Определение № 254 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 780/2019 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 164/10.04.2019 г. по настоящото дело съдът е спрял производството до приключване на производството по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Приел е, че разясненията, които ще бъдат дадени по въпроса, включен в предмета на това дело, а именно: какъв е характера на сроковете по специалните конфискационни закони и в частност по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ – отм.) - за провеждане на предварителната проверка на имуществото на проверяваното лице и чл. 74, ал. 1 от същия закон - за образуване на съдебното производство за отнемане на имуществото, след налагане на обезпечителните мерки, са обуславящи изхода на делото. По горното тълкувателно дело е постановен тълкувателен акт – Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК, поради което са налице предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК за служебно възобновяване на производството по делото. По постъпилата частна касационна жалба настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение намира следното. Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията), чрез процесуалния си представител Д. С. – държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ – Варна е обжалвала определение № 818/28.12.1018 г. по ч. гр. д. № 646/2018 г. на Апелативен съд – Варна (АС – Варна) с оплаквания за неговата неправилност, поради което се иска отмяната му по реда на касационния контрол. Ответниците по жалба - Б. А. Р. и Д. Х. Р., и двамата от [населено място], не са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Предмет на частната жалба на КПКОНПИ е посоченото по - горе определение на АС - Варна, с което е потвърдено определение № 41/002.11.2018 г. по гр. д. № 278/2017 г. на Окръжен съд – Разград за прекратяване по реда на чл. 130 ГПК на производство, образувано по искове на касатора против Б. А. Р. и Д. Х. Р., и двамата от [населено място], [улица] по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с § 5, ал. 1 ПЗР на ЗПКОНПИ (Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество), обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018 г., в сила от 23.01.2018 г. За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение въззивният съд е формирал решаващ правен извод, че в конкретния случай, при така установената фактическа обстановка, срокът по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) е изтекъл на 05.02.2015 г. и липсват данни за продължаването му по реда на ал. 2. Според съда, предпоставка за образуване на производство по чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.) е след извършена проверка по реда на този закон да може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Самата проверка е етап от производството по отнемане и продължава до една година от акта на директора на съответната териториална дирекция на Комисията, с който е разпоредено извършването й, като този срок може да бъде продължен еднократно с още шест месеца. Развити са съображения, че по своето естество срокът за проверка е от категорията на т. н. решителни, преклузивни срокове. Съдът е приел, че проверката е започнала на 05.02.2014 г., а решението за образуване на производството е постановено на 26.07.2017 г. - т.е. след изтичане на преклузивния срок за това. С потвърждаване на атакуваното първоинстанционно определение е споделена законосъобразността на прекратяването на съдебното производство, с доводи за недопустимост на предявения иск – поради преклудиране на материалното право на държавата за отнемане от ответниците (проверяваното лице и нейния съпруг) на незаконно придобитото от тях имущество – като е прието, че искането не подлежи на разглеждане по същество от окръжния съд. В изложението към частната касационна жалба се повдига правния въпрос за значението на срока за проверка на имущественото състояние на проверяваното лице и на свързаните с него лица, както и дали е допустимо образуването на съдебно производство след изтичането на този срок. Твърди се, че въпросът е обусловил произнасянето на въззивната инстанция и е налице отклонение с практиката на ВКС – основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селекция на частната касационна жалба. По силата на чл. 274, ал. 3 ГПК въззивните определения подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия му извод и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, респ. при вероятна нищожност или недопустимост на въззивния съдебен акт, както и при очевидната му неправилност. Разглеждането на жалбата в горните случаи е предпоставено на първо място от селектирането й в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК по обуславящ правен въпрос. Поставеният от касатора въпрос е релевантен, защото е обусловил произнасянето на въззивния съд по процесуалния спор относно допустимостта на производството, поради изтичане на срока за проверка – по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), който е приет за преклузивен и така е отказано разглеждането по същество на искането на Комисията по чл. 74 от закона, във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ. Както вече се изтъкна по-горе в настоящото определение въпросът е разрешен с приетото ТР № 1/4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК. С него е дадено обвързващо тълкуване на характера на срока (в частност по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗОПДНПИ - отм.) за проверка и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, като инструктивен, а не преклузивен, при което е допустимо образуването от Комисията на производство пред съд - в частност по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) след изтичане на този срок. Предвид горните постановки, които и настоящият състав изцяло споделя въззивното определение е неправилно. Противно на възприетото в цитирания тълкувателен акт второинстанционният съд е счел, че срокът за проверка е решителен и изтичането му рефлектира върху допустимостта на сезирането от страна на Комисията на компетентния окръжен съд с искане за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Тъй като срокът за проверка не е краен, доколкото след неговото изтичане могат да се извършват нови действия по проверката, същите могат да се продължават по преценка на административния орган, като в съответния конфискационен закон (в случая ЗОПДНПИ – отм.) не се предвижда изрично прекратяване на проверката и на производството след неговото изтичане, се налага извод, че същият е инструктивен. Затова, като е приел, че изтичането на срока за проверка е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск, и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразно определение, което ще следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,