Определение № 122 от 27.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 1035/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от М. Л. П. – М. от[населено място] и А. В. В. – Т. от[населено място], срещу разпореждане от 08.11.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 211/2010 г., с което се връща частната им касационна жалба с вх. № 8 952/11.10.2010 г., подадена против определение № 1 399/21.09.2010 г. на С., поради неизпълнение на дадени от съда указания – непредставяне на платежен документ за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Частните жалбоподатели считат, че обжалваното разпореждане е неправилно. Молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: С разпореждане от 08.11.2010 г. С. е върнал подадената от М. Л. П. – М. и А. В. В. – Т. частна касационна жалба против определение № 1 399/21.09.2010 г. по ч. гр. д. № 1 211/2010 г. по съображения, че жалбоподателите не са изпълнил изцяло дадените им указания. Обжалваното разпореждане е правилно. При проверка редовността на постъпилата частна касационна жалба правилно въззивният съд е съобразил, че същата не отговаря на изискванията на действащата към него момент процесуална уредба. С разпореждане от 13.10.2010 г. С. е указал на жалбоподателите да отстранят констатираните нередовности, като представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и платежен документ за внесена държавна такса. Съобщението е получено на 19.10.2010 г. от адв. Н. Г. М., в качеството му на процесуален представите на жалбоподателите. Срокът за изпълнение на дадените указания е изтекъл на 26.10.2010 г. – присъствен ден – вторник. Подадена е молба с вх. № 9 562/27.10.2010 г. (пощ. клеймо – 25.10.2010 г.), която по своята същност представлява изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Видно от данните по делото, жалбоподателите не са представили платежен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС, в размер на 15 лв. Твърдението, че такава е била внесена не се доказва и с настоящата частна жалба, тъй като няма приложен платежен документ, удостоверяващ внасянето й. Това налага извода, че дадените указания не са изпълнени изцяло, с оглед на което правилно Софийският апелативен съд е приложил разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК и е върнал подадената частна касационна жалба на подателите й. При тези фактически данни, разпореждането от 08.11.2010 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 211/2010 г., с което се връща частната касационна жалба с вх. № 8 952/11.10.2010 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение