Определение № 669 от 07.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3666/2022 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н. И., подадена чрез адв. П. Д. от САК, срещу решение № 207/06.06.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 111/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 260114/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1586/2020 г. на Районен съд- Ботевград, и е прогласена нищожността на договор за продажба от 31.07.2019 г. сключен между Д. П. С. и М. П. П. от една страна и Б. Н. И. от друга, по предявен от Д. П. С. и М. П. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 111, ал.8 ЗГ. Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. Какво е значението на мотивите на съдебното решение, при които е постановен диспозитивът?; 2. За задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото?; 3. Разпоредбата на чл.111, ал.8 от Закона за горите, освен за съсобственост между физически лица и юридически лица относима ли е за съсобственост и само между физически лица и респективно само между юридически лица?; 4 Относно значението на съюза „и“ в чл.111, ал.8 от Закона за горите и нищожен ли е договор за продажба на дървесина, ако собственици на горите, от които ще се ползва дървесината са само физически лица и са го сключили с писмено нотариално заверено съгласие на по-малко от половината съсобственици на имота?. По отношение на първите три въпроса, се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че по първия въпрос въззивното решение е постановено в противоречие практиката на ВКС: Постановление №1/1985 г. на Пленум на ВС; т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тьлк. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС; Решение №340/11.10.2011 г. по гр.д. №870/210 г. на ВКС, IV г.о. По втория въпрос решението било в противоречие с: TP №1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; TP № 1 от 04.01.2001 г. по тьлк. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС; Решение №581/30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 222/27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 51/01.07.2021 г. по гр. д. № 1854/ 2020 г. на ВКС, I г.о. и др. По третия въпрос се сочи противоречие с ТР № 2 от 23.03.2011 г. по тълк. д. № 2/2010 г., ОСГК на ВКС. По отношение на последния въпрос се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и се навеждат доводи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответниците по жалбата Д. П. С. и М. П. П. са депозирали отговор, в който изразяват становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото е сключен договор от 31.07.2019 г. за продажба на дървесина и странични ползвания от имоти с №№ 026009, 030024, 030025, 086003 и 106002 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ. П., Софийска област. Върху описаните имоти било възстановено правото на собственост на наследниците на Б. и П. Б. с решение от 2001 г., издадено от ОСЗ- П.. С договора Д. П. С. и М. П. П., като продавачи прехвърлили на касатора, в качеството му на купувач право на собственост върху дървесина и странични ползвания независимо от техния размер, които ще се добият в срок от пет години в посочените имоти, срещу цена от 11000 лв. Посочено е, че ищците – продавачи по договора са наследници на Б. Б.. След като всеки от двамата наследодатели Б. и П. Б. притежавал по 1/2 идеална част от посочените по имоти, то след смърт на Б. Б. неговата 1/2 идеална част е разделена по колена между наследниците му: Вата Й. / майка на ищците/ и нейните три сестри и един брат. Направен е извод, че ищците не представляват поне половината от съсобствениците в процесните имоти. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 111, ал. 8 ЗГ, ползването на дървесина в горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота. Приел е, че при тълкуването на посочената правна норма, следва извод, че волята на законодателя, е че тя може да се прилага и при наличие на съсобственост само между физически лица, тъй като целта на разпоредбата е да регламентира обществените отношение свързани с правото на собственост и неговото упражняване в имоти, квалифицирани като гори, чрез възможността за извършването им на действия на разпореждане с даден съсобствен имот, по начин който да осигури необходимата сигурност у другите съсобственици и гражданите, както и да улесни дейността на държавните органи, в правомощията на които е да осигурят контрол и надзор в съответната дейност. Посочено е, че доколкото по делото не е установено да е налице писмено нотариално заверено съгласие от поне половината съсобственици в имотите, то следва да се приеме, че сключения договор за продажба на дървесина и ползване от 31.07.2019 г., противоречи на разпоредба на чл.111, ал.8 ЗГ, което обуславя неговата нищожност в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД След преценка, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, по въпроса: за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за противоречие с цитираната в изложението практика на състави на ВКС. Първия въпрос не удовлетворява изискванията, на които следва да отговаря правният въпрос като общо основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По начина, по който е формулиран, въпроса е общ и теоретичен, и съставлява хипотетично питане към касационната инстанция и може да бъде отнесени към всяко исково производство. По въпроси трети и четвърти в изложението, касационно обжалване не следва да се допуска, доколкото правните разрешения по тях са свързани и обусловени от отговора на въпроса, по който касационният контрол се допуска. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 220 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение