Определение № 281 от 29.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1012/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №93/15.02.2016г.,постановено по ч.т.д.№195/2016г. по описа на Върховен касационен съд II т.о.,с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение №426/12.10.2015г. по ч.т.д.№637/15г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1397/08.07.2015г. по т.д.№282/15г. на ПОС в частта,с която е оставено без уважение възражението на дружеството за липса на родова подсъдност на делото пред ПОС. Изложени са доводи,че определението на ВКС е неправилно и незаконосъобразно, без да са обосновани с конкретни съображения,като само е посочено,че страната не споделя застъпените такива в обжалвания акт. Ответната страна по частната жалба „М. Б.В.“ Н. я е оспорил с твърдения за законосъобразност на атакуваното определение и искане същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Върховен касационен съд II т.о. е отказал да разгледа по реда на чл.274 ал.3 от ГПК подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу определението на ПАС с мотиви,че това определение не е от категорията обжалваеми по този ред пред ВКС съдебни актове,като се е позовал и на т.9 б.в от ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ВКС,ОСГТК. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.3 т.т.1 и 2 от ГПК, на касационно обжалване при осъществени предпоставки на чл.280 ал.1 от ГПК подлежат две категории определения на въззивните съдилища: тези,с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи определения и тези,с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на апелативния съд, с което се потвърждава определение за оставяне без уважение направено в първоинстанционното производство възражение за неподсъдност на спора по рода си не осъществява нито една от двете хипотези. Поради това и отказът на състава на ВКС да разгледа по същество частната жалба,с която е бил ненадлежно сезиран, е правилен и съобразен със задължителната за съдилищата съдебна практика. Предвид това,атакуваното с частната жалба определение на ВКС следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение