Определение № 712 от 16.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2807/2024 г.

Производството е по реда на чл.250 и чл.247 вр. чл.288 ГПК. Делото е образувано по касационни жалби и на двете страни по в.гр.д. № 5403/2023 г. на Софийския градски съд срещу решение № 531/29.01.2024 г.. по делото. Настоящият съдебен състав е постановил определение № 3993 /18.08.2025 г. с правно основание чл.288 ГПК по делото. С това определение една част от касационната жалба на Уиз Еър Унгария ЦРТ - чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма Уиз Еър Унгария ЦРТ – клон България (нататък и само Уиз Еър Унгария ЦРТ), е оставена без разглеждане в една част. С молба с вх. № 18508/10.10.205 г. Уиз Еър Унгария ЦРТ - чуждестранно АД е поискало допълване на определението по чл.288 ГПК по делото (№ 3993 /18.08.2025 г.) с твърдение, че съдът не се е произнесъл в диспозитива на определението си по искането му за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по исковете с правно основание чл.128 КТ с цена 13 639.85 лева и по обусловения от него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД с цена 2 771.63 лева, като твърди, че в мотивите на определението на съда е прието, че касационната жалба по тези искове е недопустима. Уиз Еър Унгария ЦРТ иска допълване на определение № 3993 /18.08.2025 г. по делото (на диспозитива му) в смисъл, че по тези искове е недопустима, за да може да го обжалва. При условие на евентуалност Уиз Еър Унгария ЦРТ поддържа, че в определение№ 3993 /18.08.2025 г. е допусната очевидна фактическа грешка, доколкото след частта, с която касационната му жалба е оставена без разглеждане, е написано, че съдът не допуска касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част. Настоящият съдебен състав установи следното: Действително и както поддържа Уиз Еър Унгария ЦРТ, в мотивите си (на л.1) настоящият съдебен състав е приел следното: Касационната жалба срещу въззивното решение по исковете на М. К. А. срещу Уиз Еър Унгария ЦРТ с правно основание чл.128 КТ с цена 13 639.85 лева и по обусловения от него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД с цена 2 771.63 лева, които са отхвърлени, е недопустима. В тези части въззивното решение е в полза на ответното дружество, удовлетворява го като резултат и съгласно приетото с т.18 на ТР №1 от 4.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС дружеството не може да обжалва само мотивите. Жалбата на Уиз Еър Унгария ЦРТ срещу тези части от въззивното решение следва да бъде оставена без разглеждане. Изводът за недопустимостта на касационната жалба по тези искове е отразен и в частта, с която се разглежда наличието на основания за допускане на касационно обжалване. В диспозитива на своето определение настоящият състав е постановил, че оставя без разглеждане касационната жалба на Уиз Еър Унгария ЦРТ срещу въззивното решение в частта по посочени искове, които са индивидуализирани по основание и размер и че не допуска касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част. По този начин съдът се е произнесъл по цялото искане на Уиз Еър Унгария ЦРТ за допускане на цялото въззивно решение до касационно обжалване. В една част, по индивидуализирани искове, я е оставил без разглеждане, а в цялата останала чат не я е допуснал до касационно обжалване. Така нито една част от въззивното решение не е останала извън постановеното с диспозитива (настоящият състав не е оставил нито една част от въззивното решение без да се произнесе по искането на Уиз Еър Унгария ЦРТ за допускането и до касационно обжалване; произнесъл се е по искането за допускане на касационно обжалване на целия спорен предмет). Поради това искането за допълване на постановеното определение на основание чл.250 ГПК е неоснователно. Но искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното определение на основание чл.247 ГПК е основателно. Както беше установено по-горе, в мотивите на своето определение настоящият съдебен състав е формирал воля за това, че касационната жалба на Уиз Еър Унгария ЦРТ срещу въззивното решение в частта и по исковете на М. К. А. срещу Уиз Еър Унгария ЦРТ с правно основание чл.128 КТ с цена 13 639.85 лева и по обусловения от него иск по чл.86, ал.1 ЗЗД с цена 2 771.63 лева, които са отхвърлени, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В диспозитива на своето определение настоящият съдебен състав не е отразил тази своя воля. Така от съдържанието на диспозитива следва извода, че настоящият съдебен състав не допуска тази част от въззивното решение до касационно обжалване, вместо да следва извод, че оставя без разглеждане касационната жалба срещу тази част от въззивното решение. Допуснатото противоречие между мотиви и диспозитив следва да бъде отстранено по реда на чл.247 ГПК чрез включване в първата част на диспозитива, с която касационната жалба на Уиз Еър Унгария ЦРТ е оставена без разглеждане и на двата иска, като по този начин те ще бъдат изключени от втората част от диспозитива, с която не е допуснато касационно обжалване по тези искове. Така пълният текст на първия абзац става както следва: „ Оставя без разглеждане касационната жалба на Уиз Еър Унгария ЦРТ - чуждестранно АД, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма Уиз Еър Унгария ЦРТ – клон България срещу въззивно решение № 531/29.01.2024 г.. по в.гр.д. № 5403/2023 г. на Софийския градски съд в частта по исковете срещу Уиз Еър Унгария ЦРТ - чуждестранно АД по чл.264, ал.1 КТ с цена 2 013.43 лева, по чл.86, ал.1 ЗЗД с цена 468.81 лева; по чл.128, т.2. КТ за „секторни плащания“ с цена 844.80 лева, по чл.86, ал.1 ЗЗД с цена 256.96 лева; по чл.128, т.2. КТ за „възнаграждение за разстояние“ с цена 4 246.79 лева, по чл.86, ал.1 ЗЗД с цена 767.47 лева, по чл.128 КТ с цена 13 639.85 лева и по чл.86, ал.1 ЗЗД с цена 2 771.63 лева .“ Воден от изложеното съдът