Определение № 1002 от 02.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Ш. и В. С. Ш. срещу решение № 16 от 09.01.2025 г. по в.гр.д.№ 1190 от 2024 г. на Благоевградския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 169 от 04.07.2024 г. по гр.д.№ 989 от 2022 г. на Районен съд- Гоце Делчев за допускане до делба на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-71 от 02.10.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо имота от 25.08.2020 г., с площ от 670 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], между следните лица и при следните квоти: 219,22/670 ид.ч. за Н. П. Т., 72,26/670 ид.ч. за А. В. Т., 152,035/670 ид.ч. за Б. Б. Д., 152,035/670 ид.ч. за Д. Б. Б., 18,61/670 ид.ч. за Д. С. Ш., 17,04/670 ид.ч. за С. С. Ш., 1,574/670 ид.ч. за С. С. Ш. и М. Н. Ш., придобити при условията на съпружеска имуществена общност, 18,61/670 ид.ч. за В. С. Ш. и 18,61/670 ид.ч. за В. С. Ш. и М. К. Ш., придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Евентуално се твърди, че решението е недопустимо- основание по чл.281, т.2 ГПК. Неправилно съдът бил приел, че представената по делото записка за вписване на писмен договор № 37 от 08.07.1945 г. е документ, годен да докаже прехвърляне на посочения в записката недвижим имот, макар в нея да липсвали съществени елементи на договора за продажба /място на сключването, заплащането на продажната цена, кога е предадено владението на имота/. Според касаторите, записката не материализира надлежно прехвърляне на правото на собственост, тъй като чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти /отм./ обективира сложен фактически състав на прехвърлянето в този случай: наличие на частен договор за закупуване или декларация за наличието му, извършено плащане на продадения с частния договор имот, предаване на владението на датата на сключване на договора или декларация на коя дата е започнало владението и вписване на частния договор при условията на чл.25, ал.1 от закона. На следващо място касаторите твърдят, че въззивният съд неправилно е основал решението си относно квотите, при които следва да бъде допусната делбата, на множество решения на Областния управител и Общинския съвет на гр.Гоце Делчев и на съдебни решения, постановени в административни и съдебни производства, в които касаторите и част от другите съделители, съответно и техните праводатели не са участвали като страна.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че приетото в обжалваното решение противоречи на посочена от тях практика на ВКС по следните правни въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд, съобразно разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК да изложи мотиви във въззивното решение, в което да обсъди всички доказателства и да ги подложи на самостоятелна проверка и анализ, както и да обсъди доводите и възраженията на страните, въз основа на които да изведе собствени фактически и правни изводи по спорното материално право ?

2. Доказва ли записка за вписване наличието на материалноправните предпоставки за вписването по чл.25 от Закона против спекулата с недвижими имоти /отм./ ?

В писмен отговор от 08.05.2025 г. адв.И. З. като пълномощник на ответниците по жалбата Н. П. Т., А. В. Т., Б. Б. Д., Д. Б. Б., С. С. Ш., М. Н. Ш. и Д. С. Ш. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано, евентуално- решението да бъде оставено в сила. Претендира и за направените пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /страни по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

Решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК служебно от ВКС, тъй като съществува съмнение относно неговата допустимост: като решение за допускане на делба, постановено без участието на всички съсобственици на имота, които са необходими и задължителни други в това производство. Конкретно такова съмнение съществува относно Общината Гоце Делчев, за която от доказателствата по делото е установено, че е била собственик на 90,013 % от делбения имот; Общинският съвет е взел решение № 432 от 09.08.2007 г. да прекрати съсобствеността на общината върху този имот, като продаде притежаваната от общината част на другите съсобственици на имота /43,50 % от притежаваните от общината 90,013 % да се продадат на наследниците на М. Я. В., а 56,50 % от притежаваните от общината 90,013 % да се продадат на наследниците на К. и Б. Г./; с два договора от 23.10.2007 г. са продадени 43,50 % ид.ч. от притежаваните от общината 90,013 % на наследницата на М. В.- Н. П. Т. и 42,375 % от притежаваните от общината 90,013 % на наследника на К. Г.- Б. Д. М., но по делото не са представени договори за продажба на останалата притежавана от общината част от имота /14,125 % от притежаваните от общината 90,013 %, равняващи се на 12,7143 % от имота, за която е било взето решение от Общинския съвет да бъде продадена на останалите наследници на Б. Г./.

Съществува съмнение и дали в делбата не следва да участват и следните лица:

• К. К. Я., К. П. К., Я. П. А., М. Н. Я., М. Н. Я. и наследниците на М. Р. В., които видно от удостоверение за наследници изх.№ 804 от 10.05.2023 г., решение № 488 от 03.12.1998 г. на Областния управител на Софийска област, решение № 57 от 19.01.1999 г. на Областния управител на Софийска област и удостоверение от Община Гоце Делчев от 10.09.2007 г., са наследници на М. Я. В., получили като обезщетение по реда на ЗОСОИ 4,349 % от процесния имот, но за които няма представени по делото доказателства да са прехвърлили притежаваните от тях идеални части от имота в полза на някои от другите съделители по делото.

• наследниците на А. Н. М., С. А. М. и Х. С. Ш. /ако има такива, различни от другите наследници на общата наследодателка Б. Г./, които видно от удостоверение за наследници № 742 от 16.05.2023 г., решение № 88 от 02.07.1998 г. на Областния управител на Софийска област, решение по гр.д.№ 316 от 2003 г. на Районен съд- гр.Гоце Делчев и удостоверение от Община Гоце Делчев от 10.09.2007 г., са наследници на Б. С. Г., получили като обезщетение по реда на ЗОСОИ заедно с наследниците на К. И. Г. общо 5,638 % от процесния имот, но за които няма представени по делото доказателства да са прехвърлили притежаваните от тях идеални части от имота в полза на някои от другите съделители по делото.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение