Определение № 529 от 05.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3539/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Л. ,чрез пълномощник адв. К. С. против решение № 3134 от 22.05.2025г, постановено по в.гр. д. № 9069 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 10817 от 06.06.2024г. по гр.д. № 66503 по описа за 2023г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Топлофикация София “ ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за установяване недължимост на вземания за доставена топлинна енергия, лихви и разноски, признати със заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 9643/2010 г. на СРС и изпълнителен лист издаден на 18.10.2020г,за събирането на които е образувано изп.дело 201086304001291 на ЧСИ С. Х., поради погасяването им по давност.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради наличие на всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване в приложено изложение се сочи очевидна неправилност на решението и чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради противоречие с практика на ВКС по следните въпроси:

1. Съставлява ли официален документ, удостоверение на ЧСИ,с който се удостоверяват поискани или извършени действия и способи по принудително изпълнение ?

2. Спира ли се по арг. от чл.115, буква „ж“ от ЗЗД започналата да тече в полза на длъжника давност с предявяването на иск с правно основание чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението

По първия въпрос се сочи противоречие с решение по гр.д №1590/2009г на 4-го г.о и решение по гр.д № 2800/2015г на първо т.о на ВКС поради приетото от въззивния съд ,че издадено от ЧСИ удостоверение е официален свидетелстващ документ с обвързваща доказателствена сила.По втория въпрос се изтъква противоречие с решение на ВКС по гр.д №1762/2011г на Трето г.о ,решение по гр.д №591/2017г и по гр.д № 4991/2017г на Второ г.о,решение по гр.д №681/2012г на първо г.о и др.

В отговор ответникът „Топлофикация София “ ЕАД застъпва становище, че не са налице основания за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт.Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване ,предвид следното:

Подадената на 04.12.2023г. искова молба от В. Г. Л. е основана на твърдение за изтекла петгодишна погасителна давност ,след като ищцата е длъжник, а ответникът е взискател по образуваното през 2010г изпълнително дело 201086304001291 по описа на ЧСИ С. Х. и след като последното изпълнително действие е извършено на 12.12.2017г – наложен запор върху банкова сметка, на 12.12.2019г е настъпила перемпция,т.е съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона .В отговор на исковата молба ответникът се е позовал на многократно прекъсване на давността в изпълнителното производство ,която давност до 26.06.2015г не е текла/ТР№2 от 26.06.2015г по тълк. д.№3/2013г ОСГТК,решение от 29.03.2023 г по тълк.д №3/2020 ОСГТК /,както и на активността си като кредитор, във връзка с което е поискал и съдът го е снабдил със съдебно удостоверение ,за да се снабди с удостоверение от ЧСИ С. Х. за извършените по изпълнителното дело действия,подадените от взискателя и длъжника молби и постъпилите плащания,като е представено и копие от електронния регистър.Представено е уд.изх №21331 от 18.03.2024г на ЧСИ С. Х.,в което е отразена хронологията по дати на извършените спрямо имущество на длъжника действия – наложени запори, последният от които на дата 12.12.2017г. В удостоверението е отразено, че „на дата 28.02.2019г под №14369 по изп. дело е постъпила молба от взискателя „Топлофикация София “ ЕАД за предприемане на действия по принудително изпълнение„. Удостоверени са подробно постъпилите плащания, последното от които на 12.07.2017г.Така издаденото за да послужи пред съда удостоверение е прието като доказателство, заедно с копие от подадена след издаването му молба на взискателя „Топлофикация София “ ЕАД до ЧСИ за проучване имущественото състояние и налагане на запори / възбрани / с дата 01.04.2024г/, като след приемането му отразените в удостоверението факти са приети за изяснени от първостепенния съд, тъй като в проведеното съдебно заседание от 28.05.2024г не е повдиган спор по тях. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като решаващо е приел,че нова петгодишна давност е започнала да тече от прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция, т.е. считано от 12.12.2019г, този срок е петгодишен и нито към завеждане на исковата молба ,нито към датата на устните състезания той е изтекъл. Оплакванията на ищцата като въззивен жалбоподател за неправилни изводи на съда относно датата 12.12.2019г като начало на нов давностен срок, са съсредоточили спора във въззивна инстанция върху обстоятелството доказва ли се по делото прекъсване на давността въз основа на описаната в удостоверението молба с дата 28.02.2019г,отразена от ЧСИ под №14369 по изп. дело като постъпила от взискателя „Топлофикация София “ ЕАД ”за предприемане на действия по принудително изпълнение” Ответникът е представил копие от същата към отговора на въззивната жалба ,но въззивният съд е отказал събиране на нови доказателства за съдържанието на изпълнителното дело, поради настъпилата преклузия.В решението на въззивната инстанция е прието ,че съгласно установената понастоящем тълкувателна практика на ВКС, прекратяването на изп. дело при перемпция не засяга осъществените изпълнителни способи ,не изключва и давността да бъде прекъсната от молба на взискателя,постъпила и по перемирано изпълнително дело, стига молбата да е редовна - с посочен изпълнителен способ. Спорно в случая е дали изпълнително действие е било поискано от взискателя на 28.02.2019г ,като въззивният съд е отговорил положително, със следните мотиви: прието е неоспорено извлечение от електронен регистър ,съгласно което по изп. дело на 28.02.2019г е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника; прието е неоспорено удостоверение, издадено от ЧСИ Х. в което тази молба е квалифицирана „за предприемане на действия по принудително изпълнение”.Касае се за официален удостоверителен документ ,обвързващ съда с материална доказатествена сила,който не е оспорен, освен това събраните доказателства не опровергават доказателствената му сила.Има правна квалификация на поведението на взискателя,дадена от съдебния изпълнител ,което обаче обсъдено съвкупно с приетото по делото неоспорено извлечение от ел. регистър на ЧСИ /л.40 от делото/ води до извод ,че квалификацията е съответна - искането е било за налагане на запор ,което представлява искане на извършване на изпълнително действие и поради това прекъсва давността.

При тези решаващи съображения ,въззивният съд е приел официален удостоверителен характер на издаденото от ЧСИ удостоверение ,като по същество е свел наличието на обвързващото за съда засвидетестване до отразения в удостоверението процесуален факт ,че страната по изп. дело /взискател/,е подател на входирана по същото изп. дело писмена молба с дата 28.02.2019г.Това обстоятелство подлежи на официално удостоверяване от съдебни изпълнител ,за разлика от материализираното съдържание,което е било квалифицирано в издаденото от ЧСИ удостоверение и тази квалификация не обвързва съда с материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ.Поради това, макар да не е прецизирал обсега на официалната удостерителна компетентност на издателя, въззивният съд е приложил правилото,че изводът дали входираната по изп. дело молба е съдържала посочен изпълнителен способ или не, следва да бъде изграден при обсъждане на всички събрани доказателства по делото и при съвкупната им преценка ,което е сторено. Предвид изложеното, поставеният в изложението първи въпрос не е обуславящ за изводите на съд в решаваща за изхода на делото насока.В практиката на ВКС не е имало колебания,че удостоверяване като процесното обхваща актовете по изпълнителното дело,посочени в чл.434 ГПК, затова по отношение на постъпила молба по чл. 426 ГПК, обхваща се и проверката на ЧСИ по чл.426,ал.3 ГПК относно нейната редовност.При процесното удостоверение, въззивният съд по същество с съобразил удостоверителната компетентност на частния съдебен изпълнител,като не е приел за обвързващи правни квалификации,които нямат удостоверителен характер.В случая по делото не се касае за компетентност при извършване на официално удостоверяване за верността на препис от писмен документ /чл.179, ал.2 ГПК,чл.569 ГПК/ и цитираната от защитата съдебна практика е неотносима.

Вторият поставен в изложението въпрос е израз на тезата, че давностният срок е продължил да тече по време на предявения от касаторката отрицателен установителен иск и не е бил спрян на основание чл.115, б. „ж“ от ЗЗД. Доводът е оценен като несъстоятелен съгласно установената практика на ВКС,съдържаща се в решения № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694 по описа за 2019 г. на III ГО и № 50017 от 27.03.2023 г. по гр.д.№ 720 по описа за 2022 г. на IV ГО.Според формираната по въпроса съдебна практика, споделяна и от настоящия състав на ВКС/ определение по гр.д 2144/2023г Трето г.о на ВКС/,предявеният отрицателен установителен иск на длъжника за недължимост на вземането при поддържано от ответника възражение за неизтекъл давностен срок прекъсва погасителната давност,ако искът бъде отхвърлен.В цитираната от защитата съдебна практика са отчитани средства за защита, с които кредиторът не разполага в настоящия случай за да реализира правото си ,поради което не се обосновава соченото основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

От съдържанието на обжалваното определение на Софийския градски съд не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или грубо нарушени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила,видимо от мотивите на съдебното решение не се касае и за явно нарушаване на основните логически,опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

При този изход на спора, въз основа на представеното пълномощно при депозиране отговора на касационната жалба и данните в за представителство от юрисконсулт по трудов договор,касаторът дължи 100 евро юрисконсултско възнаграждение на Топлофикация София ЕАД за касационното производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,