Определение № 3380 от 02.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1778/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на В. П. К., чрез процесуалния й представител адв.М.Г., срещу определение №3674/14.03.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №170/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение №41114/16.11.2023г., постановено по гр.д.№53497/2023г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството по гр.д. 53497/2023г. по описа на СРС, 157-и състав, е било образувано по искова молба на ищцата В. П. К. с предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответника Столична община, че е носител на правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], подробно описан в исковата молба, ведно с изградените в имота две сгради с идентификатори №№ ***и ***. В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че процесният имот е бил предоставен безвъзмездно от работодателя й фабрика „Димитър Благоев“ и тя го владяла повече от 50 години, явно, трайно и непрекъснато и никой не е оспорвал упражняваното владение. През лятото на 2023г. неизвестно за ищцата лице се заявило като собственик на имота, като тя разбрала, че ответникът Столична община издал заповед № РД-57- 2690/30.09.1993г., с която признал за собственик на имота лицето Н. И. Б..За целия й владелчески период такова лице не се явявало в имота, за имота не били извършвани актувания е деактувания, не били налице реституционни спорове. С разпореждане № 126057/12.10.2023г., като намерил исковата молба за нередовна, СРС дал указания на ищеца за отстраняване на нередовностите й – да обоснове правния си интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост срещу Столична община, като има предвид, че в исковата молба липсват твърдения, че ответникът оспорва правото й на собственост, нито са налице такива, че ответникът се легитимира като собственик на спорните имоти на конкуриращо придобивно основание; да посочи период на упражняваното давностно владение с начална и крайна дата и да представи актуална данъчна оценка. С разпореждането изрично съдът указал и последиците от неизпълнението на указанията в предоставения срок – исковата молба ще бъде върната. В изпълнение на дадените указания ищцата депозирала молба с вх. № 301624/26.10.2023г.Заявила е, че Столична община била надлежен ответник по иска й за собственост, тъй като в качеството й на компетентен орган издала заповед № РД-57-2690/30.09.1993г., с която за собственик на имота се признава Н. И. Б..Заповедта била вторичен способ за придобиване на собственост, следствие от множество предхождащи актове – документ за собственост, акт за одържавяване, акт за общинска собственост, акт за деактуване, като цялата административна процедура била осъществена именно от Столична община. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че в исковата молба е налице противоречие между въведените твърдения, че физическо лице смущава правото на собственост на ищеца и заявения петитум, че ищецът К. иска съдът да установи по отношение на Столична община, че тя е собственик на имота.С исковата молба не са въведени нито твърдения, че Столична община оспорва вещното право на ищеца, нито че Столична община се позовава на конкуриращо правото на ищеца основание.Насочвайки иска си срещу Столична община - ответник, различен от лицето, което смущава правото й на собственост, ищецът няма да защити твърдяното си накърнено право. Предвид нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.Следователно законодателят изрично е предвидил наличието на интерес от установяването като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове.Тъй като правен интерес на ищеца от предявения иск срещу Столична община не е обоснован, СРС, прилагайки чл. 130 ГПК, правилно е върнал исковата молба. Прието е още, че са неоснователни оплакванията в жалбата, че ищцата поискала от съда освен Столична община, в качеството на ответник да бъде привлечен и Н. Б.. Ищецът К. не е насочила иска си срещу лицето Б. в нито един етап от развитието на производството по делото. Допълнителен аргумент за правилност на обжалваното определение въззивният съд е приел и неизпълнението на указанията ищецът да представи по делото данъчна оценка на имота. При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В изложението на касационните основания касаторът твърди, че въззивното определение е постановено в противоречие с т.2Б от ТР№4/14.03.2016г. на ОСГТК, според което не е допустимо по реда на изменение на иска /чл. 214, ал. 1 от ГПК/ преминаване от положителен установителен или ревандикационен към отрицателен установителен иск и обратно.Посоченото решение е в случа неотносимо, тъй като по делото не са постъпвали искания от ищцата, с което тя да промени вида на търсената защита. Производството по делото не е било прекратено поради това, че поисканата от ищцата искова защита е била неподходяща с оглед естеството на накърненото право, а поради наличието на противоречия в исковата молба/неотстранени/, които очертават естеството на извънпроцесуалния спор и посочване на лицето, с което той е възникнал, а същевременно се претендира решението да бъде постановено спрямо ответник, който с поведението си не е оспорил правата на ищцата. Въззивният съд е приел, че са налице основания за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото не само поради това, че ищцата не е обосновала правния си интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу Столична община, но и поради това, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени в срок.Цената на иска в конкретния случай е следвало да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, което е налагало ищцата да представи данъчна оценка за процесния имот. Такава оценка по делото не е била представена. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като решаващите му извода са изцяло съобразени с изложената по-горе аргументация. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение