Определение № 50794 от 04.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 815/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. П., Ю. И. Б. и М. М. П. срещу въззивно решение № 875/20.07.2021 г. по в.гр.д. № 2176/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1497 от 25.02.2020 г. по гр.д. № 8371/2018 г. на Софийски градски съд. С последното е обявен за недействителен по отношение на „Спайдърмен“ ООД на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД сключеният договор за дарение от 25.11.2014 г., обективиран в н.а. № ....., рег. № ......, н.д. № ...... г. на нотариус Д. Н. с район на действие СРС, с който М. Б. П. дарява на синовете си Ю. И. Б. и М. М. П. собствения си недвижим имот – ап. 15, находящ се в [населено място], район „Люлин“, в жилищната сграда в УПИ ІІ-1130, 1000, 911, в кв. ЗЗВ, по плана на [населено място], местност „Люлин“, сектор „А“, на четвърти етаж, със застроена площ от 108,45 кв.м. при посочени съседи, заедно с мазе 15 с площ от 4,36 кв.м. при посочени съседи, с включени 0,059% ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху описаното дворно място, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............................... по ККР. Касаторите считат, че решението е неправилно и несъобразено със закона и съдебната практика. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, са поставени следните въпроси: 1. Изискването увреждащото действие субективно да е било предназначено от длъжника и лицето, с което то е договаряло, да увреди кредитора в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД обезсилва ли се тогава, когато същото е било безвъзмездно?; 2. Кога възниква качеството кредитор в хипотезата на осъдителна присъда за деликт – от момента на влизане в сила на окончателното съдебно решение, което я потвърждава, или от момента на сключване на безвъзмездната прехвърлителна сделка, отпада ли в такъв случай с обратна сила презумпцията за невиновност по смисъла на чл. 31 от КРБ и чл. 6 ЕКЗПЧОС и презумира ли се намерение за увреждане, ако такова не е установено изрично в присъдата, както и необходимо ли е да бъде безспорно установено такова за успешна защита на претенция по чл. 135, ал. 3 ЗЗД? Въпросите се приема, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Спайдърмен“ ООД в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. По делото е прието, че ищецът „Спайдърмен“ ООД е кредитор на първия ответник М. Б. П. с оглед представената по делото присъда, която е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК и издадения изпълнителен лист. Прието е още, че вземането на ищеца е възникнало в периода 26.03.2008 г.-19.02.2008 г., съгласно установеното в присъдата, а увреждащата сделка е сключена на 25.11.2014г., т. е. вземането в полза на ищеца е възникнало преди разпореждането с имота. Въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, че при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил елементите от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно – качеството си на кредитор по отношение на първия ответник; увреждащо го от длъжника действие по разпореждане с недвижим имот чрез дарение в полза на вторите ответници, осъществено след настъпване изискуемостта на дълга; както и че безвъзмездният характер на сделката изключва необходимостта от установяване на знание за увреждане по отношение на приобретателите. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба втората инстанция е посочила, че въпросът дали ищецът ще може да се удовлетвори от имуществото, предмет на увреждащата го разпоредителна сделка, по причина, че имотът е ипотекиран в полза на банка, е неотносим към преценката за наличието на правен интерес от завеждане на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД и за неговата основателност. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването, че вземането е възникнало с присъдата от 2017 г., което е след сключване на процесното дарение от 2014 г., с което е обоснован извод за неправилност на дадената от съда правна квалификация по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вместо по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, за уважаването на който се изисква установяване на намерение за увреждане на кредитора от двете страни по сделката. Съдебният състав е посочил, че вземането не е възникнало в полза на кредитора въз основа на присъдата. Качеството на ищеца на кредитор се обосновава с посочения деликт, а именно – увреждащото го присвояване на парични суми в общ размер на 110 300лв. от дружеството ищец през периода на 2008 г., а фактът, че вземането му е и съдебно признато, обоснова и установява размера му. Съдът е приел още, че с разпореждането, извършено от длъжника П. в полза на двама от синовете си, кредиторът е увреден, тъй като безспорно е налице намаляване на имуществото. Безвъзмездният характер в случая на разпоредителната сделка изключва необходимостта от знание на третото лице за увреждането, по аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Освен това, в случая приобретателите са синове на първия ответник, по отношение на които се презумира знание за увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Поради посоченото въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Първият поставен въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая това не е така, тъй като въззивният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и се е произнесъл по предпоставките за уважаване именно на този иск, а не както смятат касаторите ответници по иск по чл.135, ал.3 ЗЗД. По втория въпрос настоящият състав намира, че не са налице кумулативните предпоставки същият да бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В доктрината и съдебната практика е установено, че качеството на длъжник по отношение на делинквента възниква от момента на увреждането /така решение № 311/2010 г. по гр.д. № 308/2009 г. на ВКС, ІV г.о./, респ. от този момент пострадалият от деликта става носител на субективното право на обезщетение за увреждането. Прехвърлителната сделка, с която ответницата се е разпоредила с апартамента си, е извършена на 25.11.2014 г., т.е. след като ищецът е станал кредитор по вземане от деликт. Съгласно чл. 133 ЗЗД за обезпечение вземането на кредитора служи цялото имущество на длъжника, а право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от него. Това означава, че от момента, в който пострадалият е придобил качеството кредитор, той може да бъде увреден от всяка разпоредителна сделка, с която длъжникът намалява имуществото си и следователно има право да иска такава да бъде обявена за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД. Следователно датата на влизането на присъдата в сила е ирелевантна. По отношение на втората част от поставения въпрос е необходимо да се посочи, че намерението за увреждане е елемент от фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 3 ЗЗД и подлежи на установяване в гражданското производство. Няма зависимост между намерението за увреждане и вината за извършване на престъплението като елемент от субективната му страна, който се установява в наказателния процес. Поради изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи да заплати на ответника по касация „Спайдърмен“ ООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция в размер на 3900 лв., за които е представено надлежно доказателство. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.