Определение № 388 от 06.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2827/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ниани – 2006“ ЕООД срещу определение №186/14.05.2024г. по ч.т.д.№241/2024г. на Пловдивски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 18.09.2023г. по т.д.№112/2016г. на Хасковски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено в частта по предявения иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД срещу ответника „Арамис 2016“ ЕООД /н./, заличен от ТРРЮЛНЦ търговец, и е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по делото срещу другия ответник „Ниани – 2006“ ЕООД. Частният касационен жалбоподател поддържа, че изводите на съда противоречат на доказателствата по делото и действителното фактическо положение. Поддържа също, че обжалваният съдебен акт, както и потвърденото с него определение, са немотивирани и постановени в противоречие с чл.12, чл.235, чл.236 и чл.254 от ГПК, което съществено процесуално нарушение е основание за отмяна на акта. Изтъква, че той и ответникът „Арамис 2016“ ЕООД /н./ са задължително необходими другари и недопустимостта на делото спрямо единия от двамата води до недопустимост на цялото производство. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 и чл.280 ал.2 от ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по следните обуславящи за изхода на производството процесуалноправни въпроси: 1. Ако една от страните по сделката, която ищецът по делото претендира да е относително недействителна спрямо него на основание чл.135 от ЗЗД, е заличена в хода на процеса, това отразява ли се на допустимостта на предявения отменителен иск по чл.135 от ЗЗД, насочен срещу другия пасивно легитимиран ответник - страна по сделката и задължително необходим другар на заличения ответник, или делото може да продължи само с неговото участие, както е приела въззивната инстанция? 2. За допустимостта на производството при заличаването на единия задължително необходим другар на ответника по иск по чл.135 от ЗЗД? 3.За съответствието на мотивите на въззивното определение с изискването за съдържанието на съдебното определение и за съдържанието на мотивите съгласно чл.12, чл.235 и чл.236 ал.2 от ГПК, респ. чл.254 от ГПК? Налице ли е липса на мотиви на въззивното решение? 4. Дали производството по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е допустимо, ако ответникът – недлъжник и трето лице, с което е договарял ответникът – длъжник, бъде заличен от търговския регистър, предвид обстоятелството, че страните по оспорваната сделка са задължително необходими другари в процеса? 5.Допустимо ли е в настоящата хипотеза при подадени частни жалби против определението за прекратяване на производството от първоинстанционния съд при постановено решение от него в срока за обжалване на определението за прекратяване и подадена въззивна жалба против решението по делото, въззивният съд да образува отделни производства по частните жалби и да се произнася преди разглеждането на въпроса за допустимостта на производството и решението, или следва да се произнесе в едно общо производство по частните жалби и по решението? Води ли това до недопустимост на постановените определения, включително настоящото на въззивния съд? По първи и втори въпрос се позовава на противоречие с практиката на ВКС, формирана с определение №60230/14.12.2021г. по т.д.№1822/2020г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №151/27.07.2011г. по гр.д.№785/2010г. на ВКС, ГК, IІІ г.о., решение №248/17.01.2011г. по т.д.№224/2010г. на ВКС, ТК, IІ т.о. и решение №187/19.03.2010г. по т.д. №135/2009г. на ВКС, ТК, IІ т.о. и др. По трети въпрос сочи противоречие на въззивното определение с решение №217/09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №241/17.10.2012г. по гр.д. №1733/2010г. на ВКС, ГК, IІ г.о. За четвърти и пети въпрос твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че по тях е формирана противоречива практика на ВКС / от една страна с определение №145/27.03.2009г. по ч.гр.д.№94/2009г. на ВКС, ГК, IІІ г.о. и определение №671/21.12.2016г. по ч.т.д.№1929/2016г. на ВКС, ТК, IІ т.о., а от друга с определение №60230/14.12.2021г. по т.д.№1822/2020г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение №151/27.07.2011г. по гр.д.№785/2010г. на ВКС, ГК, IІІ г.о., които са в различен смисъл./ Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение. Ответникът „Юробанк България“ АД е подал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на подадената частна касационна жалба. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството. Обжалваното определение №186 от 14.05.2024г. по ч.т.д. №241/2024г. на Пловдивски апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 пр.2 от ГПК. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим, като преценката за допустимост се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивния акт в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. Чрез подадената от него частна жалба „Ниани – 2006“ ЕООД не обжалва двата отделни акта, които първоинстанционният съд е постановил в съдебното заседание на 18.09.2023г. по т.д.№112/2016г. – прекратяване на производството по отношение на ответника „Арамис 2016“ ЕООД /н./ и отказ да прекрати производството по отношение и на втория ответник „Ниани – 2006“ ЕООД. По същество в своята жалба жалбоподателят излага само доводи, че производството следва да бъде прекратено изцяло. Макар да е посочил, че обжалва определението за прекратяване на производството по отношение на ответника „Арамис 2016“ ЕООД /н./, частният жалбоподател „Ниани – 2006“ ЕООД е изразил становище, че намира това определение за правилно и не желае да бъде отменено, а претендира производството да бъде прекратено изцяло. Частната жалба срещу отказа на въззивния съд да прекрати производството по отношение на „Ниани – 2006“ ЕООД е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК на въззивно обжалване подлежат определенията, преграждащи по - нататъшното развитие на производството, както и определенията, за които това е изрично предвидено. Съгласно задължителните указания по т.5 от Тълкувателно решение №1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС преграждащи са определенията за прекратяване, спиране или отказ за възобновяване на спряно производство, тоест тези, с които фактически се прегражда възможността за постановяване на акт по същество на заявеното искане за защита на спорното материално право. В случая определението, с което се оставя без уважение искането на страна за прекратяване на производството по делото, независимо от съображенията на съда за това, не препятства възможността за постановяване на акт по съществото на правния спор. Същевременно не е предвидена и изрична възможност за обжалване на това определение. Контролът за допустимостта постановеното по делото решение по иска по чл.135 от ЗЗД може да бъде осъществен по реда на неговото въззивно обжалване. От изложеното по - горе следва, че постановеното от въззивния съд определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по подадената от „Ниани – 2006“ ЕООД частна жалба срещу определение от 18.09.2023г. по т.д.№112/2016г. на Хасковски окръжен съд следва да бъде прекратено. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото не е направено такова искане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд