Определение № 50018 от 25.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1722/2022 г.
ВКСII търговско отделение25.04.2024 г.
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 284/22.12.2021г. по в. гр. д. № 333/2021г. на Апелативен съд - Велико Търново. ОСЪЖДА „Троя 2000“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Елитис“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], разноски за касационното производство в размер на 7200 лева с вкл. ДДС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „ТРОЯ 2000” ЕООД срещу решение № 284/22.12.2021г. по в. гр. д. № 333/2021г. на АС - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 39/15.07.2021г. по т.д. № 132/2020г. на Окръжен съд - Велико Търново. С последното дружеството е осъдено, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, да заплати на „Елитис“ ЕООД сумата 77 413 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.364.1.15, ведно с прилежащия паркинг с площ 1 306.00 кв.м., през периода от 29.01.2019г. - 30.08.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2020г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди, че атакуваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Недопустимостта се извежда от факта, че същият състав е участвал в решаване на множество дела между същите страни, както и със същия предмет /цитира решение по в. гр. д. № 231/2021г. на АС - Велико Търново/. От друга страна се поддържа, че при наличие на действащо споразумение от 14.11.2016г., с което е разписан дължим месечен наем в размер на 3600 лева, не следва да се ценят допуснатите съдебни експертизи, тъй като ползването на имота е ставало на правно основание. Сочи се, че това споразумение не е прекратено и към настоящия момент. Освен това поддържа, че съдебно икономическата експертиза не е извършена от правоспособно лице, тъй като експерта Д. не е приложил притежаван от него лиценз, той не е изпълнил поставената му задача, поради това, че е некомпетентен в тази област, вкл. не е съобразил в заключенията си представените по делото доказателства за определяне на справедливата пазарна цена от управителя на „Елитис” ЕООД в размер на 3000 лева на месец, съгласно споразумение от 24.11.2016г. Касаторът претендира направените разноски пред трите съдебни инстанции, съгласно приложени списъци по чл.80 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „ЕЛИТИС“ ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Същевременно счита, че атакуваното решение не страда от недостатъци, които да представляват касационни основания за допускането му до касационен контрол, респективно за неговата отмяна. Решението е допустимо, като обстоятелството, че членове от постановилия го съдебния състав са решавали аналогичен правен спор между същите страни, не води до извод за недопустимост на съдебния акт. На следващо място, сочи за некоректно твърдението на касатора, че съдът е приел, че между „ТРОЯ 2000“ ЕООД и „ЕЛИТИС“ ЕООД е сключено споразумение от 24.11.2016г. Всъщност изводът на съда е в напълно противоположния смисъл - че споразумение не е постигнато. Сочи за установено от доказателствата по делото, че към м.11.2016г. „ТРОЯ 2000“ ЕООД е използвало безвъзмездно (трета поредна година) недвижимия имот, собственост на „ЕЛИТИС“ ЕООД. Също така по повод твърдението за изплащане на ежемесечен наем в размер на 3 600 лева с ДДС, ищецът сочи, че така превежданата сума е връщана по банков път обратно на „ТРОЯ 2000“ ЕООД, тъй като същата е плащана без основание, поради факта, че споразумението не е валидно сключено по гореизложените мотиви. На следващо място, се поддържа, че допусната съдебно-икономическата експертиза, (включително и допълнението към основното заключение) е обективно и професионално изготвена, като в цялост отговаря на поставените задачи. Сочи, че изготвеното заключение не е било оспорено от насрещната страна по реда чл.200 ГПК, а по-скоро са били наведени възражения относно доказателствената стойност на експертизата. Претендира сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски, съобразно представени списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производството по т.д. № 132/2020г. на Окръжен съд - Велико Търново е образувано въз основа на предявени от „Елитис“ ЕООД, [населено място] против „Троя 2000“ ЕООД, [населено място] искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 80 000 лева. С протоколно определение от 28.05.2021г. по т.д. № 132/2020г. на Окръжен съд - Велико Търново, на основание чл.214, ал.1 ГПК, е допуснато изменение на предявения иск, като същият е намален до сумата от 77 413 лева. Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: С постановление за възлагане от 20.12.2012 г. по изп.д. № 215/2012 г. на ЧСИ С. К. в собственост на „Елитис” ЕООД е възложен недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 20447.514.364.1.7. На 20.08.2013г. между „Елитис“ ЕООД и „Троя 2000“ ЕООД е сключен предварителен договор, по силата на който „Елитис” ЕООД се задължава да продаде, а купувачът „Троя 2000” ЕООД се задължава да купи процесния самостоятелен обект, представляващ част от самостоятелен обект с идентификатор 10447.514.364.1.7, за сумата от 1 462 700 лева с ДДС, като при подписване на предварителния договор купувачът се задължава да заплати сумата от 146 270 лева, като остатъка трябва да бъде заплатен по банков път в деня на вписване на ипотека върху имота в полза на „Банка ДСК“ АД, с оглед на това, че купувачът е одобрен за кредитополучател от „Банка ДСК“ АД за закупуване на този имот. В договора е посочено, че продавачът е предприел действия с цел в горепосочения обект да обособи самостоятелен обект със застроена площ от 1 462.70 кв.м. в североизточната част на сградата, като така обособеният самостоятелен обект продавачът се задължава да отдели от другите помещения в сградата с масивна преграда. С приемо-предавателен протокол от 01.10.2013г. „Елитис” ЕООД е предоставило на „Троя 2000” ЕООД владението до имота. Със заповед № КД-14-04-404/05.11.2013г. на началника на СГКК Велико Търново е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново, като се заличава самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.364.1.7 с площ от 2 115.70 кв.м., собственост на „Елитис” ЕООД, като на негово място се нанасят нови обекти: с идентификатор 10447.514.364.1.14, площ от 653.2 кв.м., собственост на „Елитис” ЕООД и с идентификатор 10447.514.364.1.15, площ от 1 462.70 кв.м., собственост на „Елитис” ЕООД (предмет на предварителния договор). На 01.02.2014г. между страните е подписан анекс към предварителния договор, с оглед на това, че трето лице - „Топ Сервиз” ООД има претенции относно 813 кв.м. от паркинга и че „Елитис” ЕООД е предприело процесуални действия за уреждане с влязло в сила решение на спора, срокът на предварителния договор е продължен до 01.08.2015г., като страните се съгласяват, че „Троя 2000” ЕООД ще владее имота до сключване на окончателния договор за покупко-продажба по нотариален ред, без задължение да заплаща наем за периода, през който владее имота. Считано от датата на подписване на анекса купувачът се задължава да извършва плащания на уговорената цена в размер не по-малък от 5 000 лева месечно. С нотариална покана, рег. № 13145/10.11.2016г., отправена от „Елитис” ЕООД до „Троя 2000” ЕООД, връчена на 11.11.2016г., „Елитис” ЕООД кани „Троя 2000” ЕООД да заплати сумата от 24 649.87 лева, представляваща изравнителна сума за ползването на имота, предмет на предварителния договор, в продължение на три години. Не се спори, че по електронна поща „Елитис” ЕООД е предложил проект на споразумение от 24.11.2016г., в което е посочено, че до момента са заплатени 415 000 лева, които „Елитис” ЕООД предлага да се разпределят по следния начин: сумата от 308 000 лева - задатък по предварителния договор и сумата от 107 000 лева - наем за 9 месеца, считано от 01.10.2013г. до 31.12.2016г.; до сключването на окончателния договор страните се съгласяват „Троя 2000” ЕООД да продължи да владее и използва имота, предмет на предварителния договор, като заплаща месечен наем в размер на 3 000 лева без ДДС до 10-то число на месеца, за който се отнася наемът. В отговор с нотариална покана, рег. № 1750/15.12.2016 г., връчена на „Елитис” ЕООД на същата дата, „Троя 2000” ЕООД го уведомява, че спазва уговорките по сключения анекс, като до момента е заплатена сумата от 415 000 лева. Посочено е, че поканата за заплащане на наем противоречи на анекса. Също така, след извършена проверка в Службата по вписванията дружеството е установило, че недвижимия имот, предмет на предварителния договор, е ипотекиран от „Елитис” ЕООД в полза на „Райфайзенбанк България” АД с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 18.02.2016г., освен това има вписана искова молба с предмет установяване правото на собственост върху паркинг с 24 паркоместа и вписан насрещен иск, касаещ процесния недвижим имот с площ от 1 462.70 кв.м., както и възбрана. С оглед на това и множеството тежести и искови молби за имота „Троя 2000” ЕООД уведомява, че прекратява по вина на продавача предварителния договор от 20.08.2013г., считано от получаване на настоящия отговор. С нотариална покана, отправена от „Елитис” ЕООД, с рег. № 142/06.01.2017г., връчена на „Троя 2000” ЕООД на 10.01.2017г. при условията на чл.44, ал.2 ГПК, „Елитис” ЕООД отговаря, че стриктно изпълнява условията по предварителния договор и изразява готовност за сключване на окончателен договор, за което кани представител на „Троя 2000” ЕООД да се яви при нотариус на 12.01.2017г. за сключване на окончателен договор. От Констативен протокол № 32, том 1, рег. № 280 от 12.01.2017г. на нотариус Т. Б. е установено, че на посочената дата се е явил представител на „Елитис” ЕООД с документи, достатъчни да се удостовери сделката по нотариален ред, но представител на „Троя 2000” ЕООД не се е явил. С нотариална покана от 11.01.2017г., без доказателства за момента на връчването й, „Троя 2000” ЕООД уведомява „Елитис” ЕООД, че приема само чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от споразумение от 24.11.2016г. (касаещи месечен наем за имота в размер на 3 600 лева с ДДС), поради което моли за посочената сума да се издават ежемесечни фактури. Изложено е, че ако „Елитис” ЕООД желае прекратяване на договора за наем следва да възстанови разходите в размер на 124 890 лева, сторени за преустройството на магазина за промишлени стоки, а именно отделянето му с масивна преградна стена от другите помещения в сградата, направена ограда на паркинга, промяна на ел. инсталация, дограми, ВиК инсталации и други дейности, извършени в изпълнение на предварителния договор от 20.08.2013г. С оглед на това, че „Троя 2000” ЕООД е изправна страна по предварителния договор, следва да бъдат възстановени и разходите, направени за обособяването, дейността и прекратяването на магазина за хранителни стоки, както и пропуснатите ползи от освобождаването на целия имот. Посочено е, че предварителния договор е прекратен по вина на продавача, с оглед допуснатото вписване на искова молба и ипотекиране на имота. С нотариална покана, отправена от „Елитис” ЕООД, с рег. № 646/25.01.2017г., връчена на „Троя 2000” ЕООД на 26.01.2017г. при условията на чл.44, ал.2 ГПК, отново е поканен купувача по предварителния договор „Троя 2000” ЕООД да сключи окончателен договор, като се яви пред нотариус на 30.01.2017г. В поканата се сочи, че към момента неплатения остатък от окончателната цена възлиза на 1 355 700 лева. Отправено е предупреждение, че ако на сочената дата не се яви представител за сключване на окончателен договор между „Елитис” ЕООД и „Троя 2000” ЕООД, „Елитис” ЕООД ще счита предварителния договор за развален. От Констативен протокол № 73, том 1, рег. № 806 от 30.01.2017г. на нотариус Т. Б. е установено, че на посочената дата се е явил представител на „Елитис” ЕООД с документи, достатъчни да се удостовери сделката по нотариален ред, но представител на „Троя 2000” ЕООД не се е явил. С нотариална покана, рег. № 4825/18.07.2017г. от „Троя 2000” ЕООД, дружеството напомня на „Елитис” ЕООД, че всеки месец заплаща дължимия наем за имота в размер на 3 000 лева без ДДС, за което наемодателя не му предоставя фактури. Посочено е, че ако „Елитис” ЕООД желае освобождаване на имота му, следва да заплати сумата от 124 890 лева, които е изразходвал за обособяването му. От Приемо-предавателен протокол за предаване на недвижими имот от 30.08.2019г. и Констативен протокол, рег. № 2980, акт № 131, том 1 от 30.08.2019 г. на Нотариус Д. Р. е установено, че на същата дата „Троя 2000“ ЕООД е предало на „Елитис“ ЕООД владението и ключовете за достъп на процесния недвижим имот. С Решение № 327/02.05.2017г. по гр.д. № 673/2017г. на Районен съд - Велико Търново, влязло в сила на 07.02.2019г. е прието за установено по отношение на „Елитис“ ЕООД, [населено място], че „Топ Сервиз 2010“ ООД, [населено място] не е собственик на терен с площ от 813 кв.м., представляващи паркинг с 24 бр. паркоместа, организиран върху покрива на сграда - автосервиз, обособена като самостоятелен обект с идентификатор 10447.514.364.2 по КККР на [населено място] и е отменен нотариален акт № 605, том IV, рег. № 8773, дело № 489/13.12.2013г. на А. К. - помощник нотариус по заместване при Д. Д., рег. № 145, в частта, с която по реда на чл.587, ал.1 ГПК „Топ Сервиз 2010“ ООД, [населено място] е признат за собственик на паркинг за 24 бр. леки коли, с площ от 813 кв.м., организиран върху покрива на сграда с идентификатор 10447.514.364.2 по КККР на [населено място] Въз основа на заключението на съдебно - икономическа (на строително -техническа основа) експертиза е установено, че размерът на средномесечния пазарен наем, дължим за ползването на недвижим имот, с идентификатор 10447.514.364.1.15 и паркинг с площ от 1 306 кв.м. с 25 броя паркоместа, е 8 300 лева, което е 5.67 лв./кв.м. към 2019г., а за периода 29.01.2019г. - 30.08.2019г. - седем месеца от 2019г., общият размер на наема, дължим за ползването на описания търговски обект, включително паркинг с 25 паркоместа към него, е 58 100 лева без ДДС. От заключението на допълнителната съдебно - икономическа (на строително-техническа основа) експертиза е установено, че размерът на средномесечния пазарен наем, като се съобразява с действителния наем за обекта от представените договори за наем, дължим за ползването на недвижим имот, с идентификатор 10447.514.364.1.15, и паркинг, е 11 059 лева, което е 7.56 лв./кв.м. към 2019г., а за периода 29.01.2019г. - 30.08.2019г. - седем месеца от 2019г., общият размер на наема, дължим за ползването на описания търговски обект, включително паркинг с 25 паркоместа към него, е 77 413 лева без ДДС. С оглед така установената фактическа обстановка въззивният състав е приел следното от правната страна на спора: Намерил е за приложими задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 4 и т. 5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на Върховния съд на Република България, че при хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Счел е, че в случая следва да бъде разгледана хипотезата, формираща предметния обхват на чл.59 ЗЗД, а именно - служене с чужди блага без основание. Това е една от проявните форми на неоснователното обогатяване, чието съдържание включва използване на материално или нематериално благо, защитено с абсолютно субективно право. Намерил е, че в разглеждания случай неоснователно обогатяване има при спестяване на разходи, които иначе обогатилият се е трябвало да понесе, като най-честата хипотеза - тази на ползване на чужд имот без основание - извежда обогатяването от облагодетелстването на ползващия със спестения наем, който би плащал на собственика, а обедняването като пропуск да бъдат придобити имуществени блага. Общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е ползването без правно основание на чуждото благо. Апелативният състав е намерил, че действително, искът за възстановяване на имущественото равновесие между страните по делото, е обусловен от влязлото в сила решение по гр. д. № 842/2017г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново. С този съдебен акт е уважен предявеният от ищеца иск по чл.108 ЗС, като ищцовото дружество „Елитис“ ЕООД е признато за собственик по отношение на ответното „Троя 2000“ ЕООД, на процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.364.1.15. Съдът е приел, че по време на действие на предварителния договор обезщетение по чл.59 ЗЗД не се следва, тъй като владението на вещта е на правно основание. В мотивната си част е изложил, че в случаите, когато владението е предадено въз основа на предварителен договор, купувачът по него не става добросъвестен владелец, но по отношение на правото да се ползва от вещта и да получи добивите, които тя е дала, законът му придава права, които го приравняват на добросъвестния владелец, което следва от нормата на чл.70, ал.3 и чл.71 ЗС. С развалянето на предварителния договор с едностранно изявление, по взаимно съгласие или по право по чл.89 ЗЗД се прекратява облигационното отношение, последица от което е връщане на даденото по него по чл.55 ЗЗД. С отпадане на основанието да се държи имота, за собственика се поражда правото да дири обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД за лишаването от възможността да го ползва. В тази връзка съдът е разгледал направените две волеизявления за разваляне по вина на насрещната страна, които според апелативният състав не са произвели целения от страните резултат. По отношение на изявлението, направено първо по време от страна на „Троя 2000” ЕООД, мотивирано от учредената от продавача по предварителния договор ипотека и претенции на трето лице за собственост върху част от имота, решаващият състав не е споделил становището на ответника, че са налице предпоставките на чл.87 ЗЗД. Констатирал е, че в това изявление не се посочва подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита прекратен. В отговора на исковата молба ответникът не се позовава на учредена ипотека, не са представени и доказателства в такава насока, а се позовава само на заявените права на трето лице - „Топ Сервиз 2010” ООД за част от имота. Посочено е, че възможността за разваляне на договора по такава причина може да бъде осъществена само по съдебен ред, съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 ЗЗД, приложима и за предварителните договори (в т. см. - решение № 29/12.04.2010г. по т.д. № 488/2009г. на 1 - во т.о. на ВКС). Констатирано е, че ищецът „Троя 2000” ЕООД не е упражнил правото си по надлежния ред, въпреки че още към 01.02.2014г., когато е сключен анекса към предварителния договор, е узнал за претендираните права на третото лице. Също така е прието, че не може да бъде счетен за развален предварителния договор и с изявлението на „Елитис” ЕООД, с което е поканено дружеството - купувач за сключване на окончателен договор. Изложени са съображения, че освен нереално краткия срок, който е предоставен на купувача за сключване на окончателния договор, когато следва да се заплати остатък от цена в размер на 1 355 700 лева, посочен в нотариалната покана, не може да се говори и за виновно неизпълнение на задължението от страна на длъжника. Счетено е за безспорно, че след сключване на предварителния договор, третото лице „Топ Сервиз 2010” ООД се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост на част от паркинга от 813 кв. м. (без посочено основание в нотариалния акт). С оглед на това е посочено, че законът урежда правата на купувача при евентуална евикция, като не е необходимо да има постановено съдебно решение за правото на собственост на третото лице, а е достатъчно правата му да са заявени по съдебен ред или да могат да бъдат заявени (в т. см. - решение № 424/24.01.2012г. по гр. д. № 1872/2010г. на 4 - то г.о. на ВКС). Съдът е счел, че възможността да бъде развален договора по съдебен ред или да бъде намалена цената от страна на купувача означава, че законът в тази ситуация не го приравнява на недобросъвестна страна по договора, с оглед на което за същия не може да се приеме, че е във виновно неизпълнение на задължението да сключи окончателен договор. Приел е, че не може да се очаква да се прехвърли риска от отстраняване на продавача на него, без да има промяна в условията на договора, още повече, че същият заплаща цената по него с банков кредит (обстоятелство, посочено в предварителния договор). Въпреки приетото, че не са настъпили последиците на разваляне на предварителния договор от някоя от страните, апелативният състав е намерил, че от съдържащите се по делото волеизявления на техните представители може да се направи извода, че те са влезли в преговори за уговаряне на различни насрещни права и задължения, а именно за постигане на съгласие за сключване на договор за наем, с което са се освободили от обвързаностите по предварителния договор и намеренията си същият да бъде доведен до окончателен такъв. Счетено е, че воля за заменяне на насрещните престации и за преуреждане на отношенията се съдържа в изявлението на „Троя 2000” ЕООД от 11.01.2017г., когато се говори за приемане на наемна цена от 3 600 лева месечно, възможност за прекратяване на наемното правоотношение след заплащане на направените разноски по имота от страна на дружеството и пропуснатите ползи от освобождаването на имота. Също така е счел, че съгласие по въпроса за месечния наем за процесния период не е постигнато от страните, като не може да бъде споделен довода, че предложението, отправено от „Елитис” ЕООД за сключване на споразумение от 24.11.2016 г., може да бъде прието частично, тъй като неговите клаузи са взаимно обвързани и към момента на предлагането им все още волята на страните за преуреждане на отношенията не е била изявена. С оглед на това, съдът е приел, че към началния момент на периода, за който се претендира заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД страните са демонстрирали воля за отмяна на предварителния договор и намерение за преуреждане на престациите и трансформирането им в наемен договор, до сключването на който, поради несъвпадане на волеизявленията им в частта за размер на наемната цена, не се е достигнало. Счел е, че изявлението на „Троя 2000” ЕООД, че наемното правоотношение може да бъде прекратено, след като бъдат възстановени разходите, които дружеството е извършило за преустройство на обекта, може да бъде квалифицирано като право на задържане по реда на чл.90, ал.1 ЗЗД. Посочил е, че правото на задържане, без значение на основанието, на което то се упражнява, не включва право на ползване на вещта, поради което за ползването й без основание задържащият не подлежи на освобождаване от задължението за заплащане на обезщетение по силата на чл.59 ЗЗД (в този смисъл решение № 335/28.07.2010г. по гр. д. № 660/2009г. на 4 - то г.о. на ВКС). С оглед гореизложеното, въззивната инстанция е намерила за безспорно доказан факта, че ищецът е собственик на процесния имот. Предвид безспорното фактическо ползване на имота за претендирания исков период - 29.01.2019г. до 30.08.2019г. от страна на ответното дружество, е достигнал до извода, че „Троя 2000“ ЕООД упражнява фактическата власт върху имота без правно основание от 31.01.2017г. Заключил е, че собственикът е бил лишен от възможността да извлича ползите, които имотът е в състояние да дава, включително чрез отдаването му под наем. Приел е за установено по делото, че ищецът е отправил покана до ответното дружество да предаде владението на имота или да заплаща наем, но не последвали такива действия. За да определи дължимият размер на обезщетението съдът е приел, че неоснователното обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в ТР № 82/ 28.02.1975г. по гр.д. № 74/1974г. на ОСГК при ВКС, поради което по реда на чл.59 ЗЗД на ищеца „Елитис“ ЕООД е присъдил сумата от 77 413 лева без ДДС, съгласно заключението на допълнителната съдебно - икономическа (с техническа насоченост) експертиза, представляваща средната пазарна наемна цена на ползваната от ответното дружество търговска площ от имота в размер на 1 462.70 кв. м. и паркинг с площ от 1 306 кв. м. с 25 броя паркоместа. Счел е, че в тази част експертизата е пълна, аргументирана, взети са под внимание всички обстоятелства, относими към определяне размера на пазарната наемна цена за имота обстоятелства В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Следвало ли е въззивният съд, както и допуснатите и приети по делото съдебни експертизи, да вземат предвид и да ценят представеното по делото Споразумение от 24.11.2016г. по отношение на дължимия месечен наем, подписано от управителя на „Елитис" ЕООД и подпечатано с печата на това дружество, който наем е приет от касатора с нарочна нотариална покана, като точка 1, вписана в Споразумението, е неотносима по отношение на наема и не следва да считат като взаимно обвързани?“; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 15/30.01.2015г. по гр.д. № 4604/2014г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на 1 - во г.о. на ВКС, решение № 24/20.01.2010г. по гр.д. № 4740/2008г. на 1 - во г.о. на ВКС, решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС.; 2/ „Длъжен ли е въззивният съд да допусне тройна СТЕ, поискана с въззивната жалба, при условие, че допуснатите единични експертизи от първоинстанц;ионния съд не са отговорили на поставения им въпрос?“; Поддържа се наличие на противоречие на акта с: решение № 267/04.03.2014г. по гр. д. № 30/2013г. на 1 - во г.о. на ВКС, решение № 134/05.08.2019г. по гр. д. № 3482/2018г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 542/07.02.2012г. по гр. д. № 1083/2010г. на 4 - то г.о. на ВКС.“ Касаторът се позовава на евентуална недопустимост на въззивното решение, основана на твърдението, че постановилият атакуваното решение въззивен състав е участвал при разрешаване на множество дела между същите страни, като по гр. д. № 231/2021г. по описа на АС – Велико Търново е постановил решение със същия предмет. Настоящият състав констатира, че по посоченото гр. дело № 231/2021г. по описа на АС – Велико Търново е разгледан иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот за друг период, но решението по него е постановено на 06.01.2022г., след постановяване на настоящото въззивно решение на 22.12.2021г., поради което с не е налице предхождащо настоящото решение произнасяне на състава по спорен предмет между същите страни. От друга страна, същият състав на АС - Велико Търново е постановил предходно решение от 09.07.2020г. по гр. д. № 71/2020г. на АС – Велико Търново с предмет връщане на продажна цена по процесния предварителен договор. С оглед на това настоящото дело е било спряно до приключване на тълкувателно дело № 1/2023г. на ОСГТК на ВКС. Предвид постановеното Тълкувателно решение № 1/2023г. от 21.11.2023г. по тълк. д. № 1/2023г. на ОСГТК на ВКС, настоящото производство е възобновено. В цитираното тълкувателно решение е констатирано, че безпротиворечиво в практиката на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. Следователно, дори при наличие на евентуално нарушението на чл.22, ал.1, т.6 ГПК (в случая отвод на състава не е искан) това не би обусловило наличие на твърдяната от касатора евентуална недопустимост на акта. Първият поставен от касатора въпрос не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол, тъй като отговорът на въпроса е предпоставен от приемане за верни твърденията на касатора, съдържащи се във въпроса, че между страните е сключено споразумение по отношение на дължим наем, противно на приетото от въззивния съд, че липсва постигнато между страните съгласие относно заплащането на наем в размер на 3000 лева без ДДС. Апелативният съд е оставил без уважение искането на ответника по исковете за допускане на тройна СИЕ, поради липса на визираните в чл.266 ГПК хипотези и предвид приетото заключение на СИЕ в първоинстанционното производство, което е дало отговор на поставените въпроси относно размера на средномесечния пазарен наем, дължим за ползване на недвижимия имот за процесния период, като вещото лице е извършило проверка на действително осъществените сделки с предмет отдаване под наем на недвижим имоти с характеристики, аналогични на тези на процесния имот. Мотивирано е, че заключението е оспорено от ответника и е поискано поставяне на допълнителна задача на вещото лице счетоводител, но първоинстанционният съд не е уважил искането, тъй като е счел, че въпросът е неотносим към спора. Акцентирано е върху това, че не е поискано допълнително заключение по поставените във въззивната жалба задачи, по които се иска допускане на тройна СИЕ, а именно експертизата да отговори на поставените с отговора на исковата молба задачи, като съобрази реално сключените в района на процесния имот сделки, както и подписаното споразумение от 24.11.2016г. С оглед така констатираните обстоятелства, въззивният съд не е допуснал противоречие с цитираната практика на ВКС по втория поставен в изложението въпрос, поради което не е налице соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК, не всяко оспорване на заключението е основание за допускане на допълнително или повторно заключение (независимо дали се възлага на единична или тройна експертиза), а само когато има неяснота, непълнота или необоснованост на първоначалното заключение, каквито не са констатирани от въззивния съд, като контролът за наличието им касае преценката за правилност на решението, която не е предмет на селективната фаза на касационното обжалване. С оглед изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид изхода на делото, в полза на ответника по касацията следва да се присъдят направените от него за настоящото производство разноски в размер на 7 200 лева с вкл. ДДС, съобразно представените договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане. Водим от горното, Върховният касационен съд
Цитирани разпоредби
27- чл. 200 ГПК
- чл. 214, ал. 1 ГПК
- чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК
- чл. 266 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 44, ал. 2 ГПК
- чл. 587, ал. 1 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 190, ал. 1 ЗЗД
- чл. 55 ЗЗД
- чл. 59 ЗЗД
- чл. 59, ал. 1 ЗЗД
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- чл. 87 ЗЗД
- чл. 89 ЗЗД
- чл. 90, ал. 1 ЗЗД
- чл. 108 ЗС
- чл. 71 ЗС
- чл. 2, ал. 1
- чл. 3, ал. 1
- чл. 70, ал. 3