Определение № 401 от 09.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 817/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 21242/09.08.2012 год. на О. К., представлявана от К. на О. д-р Е. К. и подадена чрез адв. И. П.-АК-К. срещу въззивно Решение Nо 1252 от 10.07.2012 година по гр.възз.д. Nо 1727/2012 година на ОС- Пловдив по уважения положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124 ал.1 ГПК. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е отменил решението на първата инстанция – решение Nо 141 от 02.04.2012 година по гр.д. Nо 1064 /2011 г. по описа на РС-Карлово по отхвърлен иск срещу [община] и е постановил ново решение, с което заявеният положителен установителен иск за собственост на „прилежащ терен „ от ПИ * с площ от 980 кв.м., УПИ * от кв. 40а по плана на [населено място] от 2005 година. За да уважи иска и признае на ищците Р. В. С. и Р. Д. С., като собственици на ресторант с площ от 298 кв.м., бивша кооперативна собственост ,че са собственици на „прилежащия терен”- ПИ * с площ от 980 кв.м., УПИ * от кв. 40а по плана на [населено място] от 2005 година, въззивният съд се е позовал на чл. 2 ал.3 ЗОС/ отм./ приемайки, че теренът не е общинска собственост, а на кооперацията/ ПК’К.”/ праводател на ищците по НА Nо */2001 год. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила, нарушения на материалния закон относно квалификацията и съдържанието на термина „прилежащ терен” и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за индивидуализацията на имота, предмет на установителния иск за собственост, като произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 157 0т 05.03.2009 година по гр.д. Nо 227/2008 г. на ВКС-I. отд. и Решение Nо 14 от 04.02.2011 година по гр.д. Nо 1286/2009 год. на ВКС-II отд. Допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за съдържанието на понятието „прилежащ терен” по см. на чл. 2 ал.3 ЗОбС и свързаните с това понятие въпроси за площта на този терен, същата нормативно ли е установена или следва да се преценява във всеки случай, предвид на значимостта на същия за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл.287 ГПК е постъпило писмено становище-отговор от ответника по касация- Р. С. и Р. С., с който се оспорва наличието на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.2 ГПК с оглед на данъчната оценка на спорния терен от 170.50 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално недопустима с оглед на данните по делото за цената на произнесения положителен установителен иск за собственост под минимално определения с чл. 280 ал.2 ГПК размер от 5000 лв. За да бъде селектирана касационна жалба на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, съгласно задължителните разяснения на ТР1/2009 година на ОСГТК на ВКС, касационното производство следва да е допустимо- т.е. с обжалваното въззивно решение, съдът да се е произнесъл по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв. Видно от данъчната оценка на л.10 от производството пред районен съд- Удостоверение Nо [ЕГН]/02.06.2011 година данъчната оценка на 298 кв.м. „земя”, възлиза на сумата 170.50 лв., т.е. спорните 980 кв.м. имат данъчна оценка от 560.70 лв. или цената на иска е под минимално определения за допустимост на касационното обжалване праг от 5 000 лв. При констатацията, че не са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване, подадената касационна жалба следва да бъде върната на въззивния съд, при условията на иззета компетентност, на основание чл. 286 ал.1 т.3 ГПК като процесуално недопустима, а образуваното касационно производство-прекратено. По направеното искане на ответниците по касация Р. и Р. С. за присъждане на разноски. Искането е направено своевременно с отговора на касационната жалба, но представения писмен документ, даващ основания да се приеме, че е налице валидно мандатно правоотношение, не съставлява надлежен писмен документ, съгласно Закона за счетоводството за платен адвокатски хонорар /аналогично на типовите Договори за правна защита, въз осно на който се заплащат дължимите данъци, поради което искането за присъждане на сумата от 500 лв., фигурираща в писмения документ, не може да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия