Определение № 1192 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3847/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител главен инспектор А. Д. против решение № 113/12.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 192/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 30 от 05.03.2024г. постановено по гр.д. № 86/2022г. по описа на Окръжен съд – Силистра, допълнено с решение № 54 от 29.03.2024г. по същото дело, с което на основание чл. 153, ал. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ са отхвърлени предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Е. Е. А. с ЕГН [ЕГН] и Е. Е. М. с ЕГН [ЕГН] искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва:

1/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 вр. чл. 149 от ЗОНПИ от Е. Е. М. – недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Г., обл. С. на [улица], а именно:

• дворно място с площ от 1190 кв.м., представляващо УПИ № ....., в кв. 17 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 3652/05.07.1955г., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м., при граници и съседи за дворното място по скица: улици от две страни, УПИ № ..........., УПИ № ........... и УПИ № .............;

• дворно място с площ от 714 кв.м., представляващо УПИ № ................, в кв. 17 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 3652/05.07.1955 г., при граници и съседи за имота по скица: улица, УПИ № ........., УПИ № ..................., УПИ № .............. и УПИ № ....................

• лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Т.“, рег. [рег.номер на МПС], рама № VSSZZZ1MZ4R076285, двигател № ARL080812, дата на първа регистрация 20.12.2003г., за придобиването на които не е установен законен източник.

2/ на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 вр. чл. 141 вр. чл. 149 от ЗОНПИ от Е. Е. М. – на сумата от 11005.87 лева, представляваща крайно салдо по Спестовен влог в лева № 24503815, открит на 22.06.2017г., активен, с титуляр О. Е. Е. и с произход направени вноски на каса от Е. Е. М., за които не е установен законен източник на средства.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е определил размерът на несъответствието съпоставяйки единствено наличното имущество в началото на проверявания период и придобитите през същия активи, за да достигне до извод, че увеличението на установеното имущество в края на проверявания период в сравнение с това в началото на периода не надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лева за целия проверяван период. При този подход съдът не е отчел стойността на установения от СИЕ нетен доход, който изцяло е игнорирал като величина, която е следвало да съпостави със стойността на имуществото. Наред с това неправилно въззивният съд е изключил отчужденото имущество, като непреминало през патримониума на проверяваното лице, без да изследва с какви средства същото е придобито. Поддържа също, че съдът не е преценил значителното несъответствие с оглед нетния доход, в който се включват и разходите на проверяваното лице, а не простото съпоставяне единствено на наличното имущество в началото и в края на проверявания период. Като не е сторил това, съдът не е установил доказаното несъответствие, съгласно изискванията на закона – наличното имущество е на по-ниска стойност, тъй като част от него не е налично в края на проверявания период.

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Е. Е. А. и Е. Е. М., чрез процесуален представител адв. В. Х. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорват касационната жалба като неоснователна. Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: ответницата Е. А. е била привлечена в качеството на обвиняема по ДП № 6518ЗМ-8/2020г. по описа на ОД на МВР - С., пр.пр. № 52/2020г. по описа на ОП - С., за това, че през периода от 30.04.2010г. до 30.04.2019г. в [населено място], обл. С., в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 8009.12 лв., като не е подала в съответните годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2009 г. - 2018г., в нито един случай на получени в периода 165 броя дарения от различни лица, на стойност 87 055.63 лв. - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ. С Присъда № 260002 от 27.01.2021г. на Окръжен съд - Силистра, постановена по НОХД № 331/2020г., Е. Е. А. е призната за виновна по така повдигнатото обвинение и на основание чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26 от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 66, ал.1 НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, отложено за срок от три години и „глоба“ в размер на 500 лв.

