Определение № 17 от 08.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2480/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца П. Л. У. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Г. П. срещу определение № 260045 от 15.10.2020г. по ч. т. дело № 437/2020г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено определение № 130 от 21.02.2020г. по т. дело № 322/2018г. на Пазарджишки окръжен съд, Търговско отделение в частта, с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците на „Автотранс – 1“ ООД /в несъстоятелност/, взети на 21.11.2018г. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че запорът на дяловете на ищеца е вписан в Търговския регистър на 03.11.2017г. и предхожда с три дни след връчването на изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника П. У. в дружеството, както и не е съобразил, че когато принудителното изпълнение е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството следва да се връчи след налагане на запор върху дела на длъжника, а не преди това. Излага съображения, че след като съдебният изпълнител не е спазил предвидената поредност на действията при изпълнение върху дял от търговско дружество съгласно чл. 517, ал. 1 и ал. 3 ГПК, то не би могло да се приеме, че от момента на връчване на изявлението на взискателя на 06.11.2017г. е настъпило прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството. Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 101/25.06.2012г. по т. дело № 877/2011г. на ВКС, ТК, II т. о.: Прекратено ли е участието на длъжник, ограничено отговорен съдружник в ООД, от момента на връчване на изявлението на взискател по смисъла на чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК на дружеството, ако запорът на дяловете му е вписан в Търговския регистър на по-късна дата от датата на връчване на изявлението за прекратяване на участието му, или продължава да бъде съдружник в дружеството? Ответникът „Автотранс – 1“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. З. оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното определение. Релевира доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на Пловдивски апелативен съд, тъй като въззивният съд е съобразил наличието на всички елементи от фактическия състав за прекратяване на участието на съдружника – длъжник в дружеството съгласно чл. 517 ГПК, както и практиката на ВКС – решение № 236/18.01.2017г. по т. дело № 2309/2015г. на ВКС, ТК, I т. о. Третото лице помагач Д. Г. М. от [населено място] оспорва частната жалба, поддържа становище за правилност на въззивното определение и релевира възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд. Подробни съображения излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основаниeто по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да потвърди определението на Пазарджишки окръжен съд, с което производството по предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците на „Автотранс – 1“ ООД /в несъстоятелност/, взети на 21.11.2018г., е прекратено, въззивният съд е приел, че искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като към датата на провеждане на Общото събрание на съдружниците – 21.11.2018г., ищецът П. У. не е бил съдружник в ответното дружество „Автотранс – 1“ ООД. Изложил е съображения, че са налице елементите на фактическия състав, по силата на който настъпва прекратяване на участието на съдружника по чл. 517 ГПК: 1/ взискателят Д. Н. Д. е разполагал с изпълнителен титул като кредитор – снабдил се е с изпълнителен лист срещу П. Л., въз основа на който е образувано изп. дело № 276/2017г. на ЧСИ В. Б. с рег. № 886; 2/ по изпълнителното дело е наложен запор върху дружествен дял, който е вписан на 03.11.2017г. и предхожда изявлението за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, получено на 06.11.2017г.; 3/ вземането на взискателя не е удовлетворено към 06.11.2017г. Съдебният състав е приел, че отхвърлянето на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК поради това, че собственият капитал на дружеството е отрицателна величина, не рефлектира върху прекратяването на членственото правоотношение на съдружника П. Л., считано от 06.11.2017г. Посочил е, че вдигането на запора в конкретния случай няма обратно действие, а разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК, на която се позовава ищецът, е специална и приложима за вдигането на запори и заличаването на възбрани по отношение на имущества, продадени в хода на изпълнителното производство, какъвто не е процесният случай. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради липса на основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като формулираният правен въпрос не съответства на мотивите на обжалвания въззивен съдебен акт. Въззивният съд не е приел, че запорът на дяловете на ищеца е вписан в Търговския регистър на по-късна дата от датата на връчване на изявлението за прекратяване на участието му, а се е аргументирал с връчване на изявлението за прекратяване на участието на П. Л. У. в „Автотранс – 1“ ООД по чл. 517, ал. 3 ГПК на 06.11.2017г. и вписване на запора върху дружествен дял на 03.11.2017г., т. е. на по-ранна дата. Изложените от частния жалбоподател доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че запорът на дяловете на ищеца е вписан в Търговския регистър на 03.11.2017г. и че не е съобразил, че когато принудителното изпълнение е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството следва да се връчи след налагане на запор върху дела на длъжника, а не преди това, представляват оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Преценката на коя дата запорът върху дела на ищеца е вписан в Търговския регистър и доколко правилна е констатацията, че запорът е вписан на 03.11.2017г., зависи от представените доказателства, респ. конкретното вписване по партидата на ответника в Търговския регистър, и може да се извърши след допускане на касационно обжалване, но не и в производството по преценка на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото в частната касационна жалба и изложението към нея основание за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение