Определение № 38 от 25.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 84/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „и ОН” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 60204 от 19.10.2021 г. по т.д. № 2094/2021 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 262930 от 22.07.2021 г. срещу решение № 260114 от 17.06.2021 г. по в.т.д. № 568/2020 г. на Апелативен съд – Варна и е прекратено касационното производство. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на касационния съдебен състав, че въззивното решение не подлежи на обжалване пред ВКС с оглед на материалния интерес по делото - 12 000 лв. /цената на процесния договор/ и квалификацията на спора като търговски, обуславяща приложимостта на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Твърди се, че предявеният иск от синдика на „Сано и пи си” ЕООД /н/ по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е специален иск за попълване на масата на несъстоятелността, но не е търговски спор и за него е неприложима разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК Евентуално, жалбоподателят счита, че като материален интерес следва да се приеме не посочената в договора цена от 12 000 лв., а приетата от съда действителна стойност на вещта – 28 750 лв., а предвид последната, касационното обжалване е допустимо. В срока по чл.276, ал.1 ГПК по делото не са постъпили становища от ответниците по частната жалба „ Сано и пи си” ЕООД /н/ и В. Л. Банков – синдик на това дружество. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на едноседмичния преклузивен срок, срещу подлежащо на обжалване, преграждащо развитието на делото, определение на съдебен състав на ВКС. За да постанови обжалвания процесуален съдебен акт, предходният съдебен състав на ВКС е съобразил, че предмет на обжалване с подадената от „и ОН” ЕООД касационна жалба е решение на въззивен съд, с което е потвърдено решение на първоинстанционен съд, в частта, с която на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Сано и пи си” ЕООД /н/ договор за покупко-продажба на МПС от 28.04.2016 г., по силата на който „Сано и пи си” ЕООД е продал на „и ОН” ЕООД лек автомобил „Тойота”, модел „Ланд Круизер”, рег. [рег.номер на МПС]. В атакуваното определение съставът на второ търговско отделение е приел, че искът е оценяем, като цената се определя от материалния интерес, в случая – стойността на договора, която е 12 000 лв. Изводът за недопустимост на касационната жалба ВКС е извел от разпоредбите на чл.365, т.4 и минималния праг за допустимост на обжалването на въззивното решение по търговски спор, предвиден в чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Становището на предходния съдебен състав на ВКС е напълно съобразено с понятието търговски спор по чл.365, т.4 ГПК, както и с разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, предл.второ ГПК. Правилна е констатацията, че предмет на образуваното пред Окръжен съд – Варна търговско дело е оценяем иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, като размерът на цената се определя от посочената в договора за покупко-продажба стойност на лекия автомобил. Макар да се касае за специфичен иск за попълване масата на несъстоятелността, процесуалните правила за неговото разглеждане – местна и родова подсъдност, и приложимостта на особеното исково производство по търговски спорове, са изрично регламентирани от законодателя. Определянето на материалноправния спор като търговски, регулиран от правилата на търговското законодателство, обуславя квалификацията на делото като търговско. С оглед на вида на делото и паричната оценка на неговия предмет, следва да се приеме за законосъобразен изводът на предходния състав на ВКС за недопустимост на касационна жалба, въз основа на която е било образувано т.д. № 2094/2021 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, второ отделение. Този извод съответства на дефинираната в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК необжалваемост на решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Касае се за императивна процесуалноправна норма, определяща категориите въззивни решения, по отношение на които е недопустим касационен контрол. Неоснователни са и евентуалните доводи на частния жалбоподател, основани на преценката на въззивния съд за нееквивалентност на престациите по разпоредителната сделка, обявена за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството-продавач на вещта. Тази преценка е обусловена от конкретните факти и доказателства, относими към фактическия състав на отменителния иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Изясняването, в хода на производството по делото, на въпроса за действителната пазарна стойност на непаричната престация към момента на сключване на договора за продажбата, и дължимата от съда съпоставка с уговорената в договора насрещна престация, е релевантно към основателността на предявения конститутивен иск, но не и към размера на цената на този иск. Законосъобразно е изразеното от предходния съдебен състав на ВКС становище за начина, по който се определя цената на иска, в случая – въз основа на стойността на договора, така, както е отразена в него / чл.69, ал.1, т.4 ГПК/. Предвид горното, липсва основание за отмяна на обжалваното определение. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение