Определение № 1163 от 08.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1277/2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /ищец в първоинстанционното производство/, [населено място] чрез процесуален представител В. П. срещу решение № 32 от 01.02.2023 г. по в. т. дело № 574/2022 г. на Апелативен съд - Варна, II състав, с което е потвърдено решение № 290 от 15.07.2022 г. по т. дело № 109/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите /НАП/ срещу „Нур пиле“ ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публични вземания в общ размер 46 176,10 лв., от които 34 093,72 лв. – главници и 12 082,38 лв. - лихви, начислени до 15.03.2021 г., включени под № 3 в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, одобрен с определение № 191 от 03.02.2022 г. по т. дело № 1066/2020 г. на Окръжен съд – Варна в производството по несъстоятелност на „Нур пиле“ ЕООД /н./ Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Релевира доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция, че наложените по реда на ДОПК и ГПК обезпечителни мерки – запори, независимо от факта, че същите са вписани в ЦРОЗ, не дават право на предпочтително удовлетворяване по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Поддържа, че посочената разпоредба е специална, изключва приложението на чл. 136 ЗЗД и ясно изразява волята на законодателя да предостави право на привилегировано удовлетворяване на вземания, обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ. Касаторът счита, че доколкото разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е императивна, тя не подлежи на корективно тълкуване и смисълът й не може да се извлича от други разпоредби. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите в производството по несъстоятелност публични вземания. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК или ГПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване на императивна правна норма, даваща привилегия на удовлетворяване? Ответникът „Нур пиле“ ЕООД /н./, [населено място], [община], област Варна чрез процесуален представител адвокат Д. Б. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не се позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика на ВКС. Поддържа становище, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Релевира и евентуални доводи за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Синдикът на „Нур пиле“ ЕООД /н./ Ц. В. М. оспорва касационната жалба и излага съображения за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че по сходни казуси е поставян от касатора идентичен въпрос, като не е допуснато касационно обжалване на съответните въззивни решения – определение № 519/15.11.2019 г. по т. дело № 515/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 50156/09.03.2023 г. по т. дело № 622/2022 г. на ВКС, ТК и др. Синдикът релевира евентуални доводи за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна от външна страна - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК. Въззивният съд е констатирал, че с решение № 38 от 22.02.2021 г. по т. дело № 1066/2020 г., обявено в търговския регистър на 23.02.2021 г., „Нур пиле“ ООД е обявено в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност; в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ кредиторът НАП с молба е предявил публични вземания към несъстоятелния длъжник, сред които и процесните вземания за данъци, такси и осигурителни вноски, дължими от несъстоятелния длъжник; вземанията, възникнали до края на м. септември 2020 г., са предявени с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечени със запори / върху моторни превозни средства, върху движими вещи и върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника до посочен размер/, наложени с Постановления на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки от 23.04.2020 г., 13.07.2020 г., 14.07.2020 г., 30.07.2020 г. и 31.07.2020 г., вписани в ЦРОЗ съответно на 04.05.2020 г., 28.07.2020 г., 28.07.2020 г., 11.08.2020 г. и 11.08.2020 г.; предявените вземания, включително процесните, са включени от синдика в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ – за публични вземания за данъци, такси и осигуровки и за лихви до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, и по чл. 722, ал. 1, т. 9 - за вземането за лихви след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност; подаденото възражение от кредитора не е уважено и в одобрения от съда списък вземанията са включени с определената от синдика поредност. Въззивната инстанция е изложила съображения, че е необходимо корективно тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Посочила е, че вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор /чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ/, но той не променя качеството си на хирографарен такъв. Взискателят, вписал запор по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността /чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ/. В решението е посочено, че е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл. 4 ЗОЗ/; целта на регистрацията на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните форми на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/; специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, също не предвиждат предимство при удовлетворяване на взискателя, ползващ се с такава мярка спрямо конкуриращи кредитори; привилегиите при разпределение на резултата от изпълнението се отчитат според материалните права, ако те са възникнали преди налагане на процесуалното обезпечение. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираният от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, тъй като е включен в предмета на делото и е обосновал правните изводи на въззивния съд. Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по този въпрос е неоснователен поради това, че не е налице допълнителният селективен критерий на посочената разпоредба. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай касаторът не е изложил аргументи, относими към допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, разяснен в т. 4 на горепосоченото тълкувателно решение – не е посочил неправилна поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изоставена, нито настъпили изменения в законодателството или обществените отношения, налагащи осъвременяване на съществуваща съдебна практика, нито се е позовал на непълни, неясни или противоречиви законови разпоредби, които трябва да бъдат тълкувани. По релевантния правен въпрос е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решение № 50112 от 15.03.2024 г. по т. дело 1602/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 50002 от 28.03.2024 г. по т. дело № 1729/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., с която е даден отговор, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото - предмет на запора. Въззивното решение на Апелативен съд – Варна е постановено в съответствие с константната практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване или промяна, предвид липсата на промени в законодателството и обществените условия. По изложените съображения обжалваният съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване. Предвид изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение