Определение № 2910 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 666/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Я. Б. – юрист, началник отдел „Административно обслужване“, О.-П. против решение № 179/27.10.2025 г. по в.гр.д. № 316/2025 г. на Апелативен съд П. в частта, с която като частично е отменено и потвърдено решение № 101 от 17.03.2025 г. по гр.д. № 288/2022 г. на Окръжен съд Пазарджик. Касаторът е осъден да заплати на М. Н. Т., на основание 49 ЗЗД сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 18 327,59 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътен инцидент, станал на 30.04.2019 г. около 19,20 ч. на републикански път 1-8 /гр.П.-гр.К.“, в участъка между ресторант „О.“ и минерален комплекс „Топлата вода“, край [населено място], при км. 169+131, претърпян от нея като пътник в МПС, марка Рено, модел „М.“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от П. Т., при падане на крайпътно дърво върху автомобила, ведно със законната лихва от 30.04.2019 г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на „Европейски пътища“ АД-П., „Грама Холд“ ЕООД и „Инжстрой инженеринг“ ЕООД, в качеството на трети лица-помагачи на Агенция „Пътна инфраструктура“- [населено място]. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон – чл.49 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК три въпроса: 1/ Следва ли въззивният съд да се съобрази със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като постанови своя съдебен акт съобразно логическата последователност на установеното в отделните доказателствени средства; 2/ Полежи ли на контрол оценката на въззивния съд, респ. мотивирането й спрямо отделни, разнопосочни по съдържанието си доказателства; 3/ Налице ли е противоречие между събраните доказателства и постановения съдебен акт на въззивния съд, от естество, което да е определящо за правния му извод. Поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие със съдебната практика на ВКС, обективирана в конкретно посочени решения по чл.290 ГПК. Насрещната страна по жалбата– М. Н. Т., чрез адв. Х., заявява становище, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че наведените в жалбата доводи за неправилност на решението, са неоснователни. Третото лице-помагач „Европейски пътища“, чрез адв. З. е депозирало отговор на касационната жалба, в който заявява становище, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че изложените в жалбата доводи за неправилност на последното, са основателни. Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на ищцата М. Н. Т. и на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу различни части на постановеното първоинстанционно решение. За да потвърди решението на първата инстанция, с което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 200 000 лв., въззивният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД – налице е безвиновна отговорност на ответника, вреди и причинна връзка. След обсъждане и преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и най-вече на приетите по делото три заключения на лесотехнически експертизи /последната от които е изготвена на база по-голям информационен материал и от специалист по дървесинознание/, въззивният съд е приел, че процесното дърво е имало санитарни проблеми, следи от които са налични както през 2018 г., така и към момента на инцидента-30.04.2019 г., които са довели до влошаване качеството, вкл. здравината на дървесината. На следващо място, при съобразяване на заключението на метеорологичната експертиза и разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, е приел, че при установена скорост на вятъра от 17м/сек /осма степен по скалата на Бофорт/, не са налице обективни и теоретични условия за счупване на голямо и здраво дърво в резултат на такъв вятър, респ. че състоянието на дървото е основната причина за неговото счупване, независимо от метеорологични условия към момента на инцидента. Доколкото мястото на инцидента представлява част от републиканската пътна мрежа и се управлява и стопанисва от ответника и при съобразяване на §1, т.4, т.14 от ДР на ЗП и чл.10, ал.3, т.18 от Наредба № РД-02-20-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, е приел че именно ответникът е имал задължение да поддържа растителността около пътното платно. Във връзка с възражението на ответника, че е възложил дейностите по текущ ремонт на други юридически лица и не следва да носи отговорност, въззивният съд е изложил мотиви, че и този, който е възложил на друго лице работата, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на работата; че отговорност за състоянието на това и другите крайпътни дървета се носи от ответника, независимо дали извършва дейностите по поддръжка чрез свои служители или външни изпълнители. Доколкото по делото не е установено процесните вреди да са настъпили вследствие на непреодолима сила, то крайният извод е, че ако ответникът беше изпълнил своите задължения по стопанисване на крайпътната растителност, нямаше да се стигне до инцидента, при който е пострадала ищцата. За да завиши размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лв. на 300 000 лв., въззивният съд е съобразил заключението на съдебно-медицинската експертиза, установяващо причинените на ищцата множество травматични увреждания, имащи характер на тежка съчетана травма на главата, корема и крайниците: проникващо в коремната кухина нараняване с входна рана в дясно подребрие с разкъсване на черен дроб, дванайсетопръстник, слезка и десен бъбрек и десерозация на напречна част на дебелото черво; излив на кръв в коремна кухина; многофрагментно натрошаване на лицевите кости-носни, горна и долна челюст, ябълчни кости, твърдо небце с липса на тъкани в областта на левия носен ход; рани, охлузвания и кръвонасядания по главата, крайниците и тялото. Съобразил е претърпените от ищцата спешни оперативни интервенция – лапаротомия, оперативно отстраняване на слезката и десния бъбрек, възстановяване на целостта на черния дроб, дванайсетопръстника, напречната част на дебелото черво, лаваж и дренаж на перитонеалната кухина; извършените й адаптивна корекция и почистване на костните и некротични фрагменти в областта на лицето, трахеостомия, открито наместване на фрактурата на костите на дясната предмишница с вътрешна фиксация, като остеосинтезните средства все още не са премахнати; последвалото лицевочелюстно долекуване чрез многобройни хоспитализации и опити за възстановяване на тежко увредения лицев череп. Дългият период на лечение и възстановяване, което продължава и към момента на изготвяне на заключението; търпените от ищцата интензивни болки и страдания, непосредствено след получаване на травмите, при медицинските манипулации и интервенции, както и след тях, налагащи прилагането на обезболяващи средства; трайните увреждания – отстраняване на слезка и десен бъбрек, водещи до повишен риск от пневмонии, менингит и сепсис, дълбока венозна тромбоза, белодробна емболия и коронарна артериална болест, съответно до компенсаторна хиперфункция на другия бъбрек по отношение на отделителната функция и риск от бъбречна недостатъчност; руптурата на черния дроб и развилото се дифузно кървене в коремната кухина и извън нея са довели до развитието на травматичен, хиповогликемичен шок и реална опасност за живота на ищцата; липсата на зенична реакция за светлина на лявото око и сляпо петно в зрението на същото; наличието на постоперативна евентрация на предна коремна стена в ляво, придружено със стомашен дискомфорт, чувство за дърпане и понякога пареща болка; предстоящото оперативно лечение-пластика на коремна стена; наличието на трайни последици - тежко обезобразяване на лицето, а в резултат на това и затруднени социални контакти, нарушено носно дишане. На следващо място въззивният съд е съобразил и приетото по делото заключение на медицинската експертиза, изготвена от лекар по дентална медицина, според което липсата на резци в областта на долна челюст води до силно нарушение на храненето във фаза на отхапване; липсата на голяма част на премоларни и моларни зъби от долната челюст пречи на дъвченето, а нарушената зъбна оклузия, не позволява храната да се стрива и нарушава нейната физиологична обработка; деформацията на горна мостова конструкция задълбочава патологията на дъвкателния апарат. В резултат на това, ищцата не може нормално да се храни, като дългата липса на зъби води до атрофични процеси на челюстите. Освен това при ищцата предстоят сложни хирургични операции и терапевтично-ендодонско лечение с цел възстановяване на дъвкателния апарат доколкото е възможно. Съобразено е и заключението на психологическата експертиза, според което процесният инцидент е нанесъл неопровержими вреди върху психическото здраве на ищцата, както по отношение на патологично повишени нива на тревожност, усещате за потиснатост и депресивни мисли, така и за самочувствието й и цялостното й личностно функциониране в личната, социалната и професионалната сфери. Естеството на инцидента в съчетание с многобройните хирургични интервенции, възстановителни периоди и все още непълноценното цялостно функциониране на ищцата е предпоставка за хронифицирано посттравматично стресово състояние при ищцата. Настъпилите при нея психически поражения – нарушение на съня, изпитване на тревожност, тъга и гняв към случилото се и институциите, трудности в общуването и социална изолация, изискват провеждането на дългосрочна психотерапия, с възможно включване и на медикаментозна такава, тъй като нелекуването на психическите последици от процесния инцидент може да повиши риска от развиване на клинична депресия, тревожно разстройство и суицидни мисли и действия, като вероятността за трайни психически последици е много голяма. При така установените обстоятелства относно вида, интензитета и продължителността на уврежданията, които са значителни по брой и тежест, вкл. и загуба на органи – слезка и десен бъбрек и свързаните с това лоши прогнози за допълнителни здравословни проблеми, увреждането на други органи-ляво око, обезобразяването на цялото лице и останалите установени от съдебните експертизи увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент; извършването на осем операции в сравнително кратък период от време, всяка от които е била свързана с повишен риск за живота и здравето на ищцата; необходимостта от нови оперативни интервенции; времетраенето на оздравителните процеси; негативната медицинска прогноза относно възстановяването, вкл. пълната невъзможност за това за част от уврежданията; обемът и интензитета на претърпените болки и страдания; личните и семейни притеснения; продължаващия емоционален и физически дискомфорт-силно затруднени социални контакти, невъзможност за пълноценно хранене, без прогноза за пълно възстановяване; предстоящи възстановителни процеси; невъзможност за извършване на обичайни ежедневни действие, вкл. необходимост от чужда помощ за значителен период от време; страх от шофиране; възрастта на пострадалата и др. конкретно установени обстоятелства, въззивният съд е приел, че сумата от 300 000 лв. представлява адекватен паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди. За неоснователно е прието заявето от ответника възражение за съпричиняване на вредите, тъй като по делото не са събрани доказателства за наличието на действия или бездействия на пострадалата, които да са в причинна връзка с вредоносния резултат. Посочено е, че внезапността и непредвидимостта на падането на дървото обуславя невъзможността на ищцата да се предпази по какъвто и било начин, вкл. и с поставянето на предпазен колан. По отношение на иска за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че същите са безспорно установени по делото от представените писмени доказателства и заключението на медицинската експертиза, според което направените разходи са свързани с получените от ищцата травми и са били необходими и целесъобразни. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд формулираните от касатора въпроси, не обуславят допускане на касационно обжалване по следните съображения: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Формулираните от касатора въпроси нямат характер на правни въпроси, обусловили изхода на спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са свързани с възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и с извършената от него преценка на събраните по делото доказателства. Обосновката и на трите въпроса е свързана с несъгласието на касатора с извършената от съда конкретна преценка на доказателствата и фактическите му изводи, като се излага фактическа обстановка, различна от възприетата от съда. Така представеното от касатора различно изложение на фактическата обстановка, представлява оплакване за неправилност и необоснованост на съдебното решение, които обаче не са сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Необосноваността има значение във фазата по допускане на касационно обжалване само при формулиране на хипотези, обхванати от понятието „очевидна неправилност“, каквито в конкретния случай не се разкриват. Липсата на правни въпроси по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС прави безпредметна преценката за наличие на сочения от касатора допълнителен критерий – противоречие със задължителна и съдебна практика на ВКС. В конкретния случай въззивният съд е посочил кои фактически и правни изводи на първоинстанционния съд възприема, като същевременно е изложил и собствени мотиви по релевантните за спора обстоятелства. Обсъдил е събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е извършил самостоятелна преценка на тяхното значение при решаване на въпроса за отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД, като е изложил и съображения защо кредитира едни доказателства, а други – не. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение при спазване на практиката на ВКС относно задължението му да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да извърши самостоятелна фактическа и правна преценка на установените по делото обстоятелства, която е изложена в мотивите на решението. Ето защо, формулираните въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК. При този изхода на спора на процесуалния представител на насрещната страна по касационната жалба – адв. Г. Б. Х. следва да бъде определено възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за оказаната от него безплатна правно помощ, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 600,00 евро. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,