Определение № 12 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 13/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 7 във вр. с ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на определение № 413/13.03.2025 г., постановено по адм. дело № 134/2025 г. по описа на Административен съд-Ямбол, 3-ти състав, с което производството по делото е прекратено и изпратено на Върховния административен съд за формиране на смесен съдебен състав при условията на чл. 135, ал. 5 АПК - за определяне на компетентния съд, който да разгледа предявения от Д. Х. Г., от гр. Елена, иск за осъждане на Административен съд-Сливен и Административен съд-Велико Търново да й заплатят солидарно сумата от 6 000лв, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от нарушеното й право на разглеждане на делото в разумен срок, в производствата по адм. дело № 491/2024 г. по описа на Административен съд-Сливен и по адм. дело № 486/2024 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. За да се произнесе по повдигнатия с посоченото определение, спор за подсъдност, смесеният петчленен състав от съдии на Върховния касационен и Върховния административен съд, взе предвид следното: Д. Х. Г., от гр. Елена, е предявила искова молба срещу Административен съд-Сливен и Административен съд-Велико Търново за солидарното им осъждане да й заплатят обезщетение в размер на 6 000лв за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на нарушеното й от двамата ответници право на разглеждане на делото в разумен срок. С исковата молба първоначално е сезиран Административен съд-Сливен, но с определение № 474/06.03.2025 г., постановено по адм. дело № 139/2025 г. по описа на този съд, 5-ти състав, на основание чл. 7, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ образуваното по иска дело е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд-Ямбол. На свой ред, този административен съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, а оттам - че по аргумент от ал. 2 на чл. 2б ЗОДОВ компетентен да разгледа исковата молба като първа инстанция е Районен съд-Сливен. В резултат, с определението, дало повод за образуване на настоящото производство, Административен съд-Ямбол, 3-ти състав, е повдигнал спор за подсъдност пред смесения състав по чл. 135, ал. 5, във вр. с ал. 7 АПК. Настоящият смесен петчленен състав счита, че спорът е подсъден на Районен съд-Сливен, по следните съображения: Според чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/, а съобразно чл. 2б, ал. 2 от същия закон исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. С оглед съдържанието на исковата молба, в разглеждания случай се претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, на адм. дело № 491/2024 г. по описа на Административен съд-Сливен и на адм. дело № 486/2024 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. Независимо, че дадената от страната правна квалификация на иска не обвързва съда, все пак следва да се отбележи, че исковата молба е предявена на изрично посочено в нея правно основание по чл. 2б, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, по наведени от ищцата твърдения за "закъсняла справедливост", подкрепени с цитирана практика на Върховния касационен съд и Европейския съд по правата на човека. Следователно, обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и конкретно формулираните от ищцата твърдения, аргументи и искания обуславят квалифицирането на предявения иск като такъв по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, а оттам и направения от Административен съд-Ямбол извод, че исковата молба по аргумент от чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ е подсъдна на общите съдилища, и съгласно правилата на родовата и местната подсъдност, предвидени съответно в чл. 103, във вр. с чл. 104, т. 4 ГПК и чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, компетентен да разгледа като първа инстанция иска на Д. Х. Г., от гр. Елена, срещу Административен съд-Сливен и Административен съд-Велико Търново, е Районен съд-Сливен. При формиране на този извод, смесеният съдебен състав съобрази, че в исковата молба не се съдържат никакви оплаквания и твърдения за допуснати от сочените като ответници съдилища достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз при разглеждане на относимите към исковата претенция на ищцата дела, които биха обусловили правна квалификация на иска по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ, а оттам и различна от предвидената в чл. 2б, ал. 2 подсъдност. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по спора е Районен съд-Сливен, на който по подсъдност делото следва да се изпрати за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 7 във вр. с ал. 5 АПК, петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд,