Определение № 370 от 27.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5083/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 7238 /14.07.2014 год. на [фирма] С. чрез процесуалните представители адв.М. Р. -САК и гл.юриск.М.С. срещу въззивно Решение No 293 от 19.06.2014 година по гр. възз. д. Nо 359/2014 год. на ОС-Хасково. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.258 сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск на [община] за съдебна делба на ПИ с идентификатор Nо 77195.424.104 по КК на [населено място] с площ от 5010 кв.м., предназначен за ниско строителство и след като е приел, че е налице съсобственост между страните по делото възникнала на основания трансформирано право на държавна собственост съответно в общинска публична собственост за [община] в обем на 3210/5010 идеални части и частна собственост на преобразуваната в търговско дружество държавна фирма, бивша „Г.“, притежавана понастоящем от преобразуваното търговско дружество Т. АД С. в обем на 1800/5010 идеални части. За да отмени решението на първата инстанция и допусне делбата, въззивният съд е приел, че ищцовата страна – [община] е доказала правото си на собственост по силата на закона, а ответникът- макар и на не е установил правоприемството на отразените по констативния нотариален акт 1800/ 5010 идеални части от имота, поради липса на спор досежно същите, е признат за техен титуляр. Прието е, че по отношение на притежаваните от [община] идеални части релевираното възражение за собственост е неоснователно, тъй като ответникът не е могъл да ги придобие по давност. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила ,в нарушение на материалния закон и е необосновано,основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че въпросът би ли могло да съществува парцел в съсобственост идеална част от същия като публична общинска собственост, а другата идеална част от същия парцел като частна собственост, принадлежаща на търговско дружество, след като парцелът по регулационен план е отреден за търговското дружество и няма акт на общинската администрация, с който на имота да е даден статут на публична собственост, налага отговор поради липса на съдебна практика. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа и по въпроса за възможността да се придобие по давност от търговско дружество целия /като квадратура/ съсобствен с общината парцел, отреден по регулационния план за реализирано още към 1988 година мероприятие на държавата- построена газостанция и последващо разширение / 1996 год., ако фактическата власт е осъществена за времето след обособяването му по последния в сила РП и може ли да се приеме, при наличие издадения в рамките на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ констативен нотариален акт, че осъщественото владение е добросъвестно, поради липсата на съдебна практика и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на чл. 69 ЗС в такива хипотези. В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна- [община]. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, обжалва се въззивно решение по гражданско-правен спор за съдебна делба в първата фаза, поради което същата е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи в рамката на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване и като намира, че и по двата поставени правни проблема липсата на съдебна практика обосновава необходимостта от произнасяне на ВКС, счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно правилата на ГПК, при допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане и на пропорционална ДТ, равняваща се по размер на ДТ заплатена при въззивното обжалване.в случая ДТ е в размер на 50 лв. / петдесет лева/, платими по депозитната сметка на ВКС в седмодневен срок от съобщението до страната .При невнасяне в срок на пропорционалната ДТ, касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия