Определение № 249 от 20.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4801/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Й. Ф. и К. С. Ф. срещу решение № 1806 от 12.07.2018 г. по в.гр.д.№ 2413 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, X. състав, с което е потвърдено решение № 675 от 31.01.2018 г. по гр.д.№ 11270 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГО, I-14 състав за уважаване на предявения от С. Г. Г. и Т. Г. Г. срещу Б. Й. Ф. и К. С. Ф. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за следния имот: апартамент № ....., находящ се в [населено място], район „Т.“,[жк], [улица], [жилищен адрес] със застроена площ от 129,25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня-клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона, заедно с мазе № 6 със застроена площ от 6,60 кв.м., 6,280 % ид.ч. от общите части на сградата и 0,682 % ид.ч. от правото на строеж върху УПИ с площ от 8 500 кв.м., съставляващо парцел ..... от кв. ..... по плана на [населено място], м.“К. село- плавателен канал“, а съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри- самостоятелен обект в сграда № ..... с идентификатор ....., на основание придобивна давност, изтекла в периода от м.12.1995 г. до м.12.2005 г.

В жалбата се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касаторите практиката на ВКС /т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 16 от 07.02.2014 г. по т.д.№ 1187 от 2013 г. на ВКС, ГК, II т.о., решение № 788 от 27.04.2011 г. по гр.д.№ 120 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 264 от 20.12.2012 г. по гр.д.№ 395 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д.№ 718 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 490 от 26.11.2010 г. по гр.д.№ 1392 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 436 от 21.03.2006 г. по гр.д.№ 1366 от 2005 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр.д.№ 4951 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 50 от 10.02.2017 г. по гр.д.№ 3293 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 382 от 05.07.2013 г. по гр.д.№ 3505 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 326 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 4746 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спора възражения на ответниците и да изложи в решението си мотиви по тях?

2. Може ли да се определи като скрито владението на едно лице върху имот, който е бил предмет на предходно производство по чл.38а ЗЖСК, проведено по отношение на друго лице, което е твърдяло, че то е владелец на имота и е направило възражение за придобивна давност, като двете претендирани владения се отнасят за един и същ период от време и за един и същ имот ?

3. Може ли при същите обстоятелство описаното владение да се окачестви като несъмнено ?

4. От кога започва да тече придобивна давност при скритото и съмнително владение ?

Освен това, касаторите твърдят и че произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 14.12.2018 г. ответниците по жалбата С. Г. Г. и Т. Г. Г. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че през периода от м.12.1995 г. до м.12.2005 г. ищците са владяли процесния апартамент, поради което и на основание чл.79, ал.1 ЗС са го придобили по давност. Приел е, че Ж. „Б. х.“ е придобила валидно правото на собственост върху парцела на основание договори за продажба и дарение, а върху изградените впоследствие върху него постройки, една от които е сградата, в която се намира процесният апартамент, е придобил собствеността на основание приращение. След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е приел, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е била завършена в груб строеж още през 1994 г., поради което към онзи момент апартаментите вече са представлявали самостоятелен обект на собственост и са могли да бъдат придобити по давност. От представения по делото приемо-предавателен протокол от 15.12.1995 г. и показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че ищцата С. Г. е получила владението на процесния апартамент от строителя на сградата и се е нанесла в него още в края на 1995 г. При установения от строителя на сградата пропускателен режим ищцата не е била ограничавана да ползва имота си. Владението й не е било прекъсвано и след установената забрана за ползване на сградата и прекъсването на нейното електрозахранване. Предявяването на иск от ответниците срещу лицето С. П. и ищеца Т. Г. също не е прекъснало владението на ищците, тъй като по това друго дело производството срещу ищеца Т. Г. е било прекратено.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение е налице соченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по първия поставен правен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими възражения на ответниците и да изложи изрични мотиви по тях ? В противоречие с практиката на ВКС по този въпрос /т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр.д.№ 4604 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./ въззивният съд не е отговорил на съдържащото се във въззивната жалба възражение на ответниците, че ищците не са можели да придобият имота по давност, тъй като владението им е било скрито и съмнително: защото за владелец пред тях се е представяло друго лице /С. П./, срещу което ответниците успешно са провели иск по чл.38а ЗЖСК.

Поради това касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение