Определение № 89 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2020 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. П. Р., И. С. Р., В. С. Р. и А. И. Р. против решение № 168 от 07.07.2020 г. по гр.д.№ 115/2020 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 120 от 01.11.2019 г. постановено по гр.д.№206 по описа за 2016 г. на Районен съд – Луковит. С последното е отхвърлен иска по чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от касаторите да се признае за установено по отношение на ответниците Т. П. А., П. К. И., П. И. И., М. И. К. и Ц. А. И., че ищците са собственици на основание придобивна давност, изтекла в периода 09.05.2005 г. – 09.05.2015 г. на три земеделски имота: ЛОЗЕ от 0,512 дка, четвърта категория, в м. „Н.“, съставляващо имот № .... по картата на землището, при граници /съседи/: имоти № ...., № ...., № ...., № .... и № ....; НИВА от 10,013 дка, четвърта категория, в м. „С. “, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне, при граници/съседи/: имоти № ...., № .... и № ....; НИВА от 14,900 дка, трета категория, в м. „Л.“, съставляваща имот № .... по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: имоти № ....,, № ...., № ...., № ...., № .... и № .... В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 69 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателства и формиране на противоречиви мотиви относно началния момент на владението, и за необоснованост на извода, че след смъртта на наследодателя си, ответниците са установили владение върху имотите като наследници, без да е обсъдено и съобразено, че владението е предадено още приживе от наследодателя с предварителен договор. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита с предаването му по договор по чл. 19 ЗЗД, намира ли приложение чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, включително след смъртта на продавача по предварителния договор и възниква ли съсобственост между купувача и наследниците. По този въпрос, касаторите твърдят противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК, решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о., решение № 121/10.04.2020 г. по гр.д.№ 3643/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. и решение № 11/29.02.2016 г. по гр.д.№ 3942/2015 г. на ВКС, І гр.о. Поставен е и въпроса: изтичането на срока по договора за аренда и липсата на склучване на нов договор прекратява ли владението на имота, ако не са въведени от ответниците възражения за осъществени действия по оспорване на владението и прекъсва ли се то на основание чл. 84 ЗС и придобивната давност на основание чл. 116 ЗЗД в този случай. Като се съобрази, че основанията за спиране и прекъсване на придобивната давност са уредени с императивни правни норми и не могат да се тълкуват разшерително, по този въпрос се твърди противоречие с решение № 32/08.02.2016 г. по гр.д.№ 4591/2015 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 60 от 07.06.2018 г. по гр.д.№ 2420/2017 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 212/13.09.2011г. по гр.д.№ 70/2010 г. на ВКС, І гр.о. и решение № 121/10.04.2020 г. по гр.д.№ 3643/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. Ответниците по касация не вземат становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С решение № 12 от 06.05.1996 г. и № 14 от 06.05.1996 г. са реституирани на Й. П. Д. трите процесни земеделски имота. С предварителен договор от 09.05.2005 г. той ги е продал на ищцата Ц. Ц. Д. за сумата 1500 лв., която страните са заявили, че е изплатена изцяло и в брой. Съгласно чл. ІІІ от договора, владението върху трите имота е предадено на купувачката в деня на подписване на договора. На 04.10.2014 г. Й. Д. е сключил договор за аренда за трите имота. Той е починал на 14.06.2005 г.. Негови наследници са преживяла го съпруга, чийто наследник е ищцата Ц. Р. и ответниците, като наследници не неговата сестра Н., починала на 24.09.2005 г. и на неговия брат Ц., починал на 15.07.2001 г. Ищцата е била в граждански брак със С. И. Р., починал на 13.09.2013 г. Ищцата Ц. П. Р. е негова преживяла съпруга, а останалите ищци са негови низходящи. Установява се, че рентата за двете ниви е получавана от ищцата чрез посочено от нея лице първите години след 2005 г., а след това и тя самата я е получавала. След изтичане срока на договора за аренда през 2014 г. не е сключен нов договор от наследниците. Имотите са попаднали в т.н. „бели петна“ и са предоставяни в блокове за ползване от общината като имоти, собственост на Й. П. Д. за стопанските години 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017 г./2018 г. като полагащите се суми за това чрез общината са получени от ответника Ц. А. И.. РС е отхвърлил иска, като е приел, че след смъртта на собственика Й. Д. имотите са станали сънаследствени и ищцата не е доказала, че е променила държането на идеалните части на сънаследниците си във владение за себе си. Въззивният съд е възприел този извод и извода на първата инстанция, че владението е с начална дата - тази на сключване на предварителния договор – 09.05.2005 г., но е приел, че след 2014 г. ищците не са наведени доказателства, че са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти. Този извод е изведен от показанията на св.К. Д., според които нов договор за аренда не могъл да се сключи, защото имало и други собственици. Според съда, това доказва, че владението на процесните имоти не е било спокойно. Прието е, че ищците не са доказали, че са манифестирали по отношение на ответниците намерение за своене - ищцата Ц. Р. за неустановени периоди от време единствено се е интересувала от получаване на арендното плащане за процесните имоти. Дори да се приеме, че владението върху спорните имоти й е предадено на нея и съпруга й със сключването на предварителния договор на 09.05.2005 г., съдът е приел, че по делото не е установено да са своили и владели имотите по начина и с характеристиките изисквани от закона. С тези мотиви е потвърдено решението на РС. Настоящата инстанция намира, че следва да допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по първия въпрос - когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита с предаването му по договор по чл. 19 ЗЗД, намира ли приложение чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, включително след смъртта на продавача по предварителния договор. По този въпрос, касаторите твърдят противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГК, решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 342/2011 г. на ВКС, ІІ гр.о., решение № 121/10.04.2020 г. по гр.д.№ 3643/2018 г. на ВКС, ІІ гр.о. и решение № 11/29.02.2016 г. по гр.д.№ 3942/2015 г. на ВКС, І гр.о. С тези решения и решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС -1 г. о., решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС -1 гр.о. и решение № 20 от 23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2017 г., II гр.о. се приема, че когато е завладян чужд имот, не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така че да може да бъде узнато от собственика/ и спокойно. В този случай според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството владелец. В такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тази практика се прилага и когато владението е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма данни тя да е отнета. Действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. Вторият въпрос се поглъща от първия и по него съдът ще изложи мотиви по същество. По изложените съображения. Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение