Определение № 115 от 29.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 3968/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 4434 от 13.VІ.2013 г. на Д. фонд „З.”-С., подадена против онези три части от въззивното определение № 349/21.V.2013 г. на Врачанския ОС, ГК, постановено по ч. гр. дело № 324/2013 г., с които: 1/ Отменено е било първоинстанционното определение № 754/14.ІІІ.2013 г. на РС-Враца по ч. гр. дело № 2666/2013 г. отхвърлящо първоначалното искане на длъжницата Р. по чл. 420, ал. 2 ГПК; 2/ Спряно е било принудителното изпълнение на издадената по това дело заповед № 1989/12.VІІ.2012 г. за изпълнение на парично задължение /главница в размер на 21 500 лв./ въз основа на документ по чл. 417, т. 2, предл. 1-во ГПК, като е прието че искането на длъжницата Р. за това се подкрепя от „убедителни писмени доказателства”; 3/ ДФ „З.” е бил осъден – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК - да заплати на М. П. Р. разноски в размер на платения от нея адвокатски хонорар от 500 лв. Оплакванията на Ф. частен касатор са за неправилност /необоснованост/ на въззивното определение в атакуваните негови три части, поради което ДФ „З.” претендира касирането му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК държавното учреждение частен касатор обосновава приложно поле на касационния контрол с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с първите две атакувани части от въззивното си определение Врачанският ОС се е произнесъл по имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото процесуалноправен въпрос, по който липсвала съдебна практика, а именно: „Достатъчно ли е длъжникът да внесе съмнение относно дължимостта на претендираното вземане, за да се приеме, че представените писмени доказателства разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание?” По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответницата по касация М. П. Р. от В. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. единствено по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Служебно известно на настоящия състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, е обстоятелство, че на производство пред ОСГКТК е тълкувателно дело № 4/2013 г., по което предстои произнасяне по процесуалноправния въпрос, предмет на неговата т. 8, а именно: „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?” Следователно налице е основанието по чл. 229, ал. 1,т. 4 ГПК за спиране на настоящето частно касационно пр-во, образувано по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като разрешаването на посочения правен въпрос ще има значение за правилното решаване и на настоящето дело. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение