Определение № 573 от 23.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2528/2018 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. С решение № 841 от 07.02.2018 г., постановено по въззивно гр. д. № 15691/2012 г. на Софийския градски съд е отменено решение от 27.06.2011 г. по гр. д. № 28801/2009 г. на Софийския районен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място], срещу Д. Г. С., А. И. С. и [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 5,94 % ид. ч. от поземлен имот № 673 в кв.25А по плана на [населено място], местност вилна зона „Б. път“, с площ по графични данни 2 039 кв. м., при описани граници, при условията, уговорени в договора за продажба, предмет на нотариален акт № 49, т.1, н. д. № 46 от 22.05.2009 г., сключен между дружеството – ответник, като продавач, и физическите лица, като купувачи. Срещу това решение е подадена касационна жалба от адв. М. Р., като пълномощник на ищеца. Жалбата е подадена срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и в срока по чл.283 ГПК. В изложението са формулирани следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1. към кой момент следва да се преценява наличието на елементите от фактическия състав на чл.33, ал.2 ЗС – сключването на процесната сделка; предявяването на исковата молба или към момента на постановяване на съдебното решение; 2. при прехвърляне в хода на висящ процес на идеална част от правото на собственост, прехвърлят ли се и произтичащите от това право потестативни права за делба и за изкупуване, или същите се погасяват; 3. не следва ли да намери приложение правилото на чл.226 ГПК при разпореждане с правото, предмет на иска по чл.33 ЗС. Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и постановяването на въззивното решение в противоречие с тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК, т.3, решение № 807/01.12.2010 г. по гр. д. № 1081/2009 г. на ВКС, първо г. о., решение № 6/28.01.2009 г. по гр. д. № 5430/2007 г. на ВКС, второ г. о., както и основанието по т.3 на цитираната разпоредба. Ответникът по касация Д. Г. С. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Останалите ответници по жалба не са изразили становище. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на II-ро г. о., намира следното: Производството е образувано по предявени искове за изкупуване на 5,94 % ид. ч. от поземлен имот № 673 в кв.25А по плана на [населено място], местност вилна зона „Б. път“, при условията, уговорени в договора за продажба, предмет на нотариален акт № 49, т.1, н. д. № 46 от 22.05.2009 г., сключен между [фирма], [населено място], като продавач, и Д. Г. С. и А. И. С., като купувачи. Ищецът е твърдял, че дружеството-ответник не му е предложило да изкупи притежаваните от него идеални части от съсобствения имот. Ответното дружество не е изложило твърдения, съответно не е ангажирало и доказателства, че е предложило на ищеца като съсобственик да изкупи продадената на трети лица идеална част. Ищецът е придобил правото на собственост върху поземлен имот № 673 в кв.25А по плана на [населено място], местност вилна зона „Б. път“, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 60, т.3, н. д. № 438/19.08.2003 г. Прехвърлил е правото на собственост върху 5,94 % ид. ч. от описания имот в полза на ответното дружество. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 49, т.1, н. д. № 46 от 22.05.2009 г., същото е прехвърлило на Д. С. и А. С. притежаваните от него идеални части от поземления имот, при цена от 9 100 лв., която продавачът е заявил, че е получил от купувачите изцяло. С договор за замяна на идеална част от недвижим имот с движима вещ от 30.12.2009 г., сключен с нотариален акт № 128, т.2, н. д. № 269, ищецът е прехвърлил правото си на собственост върху 94,06 % ид. ч. от имота в полза на трети лица. Договорът е сключен в хода на висящия процес. В обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът не притежава активна материално-правна легитимация, тъй като към момента на приключване на устните състезания няма качеството на съсобственик, съответно и потестативно право на изкупуване. Прието е също така, по въведените доводи от ответника по жалба – касатор в настоящото производство, че не може да намери приложение нормата на чл.226 ГПК – прехвърлено е не спорното право, а правото на собственост върху притежаваната идеална част от ищеца. Настоящият състав на ВКС, намира че следва да се допусне касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси, които са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на конкретното дело: към кой момент следва да се преценява наличието на елементите от фактическия състав на чл.33, ал.2 ЗС – сключването на процесната сделка, предявяването на исковата молба или към момента на постановяване на съдебното решение; следва ли да намери приложение правилото на чл.226 ГПК при прехвърляне на притежаваната от съсобственика, упражнил правото на изкупуване, идеална част от имота в хода на висящия процес. По поставените въпроси не е налице съдебна практика по чл.290 ГПК, което налага касационното обжалване да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Цитираното в обжалвания съдебен акт решение № 543/01.04.2008 г. по гр. д. № 2323/2007 г. на ВКС, пето г. о. разглежда хипотезата на разпореждане с притежаваната идеална част от ищеца – съсобственик преди предявяването на исковата молба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.