Определение № 5637 от 04.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1901/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. С., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 642 от 02.02.2024 г. по гр.д.№ 9563/ 2022 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 51643/ 2021 г. и по този начин е признато за установено в отношенията между касатора и „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД във вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД наличието на следните задължения: сумата 3 910,71 лева – главница, представляваща доставената за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., топлинна енергия; сумата 65,75 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 307,01 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 29030/ 2021 г. на Софийски районен съд. При извършена служебна проверка съдът намира жалбата за недопустима. Делото е образувано по искова молба, в която цената на предявения иск, е посочена от ищеца в размер 4 538,88 лв. До приключване на първото съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд въпрос за цената на иска не е повдигнат нито от ответника, нито служебно от съда (чл.70 ал.1 ГПК). Произнасянето на първата инстанция е в рамките на заявеното искане – разгледани са обективно кумулативно съединени искове за главница за цена за доставена топлинна енергия в размер 4 039,62 лева, за лихва за забава върху главницата в размер 421,86 лева, за главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020 г. в размер 65,75 лева и за обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 16.04.2021 г. в размер 11,65 лева. Следователно с въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по осъдителни искове с размер на цената на всеки от тях под 5 000 лева. Въззивните решения по граждански дела, образувани по искове с цена до 5 000 лева, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Затова обжалваното решение е окончателно, като в него правилно е посочено, че не подлежи на касационно обжалване. Подадената въпреки това указание жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. По изложените съображения съдът