Определение № 1414 от 24.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4457/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 7686/07.08.2024г., подадена от М. И. С., чрез процесуалния представител адвокат Т. К. от АК-Х., срещу решение № 291 от 08.07.2024г. по в. гр. д. № 430/2024г. на Хасковския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение № 17 от 06.02.2024г. по гр. д. № 615/2023г. на Свиленградския районен съд и е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявените от касатора срещу М. Т. М. и Д. И. Б. положителни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата М. И. С., е собственик на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], п.к. 6500, обл. Х., [улица], с площ: 515 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: УПИ [№], в квартал [№], при съседи: [№], [№], [№], [№] и 65677.701.969, ведно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 50 кв.м. и сграда-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 14 кв.м. и предявените отрицателни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на описаните недвижими имоти, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р., вписан в Служба по вписванията - [населено място] с вх. рег. № 108, дв.вх.рег. № 107 от 20.01.2023г., Акт № 61, том 1, дело № 52/2023г., поради липса на правен интерес от търсената защита като са присъдени разноски по делото. Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищцата Б. В. Х.. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което установителните искове за собственост бъдат уважени, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, по въпросите: 1.Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск от съсобственик срещу трето лице и неговия праводател - бивш съсобственик на ищеца, притежаващ 3/4 ид.части от имота, който съсобственик, преди завеждане на ПУИ се е снабдил с констативен нот.акт, с който е признат за собственик на целия имот, след което е прехвърлил 3/4 ид.части от този имот в полза на друг съсобственик и след тази сделка реализира нова сделка, с която прехвърля 3/4 ид.части от същия имот в полза на трето лице - ответник по ПУИ и по време на процеса ответниците заявяват, че не оспорват правата на ищеца; 2.Налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск от съсобственик срещу трето лице и неговия праводател - бивш съсобственик, притежаващ 3/4 ид.части от сграда, който след като е реализирал сделка, с която е прехвърлил в полза на друг съсобственик собствените си 3/4 ид.части от сградата се снабдява с констативен нот.акт, с който е признат за собственик на 3/4 ид.части от същата сграда, след което реализира нова сделка, с която прехвърля 3/4 ид.части от същата сграда в полза на трето лице-ответник по ПУИ и по време на процеса ответниците заявяват, че не оспорват правата на ищеца; 3.Налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот, за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска. По тези въпроси, касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 205/11.07.2011г. по гр.д. № 149/2011г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 135/10.07.2013г. по гр.д. № 61/2013г. на ВКС, ІІ г.о. В изложението се поддържа, че въззивното решение, в частта, с която предявените отрицателни установителни искове са приети за недопустими и е прекратено производството по тях, е постановено в противоречие с ТР № 8/2012г. на ОСГК на ВКС по „въпросите на отрицателния установителен иск“, както и в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение № 130/2020г. по гр.д. № 746/2020г., І г.о., решение № 213 от 03.10.2014г. по гр. д. № 2881/2014г., І г.о., решение № 162 от 09.07.2012г. по гр. д. № 1260/2011г., ІІ г.о., решение № 59 от 17.07. 2019г. по гр. д. № 2214/2018г., І г.о. и решение № 68 от 24.07.2018г. по гр. д. № 2767/2017г. на ВКС, ІІ г.о. Формулира се въпросът: 4.Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота, но за които ид.части различни лица притежават документ-нотариален акт, легитимиращ ги едновременно за собственици на същите ид.части и в процеса ответниците продължават да претендират отричаното от ищеца право на съсобственост, като в процеса е привлечено, като трето лице помагач на ищеца другото лице притежаващо титул за собственост на същите ид.части. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба М. Т. М. и Д. И. Б., чрез процесуалния си представител адвокат Г. Г. от АК-Х., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: Производството по делото е образувано по предявени от М. И. С. срещу М. Т. М. и Д. И. Б. положителни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта на [населено място], ведно с построените в имота жилищна сграда-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 50 кв.м. и сграда-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор [№], със застроена площ: 14 кв.м. и предявени отрицателни установителни искове за собственост, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на описаните недвижими имоти, както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р., вписан в Служба по вписванията - [населено място] с вх. рег. № 108, дв.вх.рег. № 107 от 20.01.2023г., Акт № 61, том 1, дело № 52/2023г. В исковата молба се поддържа, че ищцата е дъщеря и наследник по закон на И. К. Б., починал на 21.02.2022г., като другият наследник по закон е преживялата съпруга на наследодателя Д. И. Б., ответник по делото. Твърди се, че с нотариално завещание от 11.03.2022г. наследодателят е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на Б. В. Х., като с влязло в сила решение по гр.д.№427/2022г. на РС-Свиленград запазената част на ищцата от наследството в размер на 1/3, съответстваща на 1/12 идеална част от процесния имот, е възстановена. Посочва се, че наследодателят към момента на смъртта си е притежавал ј ид.част от ПИ с идентификатор [№], придобита от него по наследство от неговия баща К. И. М. (починал на 16.09.2017г.) по време на брака му с М. Т. М., и като лична собственост еднофамилна жилищна сграда с идентификатор [№]. Предвид възстановяването на запазената й част от наследството на И. К. Б. ищцата поддържа, че притежава 1/3 идеална част от еднофамилната жилищна сграда с идентификатор [№] и 1/12 идеална част от ПИ с идентификатор [№], ведно с 1/12 идеална част от построената в този имот еднофамилна жилищна сграда с идентификатор [№] и селскостопанска сграда с идентификатор [№], които нейни права са констатирани с н.а.95, том ІV, дело 461 на СП-С., като по силата на завещанието Б. В. Х. притежава 2/3 идеални части от наследството на И. К. Б., т.е. 2/12 ид.части от ПИ с идентификатор [№] и построените в него сгради с идентификатори [№] и [№], както и 2/3 ид.части от сграда с идентификатор [№]. Посочва, че на 10.08.2022г. (н.а.№75, том ІІІ, дело №390/2022г.) ответницата М. Т. М., майка на починалия И. К. Б., дарила на Б. В. Х. собствените си ѕ идеални части от ПИ с идентификатор [№] и от жилищната сграда с идентификатор [№], като с решение №166/13.10.2022г. по гр.д.№543/2022г. на РС-Свиленград е прогласена нищожността на договора за дарение като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, с оглед на което ищцата счита, че е съсобственик с Б. В. Х. на процесните имоти, но започвайки подготовка за дело за делба установила, че ответницата М. Т. М. на 10.08.2022г. се снабдила с н.а.№74, том ІІІ, рег.№4910, дело №389/2022г., с който била призната за едноличен собственик по давност и наследство на ПИ с идентификатор 65677.701.964, отричайки по този начин правата на наследодателя на ищцата, след което, въпреки извършеното на същата дата разпореждане в полза на Б. В. Х., на 21.11.2022г. продала същия имот на ответницата Д. И. Б., а освен това на 20.01.2023г. се снабдила с констативен нотариален акт за собственост на сграда с идентификатор [№], представляваща пристройка към старата сграда и неотговаряща на изискванията за самостоятелен обект, след което на същата дата продала на Д. И. Б. ѕ идеални части от тази сграда. Поддържа, че с тези действия ответниците създават неяснота по отношение на лицата, които притежават права върху имота, което счита, че обосновава правния й интерес от предявяването на исковете. С писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. И. Б. изразява становище, че предявените искове са недопустими с твърдението, че М. Т. М. е собственик на ѕ идеални части от имотите и никога не е афиширала да е собственик на целия имот, като в н.а.№74, том ІІІ, рег.№4901, дело №389/2022г. нотариусът е допуснал печатна грешка, като пропуснал пред описанието на имота да добави „3/4 идеални части“ и впоследствие е прехвърлила именно притежаваните от нея идеални части, т.е. никога не е оспорвала правата на ищцата. Наред с това посочва, че титулът за собственост на ищцата е от 2023г., т.е. е с по-късна дата от този на М. М. и за нея не е налице правен интерес от предявяването на положителния установителен иск. Доколкото е придобила по договора с М. М. само ѕ идеални части от имотите, заявява, че няма никакви претенции за собственост към ищцата. Поддържа, че за ищцата е ирелевантно кой е собственик на останалите 11/12 идеални части от имотите, с оглед на което липсва правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Прави изрично изявление за признаване на положителния установителен иск. Отрицателния установителен иск оспорва като неоснователен, тъй като договорът, сключен между М. М. и Б. Х. е прогласен за нищожен. Оспорва и твърдението, че сграда с идентификатор [№] не представлява самостоятелен обект на право на собственост. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Т. М. оспорва исковете като недопустими поради липса на правен интерес. Твърди, че при изготвянето на н.а. 74, том ІІІ, рег.№4901, дело №389/2022г. нотариусът е допуснал печатна грешка, като пропуснал пред описанието на имота да добави „3/4 идеални части“ и че никога не е твърдяла да е собственик на целия ПИ с идентификатор [№]. Излага идентични доводи със съдържащите се в отговора на Д. Б., наред с което поддържа, че не е налице конкуренция на права между ищцата и Д. Б.. Поддържа също така, че за 1/12 идеална част от ПИ с идентификатор [№] положителният установителен иск би следвало да бъде заведен само срещу нея, но не и срещу Д. Б.. По отношение на отрицателния установителен иск поддържа, че не е налице правен интерес за ищцата да оспорва правата на ответниците, които не накърняват нейните права. Признава правата на ищцата върху 1/12 идеална част от поземления имот и двете находящи се в него жилищни сгради с идентификатори [№] и [№] като оспорва твърдението, че сграда с идентификатор [№] не представлява самостоятелен обект на право на собственост. Въззивният съд е установил от фактическа страна, че ищцата М. И. С. е наследник по закон на И. К. Б., починал на 21.03.2022г., заедно с преживялата го съпруга - ответницата Д. И. Б.. Констатирано е, че гражданският брак между И. и Д. Б. е сключен на 08.03.2010г. Посочено е, че наследодателят И. Б. е притежавал 1/4 ид. част от процесните имоти, придобити по наследство от баща му К. И. М., починал на 16.09.2017г., който е оставил законни наследници - сина си И. К. Б., наследодател на ищцата и преживялата го съпруга - ответницата М. Т. М.. Посочено е, че са придобили съответно 1/4 ид.част и 3/4 ид. части от процесните имоти. Констатирано е, че в процесния поземлен имот с идентификатор [№] са построени жилищна сграда с идентификатор [№], жилищна сграда с идентификатор [№] и селскостопанска сграда с идентификатор [№]. Посочено е, че жилищната сграда с идентификатор [№] е изключителна собственост на наследодателя на ищцата И. К. Б., а от поземления имот и останалите сгради той е притежава по 1/4 ид. част на основание наследствено правоприемство от баща си К. И. М.. Останалите 3/4 ид. части от поземления имот и процесните сгради е притежавала ответницата М. М., съответно майка на И. К. Б. и преживяла съпруга на К. И. М.. Констатирано е, че на 11.03.2022г. И. К. Б. е завещал цялото си имущество на Б. В. Х. с нотариално завещание. С влязло в сила на 29.11.2022г. решение № 186/09.11.2022г. по гр.д. № 427/2022г. на Свиленградския районен съд е възстановена запазената част на М. И. С. в размер на 1/3 идеална част от цялото имущество на И. К. Б., като е намалено с 1/3 идеална част завещателното разпореждане, извършено от наследодателя в полза на Б. В. Х., с оглед на което ищцата М. И. С., е придобила по наследство 1/3, а Б. В. Х. е придобил по завещание 2/3 от цялото имущество на И. К. Б.. Констатирано е, че на 27.03.2023г. ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 124, том I, рег. № 1278, дело № 107/2023г. по описа на нотариус с рег. № 354 по Р., с който е призната за собственик на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор 65677.701.964, 1/3 ид. част от жилищна сграда с идентификатор [№], 1/12 ид. части от жилищна сграда с идентификатор [№] и 1/12 ид. части от сграда с идентификатор [№], построени в имота, които изцяло обхващат наследеното от нея имуществото на И. К. Б.. Посочено е, че на 10.08.2022г. ответницата М. Т. М. се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 74, том III, рег. № 4901, дело № 389/2022г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р., с който е призната за собственик на целия поземлен имот с идентификатор 65677.701.964. Прието е, че към датата на съставяне на констативния нотариален акт ответницата М. Т. М. не е била собственик на целия поземлен имот, а само на 3/4 ид. части от него, тъй като на 1/4 ид. част от имота собственик е бил синът й И. К. Б. (поч. на 21.03.2022г.), бащата на ищцата. Установено е, че на същата дата - 10.08.2022г. ответницата М. Т. М. е дарила на Б. В. Х. 3/4 ид.части от поземления имот с идентификатор 65677.701.964 и 3/4 ид.части от построената в имота жилищна сграда с идентификатор [№] ( нотариален акт за дарение № 75, том III, рег. № 4902, дело № 390/2022г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р.). В нотариалния акт не е вписана стопанската сграда с идентификатор [№] като е прието, че по силата на приращението по чл. 92 ЗС новият собственик на земята става собственик и на построеното върху нея, в случая - приобретателят по сделката става собственик и на 3/4 ид. части от стопанската сграда с идентификатор [№]. С решение № 166/13.10.2022г. по гр.д. № 543/2022г. на Свиленградския районен съд, влязло в законна сила на 01.11.2022г., договорът за дарение, обективиран в нотариален акт № 75, том III, рег. № 4902, дело № 390/2022г., е прогласен за нищожен, като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба. Прието е, че въз основа на действителната покупко-продажба от 10.08.2022г., Б. В. Х. е придобил 3/4 ид.части от поземления имот с идентификатор [№] и 3/4 ид.части от построените в имота жилищна сграда с идентификатор [№] и от селскостопанската сграда с идентификатор [№] Посочено е, че на 21.11.2022г. ответницата М. Т. М. е продала на ответницата Д. И. Б., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том IV, рег. № 7454, дело № 606/2022г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р., 3/4 ид.части от поземления имот с идентификатор [№] и 3/4 ид.части от построената в имота жилищна сграда с идентификатор [№], като в нотариалния акт не е вписана стопанската сграда с идентификатор [№] 3, както и не е вписано, че тя е извън предмета на сделката. По отношение на селскостопанската сграда, на 20.01.2023г. ответницата М. Т. М. се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 17, том I, рег. № 299, дело № 14/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р., с който била призната за собственик на 3/4 ид.ч. от сградата с идентификатор [№] като на същата дата е продала тази селскостопанска сграда на ответницата Д. И. Б. - с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том I, рег. № 300, дело № 15/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р.. Съдът е приел, че договорите за покупко-продажба от 21.11.2022г. и от 20.01.2023г., сключени между ответниците М. Т. М. като продавач и Д. И. Б. като купувач, нямат вещно- прехвърлително действие, доколкото продавачът не е могла да прехвърли на купувача собственически права, каквито не притежава, тъй като вече се е разпоредила с тях, в полза на Б. В. Х.. Констатирано е, че в хода на процеса пред първата инстанция е съставен на 14.11.2023г. нотариален акт за поправка на нотариален акт № 137, том IV, рег. № 6900, дело № 636/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р., с който е поправен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 74, том III, рег. № 4901, дело № 389/2022г. по описа на нотариус с рег. № 652 по Р., така че преди Поземлен имот с идентификатор [№] е вписано „3/4 (три четвърти) идеални части“. Въззивният съд е приел, че при така установените обстоятелства, не е налице засягане или оспорване на твърдените права от ищцата от страна на ответниците по предявените искове върху 1/12 ид. част от ПИ с идентификатор [№] ,1/3 ид. част от жилищна сграда с идентификатор [№], 1/12 ид. части от жилищна сграда с идентификатор [№] и 1/12 ид. части от сграда с идентификатор [№], построени в имота, за които се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 124, том I, рег. № 1278, дело № 107/2023г. по описа на нотариус с рег. № 354 по Р.. Изложени са съображения, че всички твърдени от ищцата и установени действия на ответниците касаят отношенията само помежду им, респ. с привлеченото трето лице, без да е налице каквото и да е оспорване, правно или фактическо, на собствеността й върху процесните имоти. Ответниците по делото са изразили становище, че не оспорват заявените от С. вещни права. Изложени са мотиви, че заявените за защита права от страна на С. и по нейни твърдения, и с оглед установеното по делото, не са накърнени от ответниците, за да има същата правен интерес да предяви установителната претенция. Прието е, че предявената отрицателна установителна претенция, за установяване, че ответниците не са собственици на процесните имоти, също е недопустима. Изложени са мотиви, че ищцата няма правен интерес от подобно установяване на липса на права, тъй като въз основа на същото тя не може да изведе или да защити свое субективно право. Дали същите са собственици или не на тези имоти по никакъв начин не променя наличните й права на собственост върху тях. Изложени са съпътстващи съображения, че защитим интерес за ищцата е да се установи кой е носителя на правата върху другите идеални части с оглед соченото намерение за извършване на делба, което може и следва да се реализира директно в делбеното производство по реда на чл. 34 ЗС. Формиран е решаващ правен извод, че производството по предявените искове е недопустимо, поради липса на правен интерес от търсената защита и същото е прекратено. При така изложените от въззивния съд съображения и при отчитане на съдържащите се в исковата молба и отговорите фактически твърдения, както и на данните по делото, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса (относим към извода на въззивния съд за недопустимост на предявения положителен установителен иск и уточнен от настоящия състав) налице ли е правен интерес от предявяване на положителен установителен иск в хипотеза като настоящата, при която ответниците не оспорват по време на процеса правата на ищеца и признават иска, но преди предявяването на иска единият от тях се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е признат за собственик на целия имот, след което е прехвърлил на друго лице идеални части от имота, а впоследствие е прехвърлил на другия ответник същите идеални части. Касационното обжалване следва да бъде допуснато с цел извършването на преценка дали изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения положителен установителен иск съответства на трайно установената практика на ВКС, както и с цел извършването на преценка за значението на обстоятелството, че в хода на производството е представен нотариален акт за поправка на констативния нотариален акт, с който първият ответник е бил признат за собственик по давност и наследство на целия имот. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпроса (относим към извода на въззивния съд за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск и уточнен от настоящия състав) налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части, за установяването на които е предявен положителен установителен иск, в хипотеза като настоящата, при която различни лица притежават документ за собственост (нотариален акт), легитимиращ ги за собственици на същите идеални части, като ответникът, който е придобил права от другия ответник, в отговора на исковата молба изразява становище, че притежава тези идеални части, а в процеса като трето лице-помагач е привлечено и другото лице, което притежава тутул за собственост за същите идеални части. Касационното обжалване следва да бъде допуснато с цел извършване на преценка дали изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск съответства на трайно установената практика на ВКС. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение