Определение № 1219 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 14 от 17.01.2025 г. по в. гр. д. № 803/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение от 12.08.2024 г. по гр. д. № 676/2023 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е извършена делба на недвижими имоти, при която в дял на Н. Г. Г. са поставени всички имоти: две жилищни сгради с идентификатори [№] и [№]; стопанска сграда с идентификатор [№] и гараж с идентификатор [№], всички по КККР на [населено място], [община], като Н. Г. е осъден да заплати за уравнение на дяловете на другата съделителка М. С. И. сумата от 60450 лв., заедно със законната лихва от влизане на решението в сила. Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Във втората фаза на делбата Н. Г. е направил възлагателна претенция по чл.349 ГПК, която е основателна. Прието е, че имотът, в който са разположени процесните сгради, е общинска собственост. Двете жилищни сгради са взаимно свързани и не могат да функционират самостоятелно. Селскостопанската сграда има топла връзка със жилищната сграда, но след изготвяне на заключението по първата експертиза тя е зазидана. Прието е, че не може да бъде уважено искането на Н. Г. на него да му бъдат възложени само двете функционално свързани жилищни сгради, а другите две сгради да бъдат предоставени на съделителката М. И.. Според съда всички сгради следва да бъдат възложени изцяло на Н. Г., а другата съделителка да получи парично уравнение. За да обоснове този резултат съдът е разгледал вида застрояване в урегулираните поземлени имоти според ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Приел е, че застрояването може да бъде основно и допълващо. Основното застрояване съответства на конкретното предназначение на имотите, определено с подробния устройствен план, а застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки допълва основното застрояване. Жилищните сгради са сгради на основното застрояване. Постройките на допълващото застрояване се предвиждат към сградите на основното застрояване и имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т. е. обусловени са от основното застрояване. Като такива те не са самостоятелни вещи, а са принадлежност към жилищните обекти и не могат да се придобиват самостоятелно, а следват собствеността на главната вещ. Делбата на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са. Прието е, че в настоящия случай първите две сгради са жилищни, те са функционално свързани и заедно представляват едно жилище. Останалите две сгради представляват гараж и стопанска сграда. Гаражът има вход от юг, а стопанската сграда е била приспособявана за работилница, но в момента не функционира като такава. Стопанската сграда не е самостоятелен обект на собственост, затова не може да бъде и самостоятелен предмет на възлагане при делба. Прието е също, че гараж, който се намира в жилищна сграда с множество самостоятелни обекти, може да бъде разпределян чрез жребие или възлаган за уравнение при извършване на делба. Само когато се намира в дворно място, застроено с основна жилищна или вилна сграда и представлява допълващо застрояване по смисъла на чл.43, а3, ал.3 ЗУТ, в делбата той следва да се третира като обслужващ жилището и не може да се разпределя в самостоятелен дял или за уравнение на дяловете. Това е прието в решение на ВКС № 1329/2010 година. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Н. Г.. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът нарушил материалния закон – стопанската сграда и гаражът са самостоятелни обекти на собственост и съдът е трябвало да ги предостави на другата съделителка. По този начин той щял да й заплати по-малка сума за уравнение на дяловете, с която разполагал и можел да плати. Ответницата М. С. И. оспорва жалбата. Счита, че няма как двете сгради на допълващо застрояване да бъдат обособени в самостоятелен дял и да бъдат отделени от жилищните сгради. Позовава се на практика на ОС-Бургас и ОС-Варна, според която сградите на допълващото застрояване са без самостоятелно значение, поради което имотите са неподеляеми. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, е налице в случаите, при които от самия прочит на въззивното решение личи грубо нарушение на закона и/или на правилата на формалната логика. В настоящия случай това основание не е налице. Въззивният съд е обосновал решението си за начина на извършване на делбата с обстоятелството, че двете жилищни сгради в процесния имот са функционално свързани една с друга и представляват едно жилище, а стопанската сграда и гаражът представляват допълващо застрояване, предназначено да обслужва това жилище. При това съдът се е позовал на практика на ВКС в същия смисъл, макар да не е посочил пълните данни на цитираното от него решение. Не без значение в случая е и това, че според данните по представения нотариален акт част от процесните сгради са търпим строеж /следователно са строени са при действието на ЗТСУ /отм./, въз основа на отстъпено право на строеж върху общински /преди държавен/ имот, а съгласно чл.131, ал.1 ЗТСУ /отм./ правото на строеж върху индивидуален държавен парцел включва и право да се построят необходимите второстепенни постройки, както и гаражи. Това придава на такива гаражи характер на обслужващо строителство към жилищната сграда. При делба на сгради, намиращи се в един урегулиран поземлен имот, преценката за начина на извършване на делбата е винаги конкретна, като се съобразява обстоятелството дали тяхното предназначение може да бъде свързано единствено с правата на собственика на основната сграда, или биха могли да послужат за удовлетворяване и на друг правен субект. Има значение и желанието на някой от съделителите да получи в самостоятелен дял сгради на допълващото застрояване. Делбата не следва да създава затруднения в ползването на сградите на основното и допълващото застрояване в един имот. При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция в размер на 4200 лв. /2147,43 евро/, съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.04.2025 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,