Определение № 1398 от 19.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4411/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. С. Н., чрез адвокат М. Н., срещу въззивно решение № 405 от 24.07.2025 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по въззивно гр.д. № 471/2025 г. в частта на определения преходен период на контакти между бащата Н. С. и детето, както и относно предписаното време на контакти след изтичане на преходния период. Касационната жалба поставя във висящност и решенето в частта за разноските. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна В. В. П., чрез адвокат В. У., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: В. П. е предявила иск против Н. С. Н. за изменение на съдебно утвърденото между тях споразумение по гр.д. № 611/2021 г. на РС – Силистра в частта относно утвърдения режим на лични отношения между малолетното дете В. и бащата, поради промяна в обстоятелствата, като предлага той да бъде различен за времето след навършване на 3 г. и след навършване на 7 г. от детето, като и в двата случая, значително по-малко като време от утвърдения със споразумението. Въззивният съд, за да се произнесе, установил, че В. П. и Н. Н. са родители на малолетното дете В. Н., родено на 07.03.2021 г. Родителите са разделени, като с влязло в сила определение № 351 от 21.07.2021 г. по гр.д. № 611/2021 г. на РС – Силистра съдът е одобрил постигната между тях спогодба, по силата на която родителските права са предоставени на майката и при нея е определено местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения, както следва: до навършване на 1 година на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 13:00 ч. до 15:00 ч., в присъствието на майката, като бащата определя пребиваването на детето в този период от време; от 1до 3-годишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. до 13:00 ч., един ден от Коледните и Великденските празници, на рождения ден на детето в неучебен ден от 09:00 ч. до 12:00 ч., а в учебен - по споразумение между страните; след навършване на 3-годишна възраст на детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не ползва своя платен годишен отпуск, по един ден от Коледните и Великденските празници, за рождения ден на детето в неучебен ден от 09:00 ч. до 12:00 ч., а в учебен ден - по споразумение между страните. Съдът намерил, че между родителите няма рационален и спокоен диалог, свързан с нуждите на детето им; те са в лоши отношения, режимът на лични контакти често не се спазва. Бащата пътува от [населено място] (общ. С.) до Бл. за осъществяване контакт с детето, но са налице множество прояви на майката, осуетяващи и възпрепятстващи изпълнението на определения режим. Бащата е подал множество съгнали към ДСП за възпрепятстване на упражняването на режима на лични отношения, сигнали на тел. 112, както и в Прокуратурата на РБ. От друга страна, майката също е подала сигнали срещу бащата за домашно насилие. Детето е травмирано от незрелите отношения между родителите му. Съдът посочил, че поведението на майката е свързано с тревожността на всяка майка за здравето и близостта на детето ѝ, но тази тревожност тя генерализира и проектира върху В., искайки да упражнява контрол при срещите и контактите на детето с бащата, съответен на страховете ѝ. Съдът намерил, че възпрепятстващото поведението на майката не се отразява благоприятно на функционирането и развитието на детето в дългосрочен аспект. Въпреки така сложилото се поведение на възрастните, детето има добро отношение към баща си, но е налице значителна липса на изградени емоционални поведенчески стереотипи за образа на бащата, която би могла да се преодолее. Симбиотичната връзка, която майката В. е създала и това, че В. остава непрекъснато обвързан с нея, е довело и до изоставане в развитието на автономност и речеви умения у детето, съответни на календарната му възраст. Съдът отново е отбелязал, че е налице изключително задълбочаване на влошаването на отношенията между двамата родители, а ситуацията изисква наблюдение и помощ от специалист, навременно реагиране с оглед състоянието на детето и развитието на отношенията му с бащата, като тези функции следва да се обезпечат от Дирекция “Социално подпомагане“. Съдът намерил, че е нужно изграждане на нормална връзка на детето с бащата, като се запази емоционалната близост между тях и се стимулира задълбочаване на отношенията баща-син. Поради това служебно е определил по-разширен и детайлно разписан от досегашния режим на лични отношения на детето с бащата. Също така, счел, че следва да се предвиди преходен период за подпомагане на детето, а и родителите, вкл. чрез съдействие на ДСП. Указано е на майката за необходимостта да постави интересите на детето над своите лични чувства и, че то има нужда от насърчаване, за да запази отношенията си с родителя, при когото не живее постоянно, което е в интерес на самото дете. Майката, като му въздейства по начин, който разрушава съществуващата емоционална близост с бащата, уврежда собственото си дете, демонстрира дефицит на родителски капацитет и носи лична и морална отговорност за сегашните и евентуално бъдещи психоемоционални страдания и негативни последствия в развитието и растежа на детето. Същевременно съдът е указал и на двамата родители за необходимостта да положат усилия относно режима на лични отношения: майката – като не го възпрепятства, а бащата – като първо търси диалог и доброволен подход, а не във всеки случай да търси принуда за осъществяване на режима чрез държавни органи – полиция, съдебни изпълнители и т.н. Посочил, че нуждата от диалог между двамата родители е изключително належаща, като никой друг акт с принуда не може да я замести, а те са отговорни за добруването и интересите на детето си. Въззивният съд отменил частично решението на първата инстанция, като постановил следния преходен период на лични отношения между бащата и детето: през първите три месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, бащата Н. С. Н., да има право да осъществява контакт с детето В. Н. Н. всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 ч. до 17:00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП - Бл., както и в присъствието на майката, която следва да присъства на срещите: за 3 часа през първия месец, след което срещата да продължи без участието на майката - за 2 часа през втория месец, след което срещата да продължи без участието на майката, и за 1 час през третия месец, след което срещата да продължи без участието на майката, на място, определено от ДСП - Бл., като детето бъде доведено и взето от майката или лице, определено от нея. Съдът е допуснал определените от него дни и часови интервали да могат да бъдат променени, при взаимно съгласие на майката, бащата и ДСП; задължил родителите да изпълняват указанията на ДСП и да не създават пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата. След изтичане на тримесечния период, за период от 3 месеца, срещите на бащата и детето е определено да се осъществяват всяка първа и трета седмица от месеца от 09:00ч. до 18.00ч., в съботния ден, и от 09.00ч. до 18:00 ч. в неделния ден, без преспиване и без присъствието на трето лице, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката. След изтичане на шестмесечния преходен режим, часовият интервал на контактите с бащата и детето са определени, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09:00 ч. в съботния ден до 18:00 ч. в неделния ден, с преспиване при бащата; 20 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като последната се задължава до 30 май на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва отпуск, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 15.06 на съответната година. Въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, с което е постановено бащата да взема детето през четните години по време на следните празници: Трети март, Деня на труда, Деня на просветата, Деня на Съединението, като взема детето от дома на майката в 10.00 ч. и го връща до 18.00 ч. в съответния ден; за Коледните празници 24-26 декември, като го взема в 10.00 ч. на 24.12. и го връща на 26.12. През нечетните години е постановил бащата да взема детето от дома, в който живее с майката по време на следните празници: Великденски – от Велики Петък до Велики Понеделник, за Гергьовден, Деня на независимостта и през Новогодишните празници – от 10.00 ч. на 31.12. до 18.00 ч. на 01.01. На рождения ден на детето, когато съвпада с почивните дни от седмицата, бащата да взема детето от дома на майката в 10.00 ч. и да го връща до 14.00 ч., а през останалите дни от седмицата – по споразумение. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпрос, имащ отношение само до част от обжалваното от него въззивно решение – постановения преходен период на контакт между бащата и детето, преди осъществяване на променените мерки на лични отношения. Въпросът е: при настъпило родителско отчуждение спрямо бащата, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът да определи мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел – твърди се противоречие на въззивното решение с т. II от ППВС №1 от 12.11.1974 г., решение № 142 от 06.10.2020 г. по гр.д. №193/2020 г. на ВКС, III г.о., решение № 60169 от 17.06.2021 г. по гр.д. № 3484/2020 г. на ВКС, III г.о., решение № 22 от 06.07.2022 г. по гр.д. № 1241/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 29 от 04.04.2019 г. по гр.д. № 3138/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 102 от 27.07.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 60287 от 09.12.2021 г. по гр.д. № 85/2021 г. на ВКС, IV г.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че въпросът е неотносим към постановеното от съда, който не е установил родителско отчуждаване на детето от бащата. Наред с това, съдът Е определил мерки по чл. 59, ал 8, т.1 СК (редакцията преди изм. ДВ бр. 115 от 30.12.2025 г.), защото е намерил това за необходимо с оглед най-добрия интерес на детето, стабилизиране на връзката с бащата и ограничаване на негативното въздействие на майката, както и поради неумението на двамата да водят диалог и вземат съвместни решения за детето. Касаторът, от друга страна, сам не счита, че са нужни други мерки, нито сам предлага такива. Съставът на Върховния касационен съд, който следи служебно изцяло за интереса на детето, вкл. за правилност на въззивното решение, също не намира основание служебно да измени постановените от въззивния съд защитни мерки. Намира за необходимо да повтори указанието на въззивния съд, че преди всичко родителите, чрез разбиране и взаимни отстъпки, са отговорни за добруването на детето си. Родителите следва да съдействат на органите по закрила на детето, като съдът намира за нужно да посочи, че те трябва да потърсят и професионална помощ, с оглед нормализиране на отношенията между тях и подкрепа на детето. По същество касаторът не е съгласен с възможността ДСП да определя мястото, на което да се осъществяват контактите на бащата с детето по време на преходния период, а също и да изменя определените от съда дни и часови интервали на контакти през преходния период, както и с възможността подобни изменения да се правят от родителите по взаимно съгласие, защото последните не могат да постигнат такова. Подобно оплакване е неконструктивно – съдът не е допуснал ДСП еднолично да променя постановеното от съда, а само по взаимно съгласие, заедно с двамата родители – т.е., гарантира се преценката на независим, компетентен орган за интереса на детето, дори, ако родителите успеят да постигнат съгласие по между си. Невъзможността пък за постигане на съгласие, има за последица стриктно спазване на мерките така, както са определени от съда. Точно това неумение на родителите да комуникират и да постигат съгласие относно детето, налага участието на ДСП, така и възлагане на държавния орган да избере място, в което да се осъществяват контактите по време на преходния период. Правни въпроси, имащи отношение към определеното от съда време на контакт между бащата и детето, след изтичане на преходния период, няма поставени, въпреки, че въззивното решение е обжалвано и в тази част. Конкретни касационни доводи по см. чл. 281 ГПК също не са изложени. В заключени, не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съдът служебно също не намира основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във всичките му обжалвани части. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 664,68 евро заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът