Определение № 10186 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10281/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел „Гласът на природата“ със седалище и адрес на управление с. Свидня, община Своге, представлявано от председателя на УС А. Н., срещу Становище по екологична оценка № 2-2/2026 г. от 17.06.2026 г. на министъра на околната среда и водите. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на акта на основание чл.146, т. 3, 4 и 5 от АПК, въз основа на които е направено искане за отмяната му. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени обстоятелствата по делото намира, че същото не му е родово подсъдно по следните съображения: Съгласно чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. 1 АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С решение № 8 от 23.04.2018 г. по к. д. № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България в смисъл, че Върховният административен съд се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление, т. е. такива административни актове, които са израз на политическите им концепции за управление. От мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – чл. 25, ал. 2 от Закона за администрацията. В кръга на актовете по чл. 125, ал. 2, предложение първо от КРБ се включват само тези актове, които притежават белезите на административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и осъществяването на управлението на държавната власт. Със Становище по екологична оценка № 2-2/2026 г. от 17.06.2026 г. е съгласуван проект на План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия. В случая е упражнено правомощие на министъра на околната среда и водите за издаване на становище по екологична оценка, което законодателят в чл. 84 от ЗООС е възложил преценката на необходимостта от извършването й на министъра околната среда и водите и на директорите на регионални инспекции по околната среда в зависимост от предмета на плана или програмата. С оглед на това законодателно решение се налага извод, че министърът на околната среда и водите при постановяване на Становище по екологична оценка № 2-2/2026 г. от 17.06.2026 г. не е действал при упражняване на конституционно установени негови властови правомощия, нито в качеството му на единствен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност. По изложените съображения спорът за проверка законосъобразността на оспорения акт е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. При определяне на местно компетентния съд е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изр. второ АПК, то спорът е местно подсъден на Административен съд София-град, на който жалбата следва да се изпрати за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение