Определение № 486 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 494/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 86 от 21.04.2011 г. по т. д. № 342/2011 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение от 13.12.2010 г. по гр. д. № 4893/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „А” състав. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на касационната жалба, като счита за неправилно направеното от същия тълкуване на разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./. Ответникът по частната жалба – Национална агенция „Пътна инфраструктура”, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение от 13.12.2010 г. по гр. д. № 4893/2010 г. на Софийски градски съд, ІV „А” състав, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от двата предявени обективно съединени иска е в размер под 10 000 лв., т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на тази норма към датата на подаване на касационната жалба /31.01.2011 г./. Неоснователно в тази връзка е позоваването от страна на частния жалбоподател на разпоредбата на § 25 от ПЗР от ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./., предвиждаща, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Под „висящо производство” следва да се разбира производството по делото пред съответната инстанция, а не производството по делото въобще. Този извод следва категорично от логическото тълкуване на преходните и заключителни разпоредби, приети с ГПК и с всички останали закони за изменението и допълнението му. Следователно, настоящата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК, допускаща касационен контрол върху въззивните решения по търговски дела само за искове с цена над 10 000 лв., е приложима за всички касационни производства, които са образувани след влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/2010 г./, т. е. от датата на обнародването му – 21.12.2010 г., както правилно е прието и в атакуваното определение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК