща част от уговорена с погасителен план по договора трета вноска с падеж 10.06.2009 г.; 10 000 лв. - четвърта вноска с падеж 20.07.2009 г. и 10 000 лв. - пета вноска с падеж 20.08.2009 г. ведно със законна лихва считано от 08.01.2010 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 96/11.01.2011 г. по ч.г.д. № 96/2010 г. на Бургаски районен съд. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос - следва ли да се приеме за безспорно, че заемната сума е предадена на датата на сключване на договора, ако е записано, че заемът е получен от „заемателите” на датата на подписване на договора и в тази част договорът се счита за разписка, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата Теменуга Г. К. не е представила писмен отговор на касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят се е позовал на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване, без в изложението да са развити съображения по приложението на посочената хипотеза, която предполага необходимост от тълкуване на закона, поради непълнота или неяснота, от промяна на установена съдебна практика, която с оглед на обществените отношения, се налага да бъде изоставена, за да се създаде нова, както и когато поставеният въпрос би допринесъл за развитие на правото в прилагането на закона. Изложението не съдържа твърдения обосноваващи прилагането на т. 3-та на чл. 280, ал. 1 ГПК, което изключва допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правният въпрос е отправен към съществото на спора и не обуславя решаващите мотиви за уважаване на иска. Съдът е приел за недоказано възражението на жалбоподателя, че не е получил посочената в договора за заем сума, тъй като в т. 2 -ра било записано, че заемът е получен от „заемателите”, а договорът е подписан само от него в качеството му на „заемател”. Прието е, че записването в т. 2 е техническа грешка и това се потвърждава от съдържанието на целия договор, в който навсякъде страната получила заема е посочена като „заемател” в лицето на жалбоподателя подписал договора, който макар да оспорва да е получил заема, е започнал неговото изплащане и е изплатил общо 11 000 лв., т. е. прието е, че заема реално е получен от лицето подписало договора като заемател и това е ответника по делото. Ако ответникът е поддържал, че заема е получен от други лица е следвало да го докаже, според правилата за разпределяне на доказателствената тежест - чл. 154, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.