Определение № 1158 от 21.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 728/2026 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5614/25.02.2026г. на Централна избирателна комисия срещу разпореждане № 215 от 16.02.2026г. по в.т.д. № 277/2025г. на съдия при Апелативен съд – София в частта, с която на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК е върната касационната жалба на жалбоподателя с вх. № 4154/13.02.2026г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 598 от 25.11.2025г. в частта на уважените искове на „Сиела Норма“ АД. Според въззивния съд решението му в обжалваната част не подлежи на касация, тъй като обективно съединените частични искове, предявени в съотношение на евентуалност (обезщетения за забавено плащане на възнаграждение по Договор за обществена поръчка № 1/06.02.2021г., евентуално вземания за неоснователно обогатяване) са за суми до 20 000 лева. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК на касационно обжалване не подлежат решения по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лева. Оплакванията на жалбоподателя са, че разпореждането е неправилно, за което са изложени подробни съображения. Насрещната страна „Сиела Норма“ АД оспорва жалбата като неоснователна, също по подробни съображения. Настоящият съдебен състав счита, че са налице пречки за произнасяне по същество на частната жалбата на Централна избирателна комисия, а производството следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК. Обжалваното разпореждане № 215 от 16.02.2026г. по в.т.д. № 277/2025г. на Апелативен съд – София е по приложение на разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК – връщане на касационна жалба поради това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване поради цената на исковете, предмет на делото. Относно чл. 280, ал. 3 от ГПК (обн. ДВ, бр. 59 от 2007г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026г.) е направено искане от Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност в неговата цялост. По искането на 19.02.2026г. е образувано к.д. № 5/2026г. на Конституционния съд и то е допуснато до разглеждане по същество с определение от 10.03.2026г. При висящността на настоящото производство, произнасянето по конституционното дело е от значение за спора (касационната обжалваемост на решението на Апелативен съд – София), независимо кога е било постановено въззивното решение. Съгласно решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020г.) обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо заварени правоотношения, но и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства. В случаите на висящи съдебни производства, каквото е настоящото частно производство, изключението от правилото, че обявените за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред, цели да осуети постановяване на съдебни актове в противоречие с решението на Конституционния съд, съответно с Конституцията. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК не изключва случаите на оспорен приложим по делото процесуален закон, нито такова разграничение се съдържа в решение № 3 от 28.04.2020г. на Конституционния съд. Воден от горното, на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, съдът