Определение № 2647 от 26.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3986/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба от Д. И. Г., чрез адвокат Е. З., срещу въззивно решение № 256/13.06.2024 г. на Окръжен съд – Русе постановено по в.гр.д. №825/2023 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и очевидно неправилно. Насрещната страна Г. М. Д., действащ със съгласието на попечителя си М. Г. М., с писмен отговор, чрез адв. Т. В., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по поставените въпроси и същото не е очевидно неправилно. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата. Към отговора е приложено изявление на попечителя М. М., с което са потвърдени действията на Г. Д. за упълномощаване на адвокат Т. В. за завеждане на исковете, както и всички извършени от нея процесуални действия по делото. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенният Районен съд Русе, с което били унищожени сделките, както следва: 1/ договор за дарение, сключен с нотариален акт №, том, рег. №, д. № г. на нотариус с рег.№ и район на действие Районен съд – Русе, с който Г. М. Д. дарил на Д. И. Г., чрез пълномощника му Г. С. Г., 1/100 ид. част от собствените си 3/4 ид. части от подробно описани недвижими имоти – апартамент №, на ет., в многофамилна жилищна сграда в недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], ведно с прилежащото му избено помещение №, с площ от 4,43 кв.м и 0.923% ид.ч. от общите части на сградата, както и от сграда, с административен адрес [населено място], [улица], с предназначение гараж № 16, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърлените идеални части от имота в полза на прехвърлителя; 2/ договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №, т, рег. №, н.дело №г., с който Г. М. Д. продал на Д. И. Г., чрез пълномощника му Г. С. Г., 99/100 ид. части от собствените си 3/4 ид. части от подробно описани недвижими имоти – апартамент №, на ет., в многофамилна жилищна сграда в недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], ведно с прилежащото му избено помещение №, с площ от 4,43 кв.м и 0.923% ид.ч. от общите части на сградата, както и на сграда, с административен адрес [населено място], [улица], с предназначение гараж №, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху прехвърлените идеални части от имота в полза на прехвърлителя; 3/ договор за дарение, сключен с нотариален акт №, т., рег. №, нот. дело №г., с който Г. М. Д. дарил на Д. И. Г., чрез пълномощника му Г. С. Г., 1/100 ид. част от собствената си 1/2 ид. част от апартамент №, на етаж, в многофамилна жилищна сграда в недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], вх., със застроена площ от 60,73 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение №, както и 1, 059% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при запазено пожизнено и безвъзмездно право ползване върху прехвърлената идеална част от имота в полза на прехвърлителя; 4/ договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №, т., рег. №, нот.дело № г., с който Г. М. Д. продал на Д. И. Г., чрез пълномощника му Г. С. Г., 99/100 ид. части от собствените си 99/100 ид. части от собствената си 1/2 ид. част от апартамент №7, на етаж 6, в многофамилна жилищна сграда в недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица], вх., със застроена площ от 60,73 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение №, както и 1, 059% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при запазено пожизнено и безвъзмездно право ползване върху прехвърлената идеална част от имота в полза на прехвърлителя, на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД. За да постанови този резултат, съдът приел за установено, че ищецът се е легитимирал като собственик на процесните имоти, които прехвърлил с оспорените сделки за дарение и продажба в полза на ответника, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имотите. Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, от които приел за установено, че от около 4-5 години у ищеца се наблюдавала личностна промяна, изразяваща се в забравяне на скорошни събития и свои действия; промяна в емоциите му – станал раздразнителен; развил страх от дъщеря си и станал агресивен към нея. Приел, че след като разбрал за сделките, ищецът се притеснил, бил изненадан, заявил, че не е ходил при нотариус и не е подписвал нищо; чувствал се измамен. Съдът кредитирал заключенията по допуснатите пред първата инстанция съдебно-писихиатрична експертиза и пред него комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, от които приел, че към 14.12.2022г. ищецът Г. М. Д. е страдал от Мултиинфарктна деменция. Приел, че основанието за това заключение са установените данни за поведението на освидетелстваното лице през последните години, като кредитирал извода на вещите лица, че съдовият дементен процес при лицето бил с постепенен прогресиращ ход. Възприел посоченото в заключенията, че в началото на процеса настъпвали характерови и поведенчески промени, които с напредването на болестта се засилвали, можело да се проявят депресивни състояния, по-изразени промени в мисленето, интелектуален и паметов спад. Посочил, че при извършения преглед на ищеца от вещите лици, се налагало повторно задаване на въпросите, поради неспособността му да изясни съдържанието им; същият бил сравнително спокоен, леко вътрешно напрегнат, оживен; в ясно съзнание; непълно автоориентиран; задоволително ориентиран за място; бил ориентиран частично за време, пространство и ситуации от близкото и далечното минало, но говорел предимно за минало време. Според вещите лица поведението на Г. Д. било еднообразно, успявал да организира ежедневието си на базисно житейско ниво; мисловният му процес бил тематично и речниково беден, асоциативно нарушен, афективно определян тематично, не изяснявал съдържателно, приплъзвал схематично към налудно разработвани теми, имал тежко ограничена способност за анализ и синтез. По своето съдържание мисленето му било налудно, непродуктивно, тематично бедно насочено в параноиден стил срещу зет си, като били възможни и редки слухови сетивни измами, без активна актуална халюцинаторна продукция. Въззивният съд възприел изводите на вещите лица, направени на въз основа на резултатите от проведените изследвания, които показвали умерено снижение на основните интелектуални функции за анализсинтезна дейност, както и намалена способност за идентифициране на образ или предмет по отделни негови части; отчели значително нарушение на фиксационната памет при заучаване на нова информация и много тежко нарушение на дълготрайната памет при нов опит; тежко нарушена репродукция. Възззивният съд направил извод, че заключенията на вещите лица се подкрепят от данните на извършеното в хода на производството образно изследване на ищеца с ядреномагнитен резонанс, от което било установено наличие на изменение в мозъчната кора и кръвоносните съдове на главата, водещи до деменция; мозъчни съдови промени (КТ данни за болест на 7 малките съдове, стадий 3 по Fazekas. Неоклузивна хидроцефалия. Диференцирана мозъчна атрофия на париеталните и окципиталните дялове). При обосноваване извода си за заболяването на ищеца Д. съдът съобразил и обясненията на вещите лица дадени в съдебно заседание, според които „стадий 3 по Fazekas“ бил последният, ней-тежък стадий на съдово увреждане на мозъка. Заключил, че съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и установените от тях обстоятелства – промяната в характера на ищеца; в отношението му към близките и начина му на вземане на решения, които медицината отчитала като първи симптоми на едно дементно състояние, говорещи за наличие на органичен процес, който върви, и за промени на ниво интелект и способност за взимане на решения, обосновават несъмнения извод, че заболяването на ищеца е съществувало към датата на сключване на процесните сделки (14.12.2022 г.). Същото било свързано с тежки нарушения на конгнитивните процеси при Д., тъй като при освидетелстването му той говорил изцяло в минало време, нямал отговор на въпроса какво е закусвал днес, започвал да гадае и не можел да се сети, т.е. нямал добра ориентация и координация. Съдът възприел извода на вещите лица, че при ищеца Д. е установена възможност за базово поддържане на ежедневието, което не означава, че той е способен добре да разбира какво се случва с него в един по-сложен контекст. Според заключенията, неговият интелектуален критерий – мисленето, разсъжденията, анализът били дълбоко увредени, което не било опровергано от способността му да разпознава квартала, в който живее, тъй като тази възможност можело да се запази още дълго време. Съдът обосновал извода си и с последващото поставяне под запрещение на Д., осъществено след медицинско освидетелстване от специалист в областта на психиатрията с решение по гр. дело №18/23 г. по описа на РОС. В заключение, след съвкупна преценка на събраните по делото свидетелски показания, заключенията на вещите лица и медицинската документация, съдът направил извод, че към датата на сключване на оспорените сделки (14.12.2022 г.) Г. М. Д. е бил в неспособност да разбира и ръководи действията си поради наличие на заболяване, идентифицирано като деменция. Изложеното обосновало и извода му за основателност на предявените искове. Касаторът обосновава допускане на касационното обжалване по в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът от датата на влизането на решението за поставяне на ищеца под ограничено запрещение по време на виcящoтo съдопроизводство, 21.06.2023, да спре делото и да изиска съгласието на назначения попечител за продължаване на съдопроизводствените действия?; 2/ Надлежно ли са упражнени съдопроизводствените действия oт ищеца след 21.06.2023 г. до постановяване на решението по делото и връчването мy на страните и ако не са, водят ли дo неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила?; 3/ Задължен ли е въззивният съд служебно да констатира допуснатото нарушение на чл.28 ал.2 от ГПK в първонстанционното производство и следва ли да върне делото за даване на съгласие от попечителя и препотвърждаване на съдопроизовдствените действия, извършени oт страната след 21.06.2023 год. до приключване на делото с решение и връчването му? Твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС в ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС и т.19 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №144/14.12.2018г. по гр.д.№5100/2017г. на III г.о.; решение №50173/16.12.2022г. по т.д.№419/2022г. на I т.о.; решение №62/23.02020г. по гр.д.№3302/2019г. на III г.о.; решение №698/12.01.2011г. по гр.д. №14/2010г. Поставените въпроси са свързани с процесуалната легитимация на ищеца и валидността на извършените от него процесуални действия. Съгласно забраната на чл.26, ал.2 от ГПК, освен в предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, поради което тези възражения не могат да бъдат упражнени от друго лице, включително от другата страна в производството, тъй като тя не разполага с легитимация за това. Касаторът не е легитимиран да обжалва съдебното решение в защита правата на насрещната страна. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 101 ГПК съдът следи служебно за процесуалната легитимация на страните, процесуалната им правоспособност и надлежното им представляване. В конкретния случай, към датата на образуване на производството ищецът Г. М. Д. не е бил поставен под запрещение. Извършените процесуални действия след влизане в сила на решението за поставянето му под запрещение и определяне на попечител са потвърдени с приложената към отговора на касационната жалба декларация. По поставените въпроси не са налице както общата, така и специалната предпоставки за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В изложението са формулирани и въпросите: 1/ Длъжен ли е съдът в решението си, с което унищожава сделки на основание чл.31 ал.1 oт ЗЗД да посочи какъв е характерът и видът на приетите за безспорно установени увреждания към релевантният момент, водещи до неразбиране на свойството и значението на действията и постъпките – трайни и необратими или временни, с преходен xapaктep?; 2/ Има ли противоречие между правните изводи на съда за дълбоко и необратимо нарушение на здравословното състояние на ищеца, водещо до невъзможността да действа разумно към момента на сключване на сделките като задължителен критерий за унищожаемост по чл.31 ал.1 от 33Д съгласно утвърдената практика на ВКС и съдилищата, при липса на данни за временни /преходни/нарушения/алкохолизъм, въздействие на лекарства, зависимости и др./ с последващото лично завеждане на иска с оглед на процесуалната дееспособност на страната? 3/ При липсата на каквито и да било медицински документи, установяващи нарушения на здравословното състояние на ищеца преди сключването на процесните сделки, възможно и правилно ли е съдът да приеме за безспорно установен началния момент на настъпилия необратим процес на деменция и неспособност да се действа разумно, изразен като предположение в заключението на вещите лица? 4/ Има ли точен, несубективен критерий / медицински и / или правен, юридически/ за разграничаване на способността на ищеца да формира и изяви воля за извършване на определени действия, изразена пред други лица, в случая по време на изповядване на сделките с липсата на разум, разбиране и контролиране на действията си. По тези въпроси е наведен довод за разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС в ТР № 5/2022 г. на ОСГТК на ВКС;, решение № 62/23.06.2020 пo гр.д. № 3302/2019г. на III г.о.; решение № 144/14.12.2018г. по гр.д. № 5100/2017 г. на III г.о. Въпросите са свързани с хипотезите, при които е налице основание за унищожаемост на сключените сделки по реда на чл.31 от ЗЗД. По същите е налице установена съдебна практика, включително и сочената от касатора. Според даденото в нея разрешение, основания за унищожаване на сделката по реда на чл.31 от ЗЗД са налице, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-конкретно дали то е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, за да може свободно и без външна намеса да формира, и изрази волята си. Разяснено е още, че във всички или в повечето от случаите, установяването на това състояние изисква притежаването на специални знания, поради което се изисква назначаването на вещо лице, което да даде заключение дали е налице ли е физиологично или психично състояние на лицето, което може да се отрази на възможността му да формира правно валидна воля. Прието е още, че за да бъде унищожаем договорът на посоченото основание е необходимо освен установяване на медицинския критерии, волята на страната действително да е била опорочена, като физиологичното или психичното ѝ състояние я е възпрепятствало да разбира или да ръководи действията си и то към момента на сключването на договора. Преценката за обективното състояние на лицето следва да бъде направена от съда въз основа на данните по делото относно обстоятелствата, преди и към момента на сключване на договора, изразените от страните по него становища и воля, както и на всички останали обстоятелства, които в конкретния случай биха имали значение за възможността на страната, свободно и без външна намеса да формира своята воля. С оглед на това е разяснено, че заключението на съдебномедицинската експертиза представлява само едно от доказателствата в производството и трябва да бъде преценявано с оглед на всички събрани по делото доказателства, свързани с възрастта, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други обстоятелства съществували и относими към посочените обстоятелства преди и към датата на сключване на сделката. Обжалваното въззивното решение е постановено в съответствие с посочените разяснения. При извеждане на извода си за невъзможността на ищеца да разбира свойството е значението на постъпките си към момента на сключване на процесните сделки, съдът е съобразил в цялост събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията по допуснатите експертизи; съобразил е установеното поведение на ищеца, преди и към датата на сключването им, поведението му при извършените обследвания от вещите лица, данните от медицинските прегледи и последващото му поставяне под запрещение. Поставените въпроси са обосновани от несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Както е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като последните са различни от тях, и са регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. С оглед на това, по поставените въпроси не е налице соченото от страната основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Поставени са и въпросите: 1/ Противопоставими ли са и по-голяма ли е доказателствената сила на предположенията /изразената вероятност/ на вещите лица, че и към момента на сделките ищецът не е разбирал cвoйcтвoтo и значението на действията и постъпките си на свидетелските показания на нотариуса, изповядал сделките, който съгласно чл.25 от ЗННД има самостоятелната компетентност и задължение да се увери във волята на страните, да прочете и обясни съдържанието на изготвените нотариални актове и да се убеди, че страните са съгласни и разбират значението и последиците на извършваните от тях действия, удостоверяващи това с подписите си?; 2/ Длъжен ли е съдът да приеме като научно обосновано заключението на вещите лица, изготвено година и четири месеца по-късно от релевантния момент, за вероятния начален момент на настъпилите изменения в поведението на ищеца, които се позовават като свързващо звено на частния документ, амбулаторен лист издаден при частния преглед при психиатър, иницииран от дъщерята на ищеца, единственото заинтересовано лице от унищожаването на сделките, при липса на каквито и да било други документи за отклонения в здравословното състояние на ищеца преди сключване на сделките? По тези въпроси е наведен довод за разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС в ТР № 5/2022 г. на ОСГТК на ВКС;, решение № 62/23.06.2020 пo гр.д. № 3302/2019г. на III г.о.; решение № 144/14.12.2018г. по гр.д. № 5100/2017 г. на III г.о. Тези въпроси са свързани със задължението на съда, независимо дали приема или не експертно заключение по делото, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, както и да цени заключението в съвкупност и останалите събрани по делото доказателства. По този въпрос е формирана трайна и непротиворечива практика на ВКС, според която съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него (чл. 202 от ГПК). Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и да прецени доказателствената му сила съобразно неговата обоснованост, в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. В конкретния случай, въззивният съд е допуснал поисканата от въззивника/касатор комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, приел е заключението по същата, срещу което страните не са направили възражения и оспорвания, като го е ценил в съвкупност с заключението по допуснатата пред първостепенния съд експертиза и останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни. Направил е крайния си извод за състоянието на ищеца и възможността му да разбира свойството и значението на постъпките си към датата на сключване на оспорените сделки въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства. С оглед на изложеното, не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Последният формулиран въпрос е: Противопоставима ли e формалната доказателствена сила на издадения при частен преглед амбулаторен лист на останалите доказателства /писмени и гласни/, относими към действителното здравословно състояние и поведение на ищеца към момента на сключване на сделките / представените по дeлoтo завещание, пълномощно за адв. П. И., показанията на групата свидетели на ответника, вкл. нотариуса, преписката в РП Русе за скандали с дъщерята на ответника, липсата на медицинска документация за каквито и да било здравословни проблеми/. Твърди се, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в ТР № 5/2022 г. на ОСГТК на ВКС;, решение № 62/23.06.2020 пo гр.д. № 3302/2019г. на III г.о.; решение № 144/14.12.2018г. по гр.д. № 5100/2017 г. на III г.о. Този въпрос е обоснован изцяло от несъгласието на страната с изводите на въззивния съд, начина на оценка на събраните по делото доказателства и защитната теза на страната, които както беше посочено не съставляват основания за допускане на касационното обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва обосновка на допълнително наведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а именно за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Трайна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, че бланкетното позоваване на хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК или възпроизвеждане словесно на правните норми не е достатъчно да формира извод за допускане на касационното обжалване. Несъгласието на страната с постановеното от съда въззивно решение, не е такава обосновка, а формираната практика по поставените въпроси е ясна и не са налице основания за изменението ѝ поради изменение на закона или на обществените отношения.. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Същото отново се основава на наведените в касационната жалба и изложението оплаквания за необоснованост, и неправилност на обжалваният съдебен акт. Същевременно, от мотивите на решението не може да се направи извод за прилагане от съда на отменен закон, на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика, които да обосноват допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 от ГПК и чл.280, ал.2 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. На основание чл. 78 от ГПК и направеното искане Д. И. Г. следва да бъде осъден да заплати на Г. М. Д., действащ със съгласието на попечителя си Т. В., сумата от 1560 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът