Определение № 60470 от 11.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2178/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Туристическо дружество „Вихрен“ [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 11576 от 17.07.2020 г. по в.т.д. № 867/2020 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, единадесети състав, с което е потвърдено решение № 5132 от 26.11.2019 г. по т.д. № 135/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград. С първоинстанционния съдебен акт, по предявен от Г. К. П. иск по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, са отменени като незаконосъобразни всички решения, взети от общото събрание на туристическото дружество, проведено на 26.05.2019 г. Касационният жалбоподател поддържа доводи за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Твърди, че ищецът не е процесуалноправно легитимиран да води иск за отмяна на приетите решения на общото събрание, т.к. не е член на туристическото дружество към датата на предявяване на иска. В жалбата се сочи, че въззивният съд неправилно е отхвърлил искането за събиране на нови доказателства, които не са събрани от първата инстанция в резултат на нарушено право на участие в процеса. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по следните изрично формулирани въпроси: 1. „Ищецът П. носител ли е на материалното право на иск по реда на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, респ. налице ли е активна процесуална легитимация в процеса“; 2. „Съществува ли членствено правоотношение между Г. К. П. и ТД“Вихрен“ Банско към датата на предявяване на иска“. Освен така поставените въпроси, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че е налице „доказателствен дефицит“, който може да бъде отстранен след връщане на делото за ново разглеждане, с възможност да се представят доказателства, каквито страната не е могла да представи поради лишаването й от участие в отрито съдебно заседание – неуважаване на искане за отлагане на делото от първоинстанционния съд. В постъпил по делото писмен отговор, Г. К. П., чрез процесуален пълномощник, оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице годни основания за допускане на касационно обжалване. В отговора се поддържа, че липсват конкретно и ясно формулирани правни въпроси, съответстващи на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – София, въз основа на съдържащите се данни в представената и неоспорена членска карта на ищеца – за заплатен членски внос за периода 2011 г. – 2019 г.,вкл., е извел извод, че последният е член на ТД“Вихрен“, [населено място] и разполага с процесуалноправна легитимация да предяви иск за отмяна на приетите на 26.05.2019 г. решения на ОС на туристическото дружество. Решаващият съд е споделил изцяло становището на първата инстанция за нередовно свикване на ОС, поради липса на: решение на УС, отправена писмена покана до всеки член най-малко 30 дни преди ОС, с предвиденото в чл.17, ал.1 от устава съдържание, и разгласяване на поканата чрез поставянето й в сградата, в която се намира управлението на дружеството /чл.17, ал.2 от устава/. В мотивите към решението е констатирано, че по отношение на представените едва във въззивното производство писмени доказателства за взето решение на УС за свикване на ОС и покана до ищеца за ОС, е настъпила процесуална преклузия и не са налице хипотезите по чл.266 ГПК, при които е допустимо те да бъдат приети. Апелативният съд е използвал предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите на първата инстанция, които, след констатация за тяхната законосъобразност, са възприети изцяло. В хода на въззивното производство съставът на Апелативен съд – София е отхвърлил формулираните във сезиращата го въззивна жалба доказателствени искания. Постановено е мотивирано определение в проведеното на 22.06.2020 г. публично съдебно заседание с ясно изразено становище за неотносимост на част от тези искания, както и за тяхната неоснователност. Съдът е изложил съображения за неустановяване на соченото от въззивника съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като е възприета за правилна преценката на окръжния съд, че не са били налице основания за отлагане на делото поради уважителни причини. Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първият от формулираните от касатора въпроси /макар и непрецизен/ касае установяването, че ищецът е член на туристическото дружество към момента на вземане на атакуваните решения на общото събрание, както и тежестта на доказване в исковия процес по чл.25, ал.4, вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ. Безспорно, наличието на членствено правоотношение определя надлежната процесуална легитимация на ищеца за предявяване на иск за отмяна на процесното решение на общото събрание на туристическото дружество. В случая, становището на решаващия съдебен състав относно съществуването на членствено правоотношение за ищеца, е основано на данните от членската му карта, неоспорени в процеса пред първата инстанция. Проверката за правилност на това становище е извън обхвата на селективното производство, като в случая не е поставен конкретен правен въпрос относно доказателствените средства за установяване на членствено правоотношение към релевантния момент. В производството по делото не са надлежно събрани доказателства във връзка с доводите на касатора, че е налице злоупотреба с право от страна на П. при доказване, че е член на сдружението, както и за съставяне на документи с невярно съдържание. Затова и обосноваването на поставения първи въпрос с несъбрани в процеса доказателства, не би могло да се коментира в производството по чл.288 ГПК, вкл. и при преценката за вероятна недопустимост на постановеното решение, данни за каквато не са налице. Въпросът - дали съществува членствено правоотношение между Г. П. и ТД“Вихрен“ Банско към датата на предявяване на иска, не удовлетворява основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е формирал извод в този смисъл, а от друга страна, правнорелевантният момент, към който следва да се установи, че ищецът е процесуалноправно легитимиран да води конститутивния иск по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ, не е този, твърдян от касатора. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват изрично поставени процесуалноправни въпроси, касаещи хипотезите, при които не е налице забрана за представяне на доказателства по см. на чл.266, ал.2 и/или ал.3 ГПК. Съобразно задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, основани на диспозитивното начало в процеса, касационният съдебен състав не може сам да извежда конкретни правни въпроси въз основа на доводите и оплакванията на касатора. Предвид неустановяването на общата селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, ВКС не дължи произнасяне по поддържания от касатора допълнителен критерий за достъп до касация. Независимо от изхода на делото, ответникът по касационната жалба не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение