Определение № 530 от 06.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1418/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на вътрешните работи [населено място] срещу решение №88/08.07.2011 год., постановено по гр.д. №184/2011 год. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение от 13.04.2011 год. по гр.д. № 295/2010 год. на Районен съд [населено място], с което е отменена Заповед № 4Р -01-3059/15.12.2009 год. на Председателя на Комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации, назначена с Постановление № 190/30.07.2009 год. / Д.в. бр. 62/04.08.2009 год./, с която е прекратено трудовото правоотношение на Д. С. И. от [населено място] на осн. чл. 328,ал.1,т.1 КТ, като незаконосъобразна; Д. С. И. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност”Главен специалист ,спасител, той и ръководител група” в Министерството на вътрешните работи като правоприемник на Министерството на извънредните ситуации и Министерството на вътрешните работи е осъдено да му заплати сумата от 4 186,20 лв. обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът по касация Д. С. И. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване, в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице е и основание за допустимост на касационното обжалване по въпроса налице ли е правоприемство между Министерството на извънредните ситуации, закрито с решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България / Д.В. бр.60 от 2009 год./ и Министерство на вътрешните работи по отношение на трудовите правоотношения на служителите изпълняващи функции, свързани със защита при бедствия и осигуряване на гражданите на достъп до службите за спешно реагиране чрез Националната система за спешно повикване с единен европейски номер 112 в закритото министерство, предвид разпоредбата на пар. 64 от ПЗР на ЗМВР, уточнен от съда с оглед правомощията му съгл. т.1 от ТР №1/19.02.2010 год., на О. на ВКС по т.д. №1/2009 год. Въпросът е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и е обусловил изхода на делото По този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с представеното с касационната жалба решение от 07.12.2010 год., постановено по гр.д.№ 664/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, влязло в сила на 07.01.2011 год. / обстоятелство установено при извършената от съда служебна справка/. С оглед на това налице е посоченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.