На 01.06.2020г. ТД на КОНПИ – Варна е уведомена от СОП, че на 15.05.2020г. Е. Е. А. е била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 вр. чл. 26 от НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ. С протокол от 08.06.2020г. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото й. Проверяваният 10-годишен период е от 08.06.2010г. до 08.06.2020г. В този период Е. Е. А. е била във фактическо съжителство с Е. Е. М.. С решение № 3943/01.12.2021г. КОНПИ е образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество против Е. А., а с решение № 1882/16.03.2022г. е обективирала внасяне против ответниците на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

От заключението на приетата по делото СИЕ съдът приел за установено, че през проверявания период ответникът е придобил възмездно и притежавал към края на периода – 08.06.2020г. следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], общ. Г.: 1/ дворно място с площ от 1190 кв.м., представляващо УПИ ............., в кв. 17 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 3652/05.07.1955г., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 67 кв.м.; 2/ дворно място с площ от 714 кв.м., представляващо УПИ................, в кв. 17 по плана на селото, одобрен със Заповед № 3652/05.07.1955г., с пазарна стойност общо за двата имота към датата на придобиване /07.05.2015г./ - 7540 лв.; 2/ през проверявания период ответникът е придобил възмездно и притежава към края на периода – 08.06.2020г. следните МПС – лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Т.“, рег. [рег.номер на МПС] с пазарна стойност към датата на придобиване /30.10.2019г./ - 2690лв.; 3/ през проверявания период ненавършилото им пълнолетие дете има внесена по банкова сметка сума, налична към края на периода – 11005.87лв. и Е. А. внесена сума от 6.71 лв.

Общата стойност на придобитото имущество през проверявания период, което е налично към неговия край – 08.06.2020г. въззивният съд определил на 21 242.58 лв.

Въз основа на тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода, но това увеличение не надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000 лв. за целия проверяван период. С оглед липсата на соченото превишение в имуществото приел, че не е необходимо да се изследват въпросите дали ответниците имат установен положителен нетен доход. Предвид липсата на значително несъответствие посочил, че не може да се направи обосновано предположение за наличие на незаконно придобито имущество, съответно, че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ за неговото отнемане в полза на държавата. За неоснователни приел оплакванията на ищеца, че евентуално установен отрицателен доход следва да се сумира с размера на имуществото и така да се обосновава несъответствие. Отбелязал в тази връзка, че доходът не следва да се пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлява благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо, и съответно, ако няма подобно увеличение, не би следвало да се залага като величина, която да се сумира със сумата на имуществото. Отчел, че добавянето към имуществото на разходите, превишаващи брутните приходи е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. 3, т. 4 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ, респ. в противоречие е и с трайно установената практика на ВКС, включително и със задължителната такава, в която изрично е разяснено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не и на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Извел правен извод, че в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. В заключение посочил, че на отнемане подлежи само незаконно придобито имущество, наличието на каквото в случая не е доказано по делото. Ето защо заключил, че правилно с първоинстанционното решение предявените искове са били отхвърлени като неоснователни, в който смисъл постановил и крайния си съдебен акт.

Касаторът Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК по формулирани материалноправни въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС:

1/ Къде в икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие следва да участват средствата вложени в придобиването на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива?

2/ Ще бъде ли обективен и цялостен икономическият анализ за целия проверяван период, ако в него не са включени средствата, послужили за придобиването на активи, придобити и отчуждени през проверявания период?

Въпросите се сочат като разрешение в противоречие с ТР № 4 от 18.05.2023г. по тълк.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС.

3/ Следва ли при определяне на несъответствието да се вземе предвид размерът на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер?

Този въпрос касаторът сочи като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Поддържа също очевидна неправилност на въззивното решение с доводи, че нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е приложена от въззивния съд в нейния противоположен смисъл при нарушение на формалната логика на специалния закон.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване приема следното:

Поставените въпроси са продиктувани от оплакванията в касационната жалба, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон - § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и неотчитане на установения нетен доход на ответниците през проверявания период, който не е съпоставил със стойността на имуществото.

Въпросите в конкретния случай не са правни и не отговарят на общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, което е уредено в закона като условие обосноваващо приложното поле на касационното обжалване. Въпросите във връзка със структурата на икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие и кога същият би бил обективен не са решаващо произнесени, нито обусловили крайните изводи на съда в обжалваното решение. Същите са хипотетично и абстрактно поставени, нямат самостоятелно правно значение, а по съдържание представляват довод в подкрепа на поддържана от касатора теза. Обуславящо решаващата правна воля на съда и изхода на делото значение не е налице и по поставения въпрос за съотношението на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му и установените техни доходи, приходи или източници на финансиране с отрицателен размер при определяне на законовото несъответствие, доколкото въззивният съд като е приел, че по делото не е установено релевантното превишение в имуществото, не е пристъпил към изследване на въпросите дали ответниците имат установен положителен нетен доход. Върховният касационен съд няма правомощие да дава методически разяснения по експертни въпроси на икономическия анализ, а следи за точното и еднакво прилагане на закона. Тогава когато е налице „значително несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ и законовата презумптивна предпоставка, за да се приеме, че дадено имущество е незаконно придобито и да се пристъпи към неговото отнемане, тогава преценката за доходите, разходите, влагането на средства от законен или неустановен източник на проверяваните лица в конкретното придобиване или разходване на имущество, като предмет на икономически анализ, се извършва съгласно последователно проведения в закона принцип за обективност на проверката. Задължение да го съобрази има първо КОНПИ в своите решения, за да предяви мотивирано искане за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата.

Принципни са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, че релевантното имущество е наличното такова – по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респ. не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него. Не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Със същото тълкувателно решение се прие, че не подлежат на отнемане в полза на държавата и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

В конкретния случай видно от мотивите на въззивния съдебен акт, за да достигне до решаващ краен извод за неоснователност на исковете, въззивният съд е съобразил разясненията на тълкувателното решение, че стойността на т.нар. "значително несъответствие" е специално законово понятие, означаващо превишение с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период и едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е техния източник и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. В конкретния случай въз основа на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд е приел, че стойността на цялото придобито имущество през проверявания период и налично в края му е равна на 21242.58 лв., т.е. не е налице увеличение на имуществото на проверяваното лице и лицето, с което фактически съжителства в процесния период надхвърлящо законоустановеното от 150 000 лв. След като такова превишение и релевантно несъответствие не е установено, обосновал, че не може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито.

Разрешението е съобразено и с установената практика на ВКС в решения постановени по реда на чл. 290 от ГПК, в които е разяснено, че нетният доход е превишението на общия размер на приходите /т.нар. "брутен доход"/ над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. оставащите свободни, разполагаеми средства. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, не представлява обогатяване, което да е налично, респ. не съставлява имущество по смисъла на ЗОНПИ /в този смисъл Решение № 50130 от 03.01.2024г. по гр.д. № 5134/2021г., ІV ГО; Решение № 732 от 12.12.2024г. по гр.д. № 2652/2023г., ІІІ ГО; Решение № 50116 от 03.04.2024г. по гр.д. № 3698/2021г., IV ГО и др./. Въззивният съд в случая е преценил, че доколкото нормативната цел на закона, уреждащ т.нар. гражданската конфискация, е насочена към отнемане на незаконно придобито имущество, което значително да надвишава нетния доход, т.е. презюмира се, че проверяваното лице обективно не е имало достатъчно законни доходи за придобиване на имуществени права на значителна стойност, което трябва да възлиза общо /за целия проверяван период/ над 150 000 лв., то обстоятелството че придобитото имущество от ответниците през целия проверяван период е под тази сума /21242.58 лв./, е основание да се отхвърлят предявените от Комисията конститутивни искове, без да се изяснява дали конкретните имуществени блага, включени в имуществото на проверяваното лице, са придобити от законни източници. В заключение и въз основа на установените факти извел решаващ извод, че след като стойността на наличното имущество на ответниците по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на закона, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от същия закон.

Ето защо по поставените въпроси настоящият състав на касационната инстанция приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, които в съвкупност обосновават приложно поле на касационно обжалване.

Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е обоснована от касатора с довод за приложение на нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ в нейния противоположен смисъл при нарушение на формалната логика на специалния закон. Касационната инстанция не установява директно от текста на въззивното решение приложение на цитираната правна норма в смисъл противоположен на действителното й съдържание. При установено имущество на стойност, което не надвишава 150 000 лева и нетен доход равен на нула за целия проверяван период, съдът е приел, че установеното и налично в края на проверявания период имущество на ответниците не съставлява имущество по смисъла на ЗОНПИ. По същество оплакването е за неправилност поради нарушение на материалния закон и е основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, което не може да обуслови извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. По неправилността на въззивния акт касационната инстанция се произнася по съществото на касационната жалба, с решение, а настоящото производство по чл. 288 от ГПК има за предмет извършване на предварителна селекция за допускане на касационно обжалване. Очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК под формата на приложение на несъществуваща разпоредба или при грубо нарушение на правилата на формалната логика, което е довело до очевидна необоснованост на крайния акт, настоящият съдебен състав също не установява.

Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответниците по касация имат право на реализирани разноски. Такива не следва да се присъждат доколкото с искане в този смисъл съдът не е сезиран.

Подадена е и частна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител главен инспектор А. Д. против решението на Апелативен съд – Варна, в частта имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 229/29.03.2024г. по гр.д. № 86/2022г. по описа на Окръжен съд – Силистра, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молба на Комисията от 23.08.2023г. за изменение на решението в частта за разноските посредством намаляване размера на присъдените в полза на ответниците разноски под формата на платено адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се поддържа неправилност на решението, доколкото с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и предвид действителния обем на положения от процесуалния представител на ответниците труд, определеното от първоинстанционния съд възнаграждение от 4000 лева е прекомерно. Отправено е искане решението в тази част да се отмени, а присъденото възнаграждение – да се намали.

В отговор на частната жалба ответниците, чрез процесуален представител изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта имаща характер на определение, евентуално отправят искане жалбата да се остави без уважение.

В изложение към частната жалба, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество поддържа основание за допускане на касационно обжалване в хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, по въпроса: допустимо ли е Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която чл. 78, ал. 5 от ГПК препраща, да ограничи съдът в установяване на причинно-следствената връзка на уговореното адвокатско възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на делото със защитимия интерес? Поддържа, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с актуалната практика на ВКС – определение № 3748/25.07.2024г. по ч.гр.д. № 1381/2024г.; определение № 3700/23.07.2024г. по ч.гр.д. № 1681/2024г.; определение № 277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д. № 2432/2014г., I ГО и Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС.

За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд съобразил, че пред СОС са били проведени в периода 2022г.-2024г. общо четири открити съдебния заседания; събирани са писмени и гласни доказателства, както и три експертизи; представителят на ответниците се е явил във всяко от заседанията, депозирал е подробен отговор на исковата молба, както и писмена защита. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес при който е договорено и заплатено от ответниците възнаграждение /при първоначална цена на иска от 126 909.65 лв., при липса на установена задължителна практика по противоречиво разрешавани въпроси по този вид производства/, вида и количеството извършена работа от процесуалния представител на всеки от ответниците, приел, че размерът от 4000 лв. за двама ответници не се явява прекомерен и не следва да бъде редуциран. Обосновал неоснователност на подадената молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което потвърдил обжалваното определение.

При тези мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК обосноваващи в съвкупност приложно поле на касационното обжалване.

Въззивният съд не формирал мотиви, в които да е приел, че Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е допустимо да ограничи съдът в установяване на причинно-следствената връзка на уговореното адвокатско възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на делото със защитимия интерес. Въпросът е извън предмета на произнасяне на въззивния съд, не удовлетворява изискването за общо основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК, нито е налице твърдяното противоречие с цитираната практика на ВКС. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка по възражението за прекомерност на заплатеното от ответниците в брой адвокатско възнаграждение, при която изрично е съобразил, че Наредба № 1/2004г. приета от Висш адвокатски съвет не намира обвързващо за съда приложение поради противоречие на нейните разпоредби с общностното право /Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C- 438/22/. В изпълнение на правомощията си е осъществил самостоятелна преценка по възражението за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК /т. 3 от ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/. Правомощието на съда е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразил е фактическата и правна сложност на делото, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което с оглед предмета на делото приел, че е с висока сложност. Преценката си основал и с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд. Ето защо поставеният в изложението въпрос не е обусловил правната воля на въззивния съд, нито изхода на произнасянето по молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Ето защо касационно обжалване по частната жалба не следва де допуска.

Процесуалният представител на ответниците по частната жалба претендира разноски – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Доказателства за уговарянето на разноски по този ред пред касационната инстанция не са представени, поради което разноски в претендирания смисъл не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение