Определение № 355 от 12.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12326/2023 г.

Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез представител по пълномощие С. Стоева – Гладийска, срещу Определение № 1714/01.12.2023 г. по касационно административен характер дело (КАНД) № 852/2023 г. на Административен съд – Пазарджик (АС – Пазарджик). С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане частната жалба на директора на НТУ срещу протоколно определение от 11.10.2023 г., постановено по същото дело, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за нищожно и неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния закон. В подкрепа на това си твърдение сочи, че доколкото съгласно чл. 217, ал. 1 АПК жалбата подлежи на разглеждане от тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), то произнасяйки се по нея АС – Пазарджик е постановил съдебен акт извън пределите на правораздавателната си власт. Иска определението да бъде обявено за нищожно, а частната жалба срещу протоколно определение от 11.10.2023 г. да бъде разгледана по същество от ВАС и уважена на посочените в нея основания. В условия на алтернативност, в случай на оставяне в сила на обжалваното определение, се частният жалбоподател претендира възстановяване на платената по сметка на ВАС държавна такса, тъй като частната му жалба не е препратена, съответно не е разгледана от ВАС, а от АС – Пазарджик. Насрещната страна по частната жалба – Г. Георгиев, от гр. Хасково, не взема отношение. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, след като е администрирал частната жалба на директора на НТУ по реда на чл. 213а, ал. 1-5 АПК, съдът е приел, че независимо, че преюдициалното запитване не е отправено по разглежданото пред него дело, поставеният за решаване пред СЕС въпрос е от съществено значение за произнасяне по жалбата срещу оспореното решение, поради което са налице основания за спиране на производството. Тъй като съгласно чл. 631, ал. 1, изр. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), субсидиарно приложима в съдебното административно производство на основание чл. 144 АПК, определението за спиране е изключено от кръга на обжалваемите преграждащи развитието на производството определения, то на основание чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 4 АПК е оставил частната жалба на директора на НТУ без разглеждане като недопустима – подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване, и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Подаването на частна жалба до съда е процесуално действие на страната, поради което следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание и приложения, конкретно чл. 212 и чл. 213 АПК, съгласно чл. 231 АПК. Проверката за редовност на жалбата е проверка за спазване на изискуемите от закона форма, съдържание и приложения на материализирания носител на волята на правния субект да сезира с определено искане съда. Липсата на тези изисквания прави жалбата негодна да сезира валидно и редовно съда, тъй като в зависимост от значението за дейността на съда, липсващ реквизит или приложение на жалбата, или тяхната непълнота или неточност, водят до невъзможност съдът да изпълни задължението си за правилно конституиране на страните, определяне на предмета на делото или установяване в какво се състои искането на жалбоподателя, от което следва невъзможност да изпълни задължението си по предоставяне на исканата съдебна защита. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК, съдия-докладчикът в първоинстанционния съд извършва проверка за редовността на процесуалното действие и ако установи, че жалбата не отговаря на изискванията, с разпореждане я оставя без движение и указва на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. В изпълнение на това си правомощие, с Разпореждане № 2020/20.10.2023 г. по повод подадената от директора на НТУ частна жалба с вх. № 8462/16.10.2023 г. срещу протоколно определение от 11.10.2023 г., съдът е указал на частния жалбоподател да отстрани нередовността на жалбата като в съответствие с изискването на чл. 213, т. 3 АПК представи доказателство за заплащането на изискуемата съгласно чл. 235а АПК държавна такса. Както заплащането на таксата, така и представянето на документ за това към жалбата е условие за редовност на извършеното процесуално действие. Независимо, че в производството по чл. 229 и сл. АПК, съгласно нормата на чл. 236 АПК, е изключено приложението на чл. 227а, ал. 1 АПК, от това не следва, че таксата не се внася предварително (както изрично е посочено в нормата на чл. 227а, ал. 1 АПК), нито че същата не се дължи, в случай на установяване на друга нередовност на жалбата, която не е своевременно отстранена и това води до възникването на основание за нейното връщане, или когато се установи недопустимост на оспорването, което е основание за оставяне на жалбата без разглеждане. Аргумент в подкрепа на това разбиране са препращащите разпоредби на чл. 236 и чл. 228 АПК, съгласно които за неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство (виж чл. 151, т. 3 АПК). Другата дължима от съда проверка е тази за допустимостта на оспорването. Проверката за допустимост е проверка за съществуването и възможността за надлежно упражняване на правото на оспорване. Неговото съществуване и упражняване е възможно само при наличието на визирани в правна норма процесуални предпоставки. Съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. С оглед препращащата разпоредба на чл. 236 АПК, нормата е приложима и в производствата по глава ХІІІ АПК. От това следва, че процесуалният закон изрично включва в кръга на правомощията на първоинстанционния съд да провери процесуалните предпоставки за допустимост на оспорването, като при установяването на пречка за това, да остави жалбата без разглеждане. Вярно е, както сочи и частният жалбоподател, че съгласно чл. 217, ал. 1 АПК делото се разглежда от тричленен състав на ВАС, когато решението е постановено от административен съд, поради което при редовно и допустимо оспорване по частната жалба срещу протоколното определение от 11.10.2023 г. на АС – Пазарджик, същата с оглед разпоредбата на чл. 236 АПК подлежи на разглеждане от тричленен състав на ВАС. Но нормата на чл. 217, ал. 1 АПК има предвид случаите на разглеждане на делото по същество, т.е. при редовно и допустимо сезиране на съда с конкретния спор. Неотстраняването на нередовност на частната жалба или установяването наличието на отрицателна или липсата на положителна процесуална предпоставка за допустимост, по принцип изключва валидността на сезирането съда и е пречка за разглеждане на заявения пред него правен спор по същество. Поради това и като е установил, че по отношение на подадената от директора на НТУ частна жалба срещу протоколното определение от 11.10.2023 г. е налице отрицателна процесуална предпоставка, а именно – подадена е срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване, съдът в пределите на правораздавателната си власт е постановил оставянето й без разглеждане. При наличието на изрично задължение за първоинстанционния съд да извърши проверка за редовността и допустимостта на оспорването, с което е сезирана контролно-отменителната съдебна инстанция в лицето на Върховния административен съд, то постановеният от него съдебен акт е валиден и допустим. Още повече, нарушаването на правилата за родовата подсъдност, в каквато насока в действителност е твърдението на частния жалбоподател, водят до недопустимост на съдебния акт, а не до неговата нищожност. Законосъобразно съдът е съобразил, че е налице липса на положителна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 АПК за разглеждане по същество на частната жалба срещу протоколното определение от 11.10.2023 г. Актът на първоинстанционния съд не подлежи на инстанционен касационен контрол, като забраната е изрично регламентирана в изречение второ на чл. 631, ал. 1 ГПК, без разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, както законосъобразно е прието от тричленния състав на АС - Пазарджик. По тези съображения правилно съдът е приел, че частната жалба, с която е бил сезиран ВАС, е процесуално недопустима и с оглед правомощията му по чл. 213а, ал. 2 АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. По изложените съображения частната жалба на директора на НТУ се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение на АС – Пазарджик като валидно и допустимо да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение