Определение № 147 от 05.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3787/2020 г.
ВКСII гражданско отделение05.04.2021 г.докладчик Емануела Балевска
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 2616/ 14.02.2021 год. на М. А. В.- К., заявена чрез адв. П. М.- САК срещу въззивно Решение № 98 от 09.01.2020 година, постановено по В. гр.д. № 4411/2019 год. на –АС-София в производство по чл. 108 ЗС, в частта, с която е потвърдено Решение № 3410 от 13.05.2019 година по гр.д. № 14487/2013 година на Софийския градски съд и са отхвърлени, като неоснователни, предявените от М. А. В.- К. срещу Б. Ц. Х.- П. и С. Н. П. искове за предаване владението на 1/2 идеална част от недвижим имот- офис № 4, с полезна площ от 68.5 кв.м. при посочените съседи, състоящ се от приемна, две стаи килер и сервизно помещение, находящ се на 3-тия етаж от „Офис сграда с подземни гаражи, помещение за магазини и др.,, построена в дворно място в [населено място], [улица], УПИ * от кв.255 по плана на [населено място], м.*, заедно с 13/492 идеални части от подземния паркинг в сутерена, съответстващи на осмо парко- място съгласно инвестиционен проект, заедно с 5 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. и в частта, с която е отхвърлена претенцията и за заплащане на сумата от 6900, представляваща събрани от ответниците добиви от отдаването под наем на имота на трети лица за периода от м.07.2010 година до м. 07.2013 година. ОСЪЖДА М. А. В.- К. ЕГН [ЕГН], [населено място][жк] [улица] ет.5, ап.13 да заплати на Б. Ц. Х.- П. ЕГН [ЕГН] и С. Н. П. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал.3 ГПК сумата 800 лв. ( осемстотин лева), заплатеното адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участие на третите лица помагачи Т. И. Ч. и С. С. Ч., и двамата от [населено място] с адрес: ул. •••, ат.2 ап.4. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 2616/ 14.02.2021 год. на М. А. В.- К. чрез адв. П. М.- САК срещу въззивно Решение № 98 от 09.01.2020 година, постановено по В. гр.д. № 4411/2019 год. на –АС-София в производство по чл. 108 ЗС. С посоченото решение, апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е 1./ обезсилил Решение № 3410 от 13.05.2019 година по гр.д. № 14487/2013 година на Софийския градски съд в частта, с което е отхвърлено искането за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на НА№ 144/2001 год. на Нотариус Ал.Ч., както и 2./ потвърдил Решение № 3410 от 13.05.2019 година по гр.д. № 14487/2013 година на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от М. А. В.- К. срещу Б. Ц. Х. –П. и С. Н. П. искове за предаване владението на 1/2 идеална част от недвижим имот- офис № *, с полезна площ от 68.5 кв.м. при посочените съседи, състоящ се от приемана, две стаи килер и сервизно помещение, находящ се на 3-тия етаж от „Офис сграда с подземни гаражи, помещение за магазини и др.,, построена в дворно място в [населено място], [улица], УПИ *6 от кв.255 по плана на [населено място], м.*, заедно с 13/492 идеални части от подземния паркинг в сутерена, съответстващи на осмо парко- място съгласно инвестиционен проект, заедно с 5 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата и в частта, с която е отхвърлена претенцията и за заплащане на сумата от 6900, представляваща събрани от ответниците добиви от отдаването под наем на имота на трети лица за периода от м.07.2010 година до м. 07.2013 година. За да постанови решението, въззивният съд приема въз основа на влялото в сила Решение № 448 от 29.11.2011 година на ВКС, 3-то гр.отд.на ВКС, с което е потвърдено Решение по гр.е. № 3820/2008 год. на СГС за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажбата на правото на строеж между М. А. В.- К. ( като продавач) и Т. Ч. и И. С. ( като купувачи ), обективиран в НА № 61/99 година, на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 209 ЗЗД. Приема, че М. А. не може да бъде призната за собственик по причина, че вещното право е придобито на основание придобивна давност от ответника Б. Х. и съпругът и по чл.79, ал.2 ЗС след като е прието, че владението което е осъществено по отношение на чуждия имот е добросъвестно. С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради необсъдени доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, на възраженията на ищцата изложени във въззивната жалба, без да е съобразена практиката на ВКС по този род дела. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1./ „Допустимо ли е въззивният съд без да направи мотивирана преценка за наличие на признаците на спокойно, непрекъсвано, явно и несъмнително упражняване на фактическата власт над недвижимия имот от ответниците да приеме, че е налице добросъвестно владение от тяхна страна на този имот ?2./ Допустимо ли е въззивният съд без да изследва и да мотивира сложния фактически състав на придобивната давност и без да установи владение по см. на по горе поставения въпрос от настоящото изложение, да установи, че такава е изтекла в полза на ответниците и за тях са настъпили вещноправните последици на придобивната давност ? 3./ Допустимо ли е въззивният съд без да направи преценка и мотивира липсата на вещно-правен транслативен ефект на продажба от несобственик да установи добросъвестно владение, въпреки вписаната искова молба по иска за признаване нищожността на договора, с който праводател е придобил имота и този процес е приключил с признаване нищожността на този договор в влязъл в сила съдебен акт ? „, произнесени от въззивния съд в противоречие с Решение № 197 от 07.12.2017 година по гр.д.№ 1024/2017 година на ВКС- I Решение № 68 от 02.08.2013 година по гр.д.№ 603/2012 година на ВКС- I; В срока по чл. 287, ал.1 ГПК са постъпили няколко отговора срешу така подадената касационна жалба. С подадения от ответниците по касация Б. Ц. Х. – П. и С. Н. П. обстоен писмен отговор чрез адв. Е. Д. – САК се взема становище както досежно лисата на основанията за допускане на касационното обжалване, така и досежно лисата на основания за касиране на обжалваното решение поради неправилност. Претендират се разноски за касационното обжалване. С подадения писмен отговор от С. С. Ч. и Т. И. Ч., трети лица помагачи в производството, подаден от адв. С. А. САК също се взема становище за липсата на предпоставки както за допускане на касационното обжалване, така и относно неоснователността на релевираните основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. С подаден писмен отговор лично от Т. И. Ч., в качеството и на трето лице по делото, същата заявява, че касационната жалба на М. В. не следва да се допуска до касационно обжалване, доколкото по поставените въпроси въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт- решение на въззивния съд, постановено по вещен спор, поради което и се явява процесуално допустима. След преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, установени по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. И. въпрос
за допустимостта въззивният съд, без да направи мотивирана преценка за наличие на признаците на спокойно, непрекъсвано, явно и несъмнително упражняване на фактическата власт над недвижимия имот от ответниците да приеме, че е налице добросъвестно владение от тяхна страна на този имот ? не може да обуслови извод за наличие на противоречие с посочените решения на ВКС, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Съставите на ВКС, произнесли съответно Решение № 197 от 07.12.2017 година по гр.д.№ 1024/2017 година на ВКС- I и Решение № 68 от 02.08.2013 година по гр.д.№ 603/2012 година на ВКС- I, в конкретните хипотези и по въпросите: (обосновали извода за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ) какви фактически действия се осъществява явното и несъмнително владение по чл. 68 ЗС и правния въпрос: явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито“, приемат:
“ Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС , но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака- упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост - правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето.
Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. “
В контекста на тези мотиви, поставеният въпрос от касаторката не търси различно тълкуване на разпоредбата на чл. 68 ЗС, поради което и въпросът по естеството си съставлява оплакване за допуснато нарушение по приложение разпоредбата на закона, доколкото разбира се установи при проверка на законосъобразността на обжалваното решение, че решаващият съд не е съобразил константната съдебна практика, както е прието с посочените две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290- 293 ГПК.
Въпросът ( 2) за допустимостта въззивният съд, без да изследва и да мотивира сложния фактически състав на придобивната давност и без да установи владение по см. на по горе поставения въпрос от настоящото изложение, да установи, че такава е изтекла в полза на ответниците и за тях са настъпили вещноправните последици на придобивната давност ? по начина по който е формулиран предполага както положителен така и отрицателен отговор, но не предполага тълкуване на законова разпоредба, в смисъл различен от този получен като правен резултат с решението на въззивния съд. Отговорът би могъл да бъде положителен респ. отрицателен, ако действително въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл. 68 ЗС, но по своето естество токова процесуално поведение на съда би съставлявало нарушение по приложение на материалния закон- т.е. основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване. Обратната преценка- а именно, че решаващият съд се е съобразил с цитираната практика на ВКС, също може да се извърши само в хода на преценка на релевирани основания за отмяна т.е. при допуснато касационно обжалване, но не и в етапа на допускането.
Въпросът ( 3) за възможността въззивният съд, без да направи преценка и мотивира липсата на вещно-правен транслативен ефект на продажба от несобственик, да установи добросъвестно владение, въпреки вписаната искова молба по иска за признаване нищожността на договора, с който праводател е придобил имота и този процес е приключил с признаване нищожността на този договор в влязъл в сила съдебен акт ? изисква преценка на факти, която преценка, доколкото касае конкретиката на гражданско-правния спор, е извън правомощията на касационната инстанция в етапа на селекция и допускане на касационното обжалване по чл. 288 ГПК.
По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация Б. Х.- П. и С. Н. П.: Искането е направено своевременно- с писмени отговр на касационната жалба, разходите за защита са установени с писмения Договор за правна защита и съдействие № 653117/ 17.06.20202 год. ( л.29а), поради което и на основание чл. 81 ГПК и чл. 78, ал.3 ГПК касатора М. А. следва да бъде осъдена да заплати сумата 800 лв. ( осемстотин лева), заплатеното адвокатско възнаграждение на адв.Д. – САК, процесуален представител на ответниците по касация.
Производството е проведено при участие на третите лица помагачи Т. И. Ч. и С. С. Ч., и двамата от [населено място] с адрес: ул. •••, ат.2 ап.4.