Определение № 525 от 05.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1122/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пикадили“ ЕАД (н.), [населено място] срещу решение № 2351 от 29.10.2019 г. по т. д. № 1084/2019 г. на Софийски апелативен съд, с коeто, след отмяна на постановеното от Врачански окръжен съд решение № 122 от 07.12.2017 г. по т. д. № 15/2017 г. в частта за началната дата на неплатежоспособност на същото дружеството, за такава е определена датата 31.12.2012 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустими въззивни жалби. Недопустимостта на въззивните жалби е обоснована с липсата на правен интерес за подалите ги по реда на чл. 613а, ал. 2 ТЗ кредитори, произтичаща, от една страна, от обстоятелството, че вземанията им са възникнали след твърдяната от тях начална дата на неплатежоспособност, а от друга страна – от ирелевантността на посочената от жалбоподателите начална дата за последващо упражняване на техни законоустановени права, доколкото същата предхожда предвидения в закона максимален 3-годишен срок, считано от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност (08.02.2017 г.), в който срок могат да се водят искове срещу действия и сделки на длъжника. При условията на евентуалност касаторът моли за отмяна на въззивното решение като неправилно поради допуснати процесуални нарушения и поради необоснованост. Освен със съображенията за недопустимост на въззивния акт, оплакването за нарушение на процесуалния закон е аргументирано и с твърдението за необсъждане на всички събрани по делото доказателства, по-конкретно – необсъждане на заключението на икономическата експертиза, изготвено в първоинстанционното производство и прието без да е оспорено, както и в допускане на нова експертиза във въззивното производство, без да е обоснована необходимостта от такава. В касационната жалба са изложени подробни доводи и срещу изводите относно икономическото състояние на търговското дружество, като се акцентира на установения в първоначалното експертно заключение коефициент за обща ликвидност над „1“ към 2013 г., както и на обстоятелството, че през 2015 г. и 2016 г. дружеството е развивало дейност на пазара и е осъществявало разплащания към кредиторите си. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК поради вероятността въззивното решение да е недопустимо по изложените в касационната жалба съображения, както и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като значими за изхода на конкретното дело са поставени въпросите: „ 1. Следва ли началната дата на неплатежоспособност да бъде свързана с твърдяното от кредитора неизпълнение на изискуемо парично задължение на длъжника или може да бъде определена назад във времето към момент, към който спорните правоотношения между кредитора и длъжника не са били възникнали; 2. Налице ли е правен интерес за определяне на начална дата на неплатежоспособност, когато претендираната дата е ирелевантна с оглед последващо упражняване на законоустановени права в производството по несъстоятелност; 3. Може ли съдът да основе решението си на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 4. Длъжен ли е съдът да обсъди заключението по делото като част от събраните доказателства, включително в случаите, когато не го възприема; 5. При наличие на приета и неоспорена от страните експертиза в първата инстанция, може ли съдът да назначи повторна експертиза, без да обосновава необходимостта от представяне на повторно заключение“. По отношение на първите два въпроса касаторът поддържа, че са „от значение за точното прилагане на закона“, без да излага конкретни съображения в подкрепа на това свое становище. За останалите три въпроса заявява основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, подкрепено с цитирани множество решения на касационната инстанция по чл. 290 ГПК. Ответниците по касация – „Факелман България“ ЕООД, „Севън Топс БГ“ ООД, „Юробандс“ ООД, Национална агенция за приходите и „Кетен“ ЕООД – не заявяват становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да определи за начална дата на неплатежоспособността на „Пикадили“ ЕАД датата 31.12.2012 г., Софийски апелативен съд е приел, че именно към нея е настъпило обективното състояние на невъзможност на длъжника да погасява изискуемите задължения към своите кредитори, което е трайно и необратимо. Този извод е формиран с оглед коефициентите за ликвидност на несъстоятелното дружество за периода 2012 г. - 2016 г. (обща, бърза, незабавна и абсолютна), както и коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост, посочени в заключението на икономическата експертиза, допусната във въззивното производство. Като водещ показател за установяване състоянието на неплатежоспособност решаващият състав е приел коефициентът за обща ликвидност, който за целия изследван период е под препоръчителната стойност „1“, възприета в доктрината и практиката, съответно: за 2016 г. – 0.2966; за 2015 г. – 0.6168; за 2014 г. – 0.6312; за 2013 г. – 0.7626 и за 2012 г. – 0.6539, отчитайки също и обстоятелството, че за предприятията с икономическа дейност „47.11 „Търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, каквото е и предприятието на „Пикадили“ ЕАД, коефициентът за обща ликвидност е значително над „1“ през процесния период. Освен това, въззивният съд е съобразил и безспорния факт, че през целия изследван период, включително и през 2012 г., търговското дружество е реализирало финансов резултат загуба, която с всяка година се е увеличавала, както и че към датата 31.12.2012 г. и след нея задълженията на дружеството са се увеличавали, за разлика от краткотрайните му активи, които са били с обратната тенденция – към прогресивно намаляване. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място, не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо поради произнасянето по недопустими жалби. Право да обжалват решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на определената с него начална дата на неплатежоспособността имат страните по делото (иницииралия производството кредитор/кредитори и длъжника), а по изрично разпореждане на закона (чл. 613а, ал. 2 ТЗ) и определена категория трети лица, които не са били страни в първоинстанционното производство. Законът не обвързва правото на въззивна жалба на кредитора нито с момента на възникване на вземането му спрямо твърдяната от него начална дата на неплатежоспособността, нито с възможността за упражняване на законоустановени права (за предявяване на отменителни искове) в предвидените в закона срокове, ограничени от началната дата на неплатежоспособността. Поради това, тези обстоятелства са ирелевантни за допустимостта на въззивното производство и на постановеното в него решение. На второ място, касационното обжалване не може да бъде допуснато и по поставените от касатора въпроси. Първите два въпроса са относими към допустимостта на въззивното решение, във връзка с която са изложените по-горе съображения. Отделно от това, следва да се посочи, че поддържаното за тези въпроси основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е надлежно заявено. Както е разяснено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е формирано от две кумулативни предпоставки – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, докато в случая се поддържа наличието само на едната от тях (значение за точното прилагане на закона) и то без изобщо да е аргументирана. Останалите три въпроса също не могат да обосноват допускане на касационното обжалване. По отношение на последния въпрос липсва общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е значим за изхода на конкретното дело. Този извод произтича от несъответствието на въпроса с данните по делото. Съдържащото се във въпроса твърдение, че въззивният съд е назначил повторна експертиза, без да е обосновал необходимостта от представяне на повторно заключение, е в противоречие с процесуалните действия на съда, обективирани в определение № 2544 от закрито заседание на 29.07.2019 г. Що се отнася до въпроси № 3 и № 4, макар да отговарят на изискването да са обуславящи за изхода на делото, по отношение на тях не е осъществено поддържаното основание по чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. В мотивите на въззивното решение е посочено, че в заключението на допуснатата в първоинстанционното производство експертиза е изследван само един кратък период от дейността на длъжника, а именно 2015 г. - 2016 г. и частично 2013 г., като в него липсва обоснован и въобще какъвто и да е анализ на годините преди 2015 г. Именно поради това решаващият състав е изградил изводите си на база заключението на допуснатата във въззивното производство експертиза, в предмета на която е включен и предходен период 2012 г. – 2014 г. Следователно, в случая не се касае до игнориране на определено доказателство, в какъвто смисъл са поставените въпроси № 3 и № 4, а до преценката на въззивния съд, че това доказателство не установява релевантните за делото обстоятелства, която преценка е изцяло в правомощията на въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, и е относима към правилността на постановения акт. С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК