Определение № 382 от 31.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1080/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] –гр.В. срещу решение №108 от 18.05.2011 г. по в.гр.д. №150/2011 на Варненския апелативен съд /ВАС/ В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 50 от 13.01.2011 г. пот.д. №1211/10 на Варненския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен отрицателният установителен иск предявен срещу Е.ОН Б. П. АД-гр.В. за недължимостта на сумата от 18 824,75 лева претендирана от страна на ответника като цена на употребена ел. енергия въз основа на корекция на сметки за минал период :20.10.2009 г. – 25.03.2010 г..В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон- приложена е несъществуваща правна норма. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие с практика на съдилищата – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по т.3 на цитирания законов текст. Ответникът по касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Подадена е и касационна жалба от негова страна срещу същото въззивно решение В ЧАСТТА, с която е уважен искът за разликата между отхвърлената част от отрицателния установителен иск и уважената част от иска, т.е. за недължимостта на разликата между 18 821,75 лева и 80 026,26 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на обжалваното решение, съдът е приел, че в обект на [фирма]-В. е била извършена контролна проверка от служители на Е.ОН Б. М.“АД –гр.В., в следствие на което е установена разлика между заплатената цена на ел.енергия и действително консумираната за минал отчетен период. Като основание за това е послужила констатация на неоторизирана промяна в схемата за свързване на средството за търговско измерване/СТИ/ в обекта на [фирма]-В..За да извърши процесната корекция и да начисли допълнително дължими суми от страна на ищеца ответникът Е.ОН Б. М.“АД се позовава на възможността за това, съгласно уговорката в чл.38 ал.2, т.1 от ОУ на договора за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на Е.ОН Б. М. АД. За да постанови обжалваното решение в уважителната част, с която приема за установена недължимостта на част от допълнително начислената като дължима цена на ел.енергия сума, въззивният съд се е позовал на нищожност на цитираната уговорка в чл.38 ал.2, т.1 от ОУ на договора за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на Е.ОН Б. М. АД на основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, доколкото така договорената клауза не е индивидуално договорена по смисъла на ал.2 на същия законов текст и е неравноправна по своето съдържание по смисъла на чл.143 ал.1, т.5 от същия нормативен акт. По този въпрос, правилно поставен като обуславящ изхода на спора от страна на касатора-ответник Е.ОН Б. М.“АД е налице задължителна практика постановена по реда на чл.290 от ГПК, с която отговорът в обжалваното решение напълно кореспондира:Р №189 от 11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на Второ т.о. на ВКС. С оглед изложеното не е налице основание за допускане до касация по този въпрос на обжалваното въззивно решение по касационната жалба на Е.ОН БЪЛГАРИЯ П. АД-гр.В.. В частта, с която решаващият съдебен състав е счел, че ищецът по отрицателния установителен иск дължи на ответника [фирма] –В. по корегираната за минал период сметка сумата от 18 821,75 лева определена в хипотезата и на база уредбата в чл. 38 ал.4 от цитираните вече ОУ, обжалваният акт противоречи по обуславящия правен въпрос на решението дадено в задължителната практика на ВКС: цитираното по-горе Р №189 от 11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на Второ т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Ето защо по касационната жалба на [фирма]-В. е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК: противоречие в произнасянето по релевантния за изхода на спора правен въпрос на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС. С оглед изложеното, съдът